Направо към съдържанието

Извор (дем Пеония)

Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

Извор
Πηγή
— село —
Гърция
41.01° с. ш. 22.4989° и. д.
Извор
Централна Македония
41.01° с. ш. 22.4989° и. д.
Извор
Кукушко
41.01° с. ш. 22.4989° и. д.
Извор
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина158 m
Население105 души (2021 г.)
Извор в Общомедия

Ѝзвор[1] (на гръцки: Πηγή, Пиги, до 1921 година Ίσβορος, Изворос[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

Селото е разположено на около 6 километра северозападно от град Боймица (Аксиуполи).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Извор е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Изворъ е село в Гевгелийска каза със 190 жители българи.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор (Izvor) има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

По данни на Екзархията в 1910 година Извор е чифлигарско село с 28 семейства, 159 жители българи и една черква.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Извор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Извор има 22 къщи славяни християни.[8] В 1928 година Извор е чисто бежанско село с 47 семейства и 180 жители бежанци.[9] Днес населението на селото се състои предимно от понтийски гърци, малко тракийци, власи и местни. Църквата, разположена на Коджадере, носи името „Свети Илия“.[10] В храма има икони на кулакийския зограф Николаос Константину.[11]

Преброявания
  • 2001 година – 183 души
  • 2011 година – 152 души
Стоян Димитров
Родени в Извор
  • Атанас Христов Николов (Тано Ичев, 1872 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
  • Борис Изворски (1887 – 1928), български революционер, войвода на ВМРО
  • Гоно Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Дельо Новаков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Зафир Танчев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Лазар Делев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[12]
  • Мито Георгиев Делев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Мито Колев Христов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • Мито Траев Радналиев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[14]
  • Стойко Дельов Новаков, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • Стоян Димитров (? - 1925), български революционер от ВМОРО
  • Тано Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • Тодор Симовски (1924 – 1998), историк от Социалистическа република Македония
  • Христо Николов Кючуков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Христо Траянов (1882 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
  • Яно Митрев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.147
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  6. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Извор на сайта на Дем Боймица[неработеща препратка].
  11. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018 г.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  13. а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 134.
  14. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.