Битка при Смоленск (1941): Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м →Реорганизации на съветските войски в хода на битката: - Източник - Директива от 24 юли |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 52: | Ред 52: | ||
Напредвайки все по-дълбоко в съветска територия, германските войски са принудени да воюват на все по-широк фронт. Отделни армии и корпуси губят пряка връзка помежду си. В пространствата между и зад тях остават боеспособни съветски части, които контраатакуват по фланговете и тила на германските войски.<ref>Wray, T. ''Standing Fast: German Defensive Doctrine on the Russian Front during the Second World War'', Fort Leavenworth, Kansas 1983, стр. 43-44 ([http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library], 10.1.2009)</ref> С директива на [[Хитлер]] от 19 юли в последната десетдневка на месеца са наложени сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-та армия).<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 34-35]</ref> |
Напредвайки все по-дълбоко в съветска територия, германските войски са принудени да воюват на все по-широк фронт. Отделни армии и корпуси губят пряка връзка помежду си. В пространствата между и зад тях остават боеспособни съветски части, които контраатакуват по фланговете и тила на германските войски.<ref>Wray, T. ''Standing Fast: German Defensive Doctrine on the Russian Front during the Second World War'', Fort Leavenworth, Kansas 1983, стр. 43-44 ([http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library], 10.1.2009)</ref> С директива на [[Хитлер]] от 19 юли в последната десетдневка на месеца са наложени сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-та армия).<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 34-35]</ref> |
||
В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли |
В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли е отвоюван (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал [[Константин Рокосовски]] изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия.<ref name="stat15-17">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 15-17</ref> На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12 000 съветски военнопленници.<ref name="stat6-10"/> Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал [[Владимир Качалов]] (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението.<ref name="stat11"/> Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310 000 души. При Рославъл са пленени други 38 000 червеноармейци.<ref name="tipp">Типпельскирх, К. ''История Второй мировой войны'', [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/05.html стр. 254-255] („Полигон“, Санкт Петербург 1999, цит. по: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 19.1.2009)</ref> |
||
Независимо от немски успехи, съветската отбрана източно от Смоленск не е сломена. Пренасочването на голяма част от танковите войски, изтощаването на пехотните части и проблемите в снабдяването налагат временно спиране на немското настъпление към Москва.<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 48-49</ref> Допълнителен фактор за отлагане на офанзивата към съветската столица е съсредоточаването на значителни съветски сили по средното течение на Днепър (около [[Киев]]). Затова на 30 юли Хитлер издава нова директива, с коята германските войски по московското направление преминават в отбрана. <ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 32, 35, 42]</ref> |
Независимо от немски успехи, съветската отбрана източно от Смоленск не е сломена. Пренасочването на голяма част от танковите войски, изтощаването на пехотните части и проблемите в снабдяването налагат временно спиране на немското настъпление към Москва.<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 48-49</ref> Допълнителен фактор за отлагане на офанзивата към съветската столица е съсредоточаването на значителни съветски сили по средното течение на Днепър (около [[Киев]]). Затова на 30 юли Хитлер издава нова директива, с коята германските войски по московското направление преминават в отбрана. <ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 32, 35, 42]</ref> |
Версия от 22:16, 26 януари 2009
Битка при Смоленск | |||
Източен фронт, Втора световна война | |||
Източният фронт по време на Битката при Смоленск | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 10 юли - 10 септември 1941 | ||
Място | Смоленска област (западна Русия), части от източна Беларус и северна Украйна | ||
Резултат | немска тактическа победа, стратегически успех за СССР | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Битката при Смоленск е мащабен сблъсък между немски и съветски войски през лятото на 1941 г., част от операция „Барбароса“.
В хода на битката между 10 и 20 юли германските танкови групи, предвождани от Херман Хот и Хайнц Гудериан, разбиват съветската отбрана по горното течение на Днепър и обкръжават значителен брой червеноармейци. След кръвопролитни боеве, в които Вермахтът търпи значителни загуби, голяма част от обкръжените съветски групировки е унищожена (21 юли – 7 август). Наред със Смоленск в германски ръце падат Витебск, Орша, Могильов, Великие Луки и много други селища в източна Беларус и западна Русия. Въпреки това немските войски не успяват да си пробият път към Москва – една от основните цели на германското командване. Съветските усилия за отвоюване на Смоленск (8 август – 10 септември) също не се увенчават с успех, но отбраната по московското направление укрепва до следващия германски щурм през октомври 1941 г. (Операция „Тайфун“).
В историческата литература е изказано становище, че Смоленската битка има решаващ принос за провала на плана „Барбароса“ и германската стратегия за „светкавична война“, тъй като германските войски извоюват успехите си с цената на невъзвратими загуби на човешки ресурси и време.[4]
Подготовка
В последните дни на юни 1941 г. 670-хилядната групировка на Западния фронт е разгромена от германската група армии „Център“ в сражението при Бялисток и Минск. След завземането на Минск (28 юни) пътят на настъпващите германски войски към Москва преминава през т. нар. „Смоленски врати“ – района около град Смоленск, където реките Днепър и Западна Двина текат паралелно една на друга и създават своеобразен коридор в източна посока. Планът на командващия групата армии, фелдмаршал Федор фон Бок, е да завладее този коридор, като разсече с бронираните си части (2-ра танкова група, начело с Гудериан, и 3-та, начело с Хот) противниковата отбрана и обкръжи съветските войски около Смоленск. Унищожаването на обкръжения противник се пада на пехотните сили на групата армии (2-ра и 9-та армия). В помощ на Бок действа и 16-та армия от група армии „Север“.[5]
Ставката на съветското Върховно главно командване предприема енергични мерки да възстанови Западния фронт, като привлича в състава му четири армии от стратегическия резерв (19-та, 20-та, 21-ва и 22-ра), още една от Украйна (16-та), и реорганизира други две (4-та и 13-та), разбити по-рано в Беларус.[5] На 200 километра източно от Днепър започва изграждане на втора защитна линия от още шест резервни армии (24-та, 28-ма, 29-та, 30-та, 31-ва и 32-ра).[6][7]
Със стремителното си настъпление след падането на Минск германските танкови групи не дават възможност на съветските подкрепления да се подготвят за отбрана линията Могильов – Орша – Витебск – Полоцк и бързо завземат ключови предмостия на Днепър. Съсредоточаването на съветските войски е допълнително затруднено от германските военновъздушни сили, които имат пълно господство във въздуха. Поради тези причини в началото на битката за Смоленск войските от първия ешелон на Федор фон Бок имат значително превъзходство над своя противник (430 000 войници, над 1 000 танка, 6 600 оръдия, 1 500 самолета срещу 275 000 бойци, 145 танка, 3 800 оръдия, 383 самолета[6]). Съветските сили са недостатъчни за създаване на плътна отбранителна линия; отделни дивизии трябва да отбраняват участъци, широки десетки километри.[5]
Реорганизации на съветските войски в хода на битката
Първите удари на немците поема Западният фронт с командващ маршал Семьон Тимошенко. Към 10 юли фронтът разполага с 556 000 войници, около 6 000 оръдия и над 900 танка[1], но по-малко от половината от тези сили са заели отбранителните позиции. Две седмици по-късно (24 юли)[8] от Западния фронт са отделени 13-та и 21-ва армия, които образуват Централния фронт начело с генерал-полковник Фьодор Кузнецов.[9] Тези войски, наброяващи (към 1 август, заедно с 3-та армия) 285 000 души, около 2 000 оръдия и 128 танка[1], застрашават южния фланг на група армии „Център“, но са разгромени в боевете край Гомел през август.
Малко след падането на Смоленск в германски ръце, на 30 юли Ставката обединява пет армии (24-та, 31-ва, 32-ра, 33-та и 34-та – общо 466 000 войници, 5 300 оръдия и миномети, 267 танка[1]) в Резервен фронт начело с армейски генерал Георгий Жуков. Резервният фронт прегражда пътищата източно от града и води контранастъпателните действия при Елня.[10]
На 16 август (след пробива на Гудериан по течението на река Десна) е образуван Брянският фронт (162 000 души, близо 1 700 оръдия и миномети, 41 танка[1]), в който първоначално влизат 13-та и 50-та армия под общото командване на генерал-лейтенант Андрей Ерьоменко.[9] Неговите задачи са да прикрие пътя към Москва през Брянск и да попречи на Гудериан да достигне Киев.
Споменатите фронтове (Западен, Резервен, Централен и Брянски) са оперативно подчинени на главното командване на Западното направление, което от 10 юли е поверено на маршал Тимошенко.[11]
Начало на битката (10 - 20 юли)
На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при Могильов. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат плацдарми на левия бряг на Днепър северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.[12] На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а 7-ма танкова дивизия достига Ярцево, пресичайки железопътната линия между Смоленск и Вязма. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват отрязани от своите. На първо време те не получават помощ отвън, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.[13]
За да подсигурят фланговете на войските, пробили си път до Смоленск, други германски части се заемат да разширят контролираните територии на север и юг. На север, до 20 юли те разбиват Полоцкия укрепен район (на десния бряг на Западна Двина), завземат Невел и Великие Луки. На югоизток, благодарение на успешните действия на 3-та танкова дивизия, в района на Могильов са обкръжени части от съветските 13-та и 4-та армия (четири стрелкови дивизии, части от 61-ви стрелкови и 20-ти механизиран корпус).[12] С това обаче южният фланг на група армии „Център“ не е подсигурен, защото на 13 юли в офанзива преминава 21-ва съветска армия, командвана от генерал Фьодор Кузнецов. Нейният 63-ти корпус начело с генерал Леонид Петровски форсира Днепър и завзема Рогачьов и Жлобин, южно от Могильов. Други съединения на 21-ва армия достигат до река Березина и наближават Бобруйск. За да не допусне обхождане на главните си сили, немското командване е принудено да прехвърли в района петнадесет дивизии. Това води до отслабване на натиска към Москва.[15]
Втора фаза (21 юли – 7 август)
Напредвайки все по-дълбоко в съветска територия, германските войски са принудени да воюват на все по-широк фронт. Отделни армии и корпуси губят пряка връзка помежду си. В пространствата между и зад тях остават боеспособни съветски части, които контраатакуват по фланговете и тила на германските войски.[16] С директива на Хитлер от 19 юли в последната десетдневка на месеца са наложени сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-та армия).[17]
В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли е отвоюван (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал Константин Рокосовски изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия.[18] На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12 000 съветски военнопленници.[12] Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал Владимир Качалов (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението.[13] Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310 000 души. При Рославъл са пленени други 38 000 червеноармейци.[19]
Независимо от немски успехи, съветската отбрана източно от Смоленск не е сломена. Пренасочването на голяма част от танковите войски, изтощаването на пехотните части и проблемите в снабдяването налагат временно спиране на немското настъпление към Москва.[20] Допълнителен фактор за отлагане на офанзивата към съветската столица е съсредоточаването на значителни съветски сили по средното течение на Днепър (около Киев). Затова на 30 юли Хитлер издава нова директива, с коята германските войски по московското направление преминават в отбрана. [21]
Трета фаза (8 август – 10 септември)
На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до Стародуб. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал Максимилиан фон Вайхс, която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.[22][9] Пленени са 78 000 червеноармейци.[19] В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм Брянск и масираните бомбардировки от въздуха (с участието на 460 съветски самолета), форсира (10 септември) река Десна и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев[9].[23]
Промяната в направлението на германските удари позволява на съветското командване да привлече допълнителни резерви и да подсили отбраната на Москва. На 8 август съветските войски (19-та и 30-та армия) подновяват настъплението си при Духовщина, североизточно, а после и при Елня, югоизточно от Смоленск, но напредват само с няколко километра. Опитите на Червената армия за отвоюване на Смоленск продължават и в началото на септември.[24] Единственият голям успех в тези усилия е в ликвидирането на Елнинския плацдарм (между 30 август и 8 септември) от 24-та армия на генерал-майор Константин Ракутин.[25] В отбранителни боеве около реките Западна Двина и Воп и при Елня войските от немските 4-та и 9-та армия търпят тежки загуби. Някои дивизии губят между 20 и 30 % от бойците си, а 161-ва пехотна дивизия е изтеглена от полесражението, след като три четвърти от нея са унищожени.[26]
Последици
По данни от руските архиви в Смоленското сражение Червената армия губи 760 000 души, в т. ч. близо половин милион (486 000) безвъзвратно (т. е. убити, починали от раните си или безследно изчезнали).[3] Пленената или унищожена от германците бойна техника наброява 3 205 танка и 3 120 оръдия[27] (по други данни – 1 348 танка, 9 290 оръдия и 903 самолета[2]). Двумесечните боеве за „Смоленските врати“ допринасят за съществена част от загубите на Вермахта на Източния фронт, които към края на август 1941 г. достигат 585 000 души[28]. До края на септември германските войски срещу Москва са в отбрана. В навечерието на операция „Тайфун“ група армии „Център“ все още не е попълнила загубите си (не достигат 80 000 бойци по щат[29]), а съветското командване е струпало 1 250 000 бойци.[30]
Повече от две години град Смоленск е под германска окупация. Подобно на много други съветски селища и той е почти изцяло разрушен в резултат на бойните действия. При освобождаването на града през септември 1943 г. 93 % процента от жилищните сгради са в развалини.[31] На 6 май 1985 г. с указ на президиума на Върховния съвет на СССР Смоленск получава почетното звание „Град герой“.[32]
Източници
- ↑ а б в г д е Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 38-39
- ↑ а б Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 47
- ↑ а б Смоленское сражение, в: Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)
- ↑ Николов, Р. 1941 – Годината на планетарния сблъсък, стр. 62, във: Военноисторически сборник, 2005 (№1) (взето от „Военно издателство“, 21.1.2009)
- ↑ а б в Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 3-6
- ↑ а б 1941 год — уроки и выводы, стр. 126-127 („Воениздат“, Москва 1992, цит. по: Проект „Военная литература“, 18.1.2009)
- ↑ Заповед №00334 на Ставката на Върховното командване от 14 юли 1941 г.
- ↑ Директива на главнокомандващия войските на Западното направление
- ↑ а б в г 1941 год — уроки и выводы, стр. 128-129
- ↑ Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 607
- ↑ Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942, стр. 48, бел. 137 (РАН, Москва 1999, цит. по: Проект „Военная литература“, 19.1.2009); Португальский, Р., Доманк, А., Коваленко, А. Маршал С. К. Тимошенко („МОФ Победа - 1945 год“, Москва 1994, цит. по Проект „Военная литература“, 24.1.2009), стр. 162-163, 173-176, 179-180
- ↑ а б в Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6-10
- ↑ а б Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11-12
- ↑ източник: РККА (достъп от 22.1.2009)
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 13-15
- ↑ Wray, T. Standing Fast: German Defensive Doctrine on the Russian Front during the Second World War, Fort Leavenworth, Kansas 1983, стр. 43-44 (Combined Arms Research Library, 10.1.2009)
- ↑ Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942, стр. 34-35
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 15-17
- ↑ а б Типпельскирх, К. История Второй мировой войны, стр. 254-255 („Полигон“, Санкт Петербург 1999, цит. по: Проект „Военная литература“, 19.1.2009)
- ↑ Wray, T. Standing Fast, стр. 48-49
- ↑ Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942, стр. 32, 35, 42
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21-22
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25-26
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 22-25
- ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 26-27
- ↑ Wray, T. Standing Fast, стр. 54, 58-59
- ↑ Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 36.
- ↑ Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942, стр. 43
- ↑ Wray, T. Standing Fast, стр. 59
- ↑ Московская стратегическая оборонительная операция, в: Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)
- ↑ Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 657
- ↑ История города (взето от официалния сървър на администрацията на Смоленск, 21.1.2009)
|