Жиковища
| Жиковища Σπήλιος | |
| — село — | |
  Жиковища  Жиковища  Жиковища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 860[1] m |
| Население | 12 души (2021 г.) |
Жико̀вища (произношение в местния говор Жико̀вишча, на гръцки: Σπήλιος, Спилиос, до 1927 година Ζηκοβίστα, Зиковиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 23 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в южните склонове на планината Одре (Одрия). Край селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името Зиковища е гърцизирано славянско име, при което ж е заместено със з и първоначалното патронимично образувание е *Жиковишти (или -ишчи) < -itji, производно на фамилното име Жиков и личното име Жико, хипокористикон от Живо, което пък е съкратено от Живо-мир, Живо-дан.[3]
Макс Фасмер реконструира формата Žegovišče, което според Дуриданов не е убедително.[3]
Според Йордан Заимов също Зиковища е от Жиковища с гръцко з от българското ж с редукция от *Жековища, патронимиично име от личното име Жѐко, прилагателното Жѐков и -ища от *itj-.[4][5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зиковища има 300 жители българи, но в селото
| „ | вероятно ще има и гърци или огърчени българи. Мъжкото население изобщо знае гръцки, но домашният език е български.[6] | “ |
В началото на XX век цялото население на Жиковища е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зиковища е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 90 къщи.[8]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Циковища в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[9]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либешово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[10] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 30 ученици мъже.[11]
Според Георги Константинов Бистрицки Жиковища преди Балканската война има 40 български къщи.[12]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Гиковища е обозначено като българско селище.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зиковища (Зиковишта) има 35 къщи славяни християни.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Спилиос.
Населението е сравнително бедно и ходи на гурбет.[1]
Селото пострадва по време на Гражданската война от нападения на въоръжени монархически банди. След войната започва силна миграция отвъд океана и към Костур, където жиковищани работят в кожухарската индустрия.[1]
В 1972 година селото заедно с Нестиме (Ностимо) и Либешево (Агиос Илияс) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[15]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Джувеир[16] | Τζουβεΐρ | Вардас | Βάρδας[17] | връх в Одре на И от Жиковища (928 m)[16] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 214[1] | 153[1] | 174[1] | 194[1] | 137[1] | 115[1] | 64[1] | 79[1] | 25[1] | 29 | 14 | 12 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Жиковища
Пасхал Попгеоргиев (Παπαπασχάλης Παπαγεωργόπουλος), гръцки свещеник в началото на XX век[18]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 183.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 640.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ Η προσφορά του χωριού Νόστιμο στον Μακεδονικό Αγώνα και ο εθνομάρτυς Λάμπρος Παγουνάδης // fouit.gr. Посетен на 6 септември 2024 г. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
