Евровизия 1958

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1958
Дати
Финал12 март 1958 г.
Домакин
Място Нидерландия
Студио „Авро“, Хилверсюм
ВодещиХани Липс
Местно излъчванеНидерландска телевизия (NTS)
Участници
Брой участници10
Дебют Швеция
Оттегляне Великобритания
Карта на участниците
  •   Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1958 г.
Вот
Система за гласуванеВсяко национално жури се състои от 10 члена, които имат право на по 1 точка
Победител Франция
Андре Клавьо – „Dors, mon amour“

1957
Евровизия
1959
Евровизия 1958 в Общомедия

Евровизия 1958 е третият поред песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 12 март в Хилверсюм, Нидерландия, в студио „Авро“. Шведската телевизия се присъединява към фестивала, но участниците отново са 10, както и през предходната година, защото Великобритания не изпраща свой представител. Това го прави втория, на който не е изпълнена нито една песен на английски език. Побеждава Андре Клавьо от Франция. Първата победителка на „Евровизия“ Лис Асия се включва отново, класира се втора. Отново участва и Кори Брокен, която печели през 1957 г., но този път заема последно място. Музиката се изпълнява от оркестър „Метроном“. Първа поява на „Евровизия“ за Доменико Модуньо. Той изпълнява „Nel blu dipinto di blu“, която още същата година става хит по цял свят, а до днес всички я помнят просто като „Воларе“. Националните журита обаче му отрежда трето място. Модуньо излиза първи на сцената, а после е принуден да изпълни песента си отново, защото се оказва, че в някои държави е имало проблем с трасето и зрителите не са успели да видят началото на конкурса. За първа година домакините решават песните да бъдат изпълнени без всяка от тях поотделно да се представя от водещ. В Нидерландската телевизия преценяват, че така ще се постигне по-голяма безпристрастност у зрителя. Водещата Хани Липс се появява едва в средата на програмата, за да прочете съобщението за проблеми в трасето.

Правила[редактиране | редактиране на кода]

От тази година влиза в сила правилото домакин на фестивала да е държавата, чийто изпълнител е победил в предишното му издание. Остава в сила регламентът за гласуване: всяка държава има жури от по 10 члена, всеки един от които има право да даде по една точка на песента, която му е харесала.[1]

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител Песен Превод Точки Място
01  Италия италиански Доменико Модуньо „Nel blu dipinto di blu“ „В синьо, нарисувано синьо“ 13 3
02  Нидерландия нидерландски Кори Брокен „Heel de wereld“ „Навсякъде по света“ 1 9
03  Франция френски Андре Клавьо „Dors, mon amour“ „Спи, моя любов“ 27 1
04  Люксембург френски Соланж Бери „Un grand amour“ „Голяма любов“ 1 9
05  Швеция шведски Алис Бабс „Lilla stjärna“ „Звездичка“ 10 4
06  Дания датски Раквел Растени „Jeg rev et blad ud af min dagbog“ „Откъснах лист от моя дневник“ 3 8
07  Белгия френски Фуд Льоклер „Ma petite chatte“ „Моето малко котенце“ 8 5
08  Германия немски Марго Хилшер „Für zwei Groschen Musik“ „Музика за два пенса“ 5 7
09  Австрия немски Лиана Августин „Die ganze Welt braucht Liebe“ „Целият свят се нуждае от любов“ 8 5
10  Швейцария италиански, немски Лис Асия „Giorgio“ „Джорджо“ 24 2

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Резултати
Точки
Участници
 Италия 13 1 1 1 4 4 1 1
 Нидерландия 1 1
 Франция 27 6 1 1 9 1 1 7 1
 Люксембург 1 1
 Швеция 10 2 3 1 1 3
 Дания 3 1 1 1
 Белгия 8 1 1 5 1
 Германия 5 2 1 1 1
 Австрия 8 3 1 1 1 2
 Швейцария 24 4 6 3 5 4 2

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]