Унгария

Унгария
Знаме        Герб Герб
Девиз: -няма
География и население
Площ	93 030 km² (на 107-мо място)
Столица	Будапеща
Най-голям град	Будапеща
Официален език	унгарски език
Население (2012)	9 942 000 (на 78-мо място)
Гъстота на нас.	103 души/km²
Управление
Форма	Парламентарна република
История
Независимост  -основаване	896
Икономика
БВП (ППС, 2005)	$ 175,164 млрд (на 49-то място)
БВП на човек (ППС)	$ 17 405
Валута	Форинт (HUF)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	hu
Телефонен код	36
ITU префикс	HNG
Официален сайт	www.kormany.hu/en
Унгария в Общомедия

Унгария (Шаблон:Lang-hu) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 км², от които 92 342 км² суша и 688 км² водна площ.

География

В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав. Поради централното си разположение тя се е смята за мост между Изтока и Запада.

История

• Официално име на Унгария:
  • 896 – 1000 г.: Унгарско княжество
  • 1000 – 1918 г.: Унгарско кралство
  • 1918 – 1919 г.: Унгарска демократична република
  • 1919 – 1919 г.: Унгарска съветска република
  • 1919 – 1946 г.: Унгарско кралство
  • 1946 – 1949 г.: Унгарска република
  • 1949 – 1989 г.: Унгарска народна република
  • 1989 – 2011 г.: Унгарска република
  • 2012 – днес: Унгария

Държавно устройство

Законодателна власт

Еднокамарен парламент, 199 депутати: се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори на всеки 4 години.

Изпълнителна власт

Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председателя и министрите, заместник министър-председатели няма, при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри.

Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента, за 5 години.

Съдебна власт

Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.

Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.

Дипломатически мисии в България

Досегашните дипломатически мисии в България:

• Юдит Ланг, посланик (2008 – )
• Йеньо Фалер, посланик (2005 -2008)

Административно деление

Република Унгария административно е разделена на 20 медье (области) като една от тях е столицата Будапеща. Сегашното административно деление е въведено през 1950 год.

Стопанство

Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението.65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.

Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическия сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.

Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.

След идването на власт на Виктор Орбан, Унгария води независима външна политика от тази на Европейската общност, особено по отношение на Русия, с която осъществява тясно сътрудничество в сферите на промишлеността и енергетиката. Покупателната способност на населението се увеличава с 10% годишно. Унгария е страна с най-нисък процент на безработица от съседните си страни.

Население

Население: 9 942 000 души. (По данни от преброяването от 2012 г.)

Националности: 9 416 045 – унгарци, 1 358 – българи, 190 046 – цигани (роми), 2 509 – гърци, 15 620 – хървати, 2 962 – поляци, 32 233 – германци, 620 – арменци, 7 995 – румънци, 1 098 – рутени, 3 816 – сърби, 17 693 – словаци, 3 040 – словенци, 5 070 украинци, 16 081 – други националности, 570 537 – неотговорили на въпроса за националността.

Майчин език: 9 546 374 – унгарски, 152 072 – друг език, 541 106 – неотговорили на въпроса за майчиния език.

Религиозна принадлежност: 5 289 521- римокатолици, 268 935 – католици-униати, 15 928 – източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 – лютеранци (евангелисти), 17 705 – баптисти, 5 840 – адвентисти, 34 530 – други протестантски деноминации, 24 340 – други християнски деноминации, 12 871- евреи, 13 567 – други нехристиянски деноминации, 1 483 369 – атеисти, 1 734 333- неотговорили на въпроса за религиозната принадележност.

Култура

Национални празници

Дата	Българско име	Унгарско име	Забележки
15 март	Ден на революцията и борбата за свободата от 1848-1849 г.	Az 1848-as forradalom és szabadságharc napja	Годишнина на 15 март 1848 г.
20 август	Ден на основаването на държавата	Az államalapítás napja	Ден на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи.
23 октомври	Ден на революцията и борбата за свободата от 1956 г.	Az 1956-os forradalom és szabadságharc napja	Годишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г.

Официални празници, неработни дни

Дата	Българско име	Унгарско име	Забележки
1 януари	Нова Година	Újév	Първият ден на годината.
март/април	Великден	Húsvét	Великден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар.
1 май	Празник на труда	A munka ünnepe	Ден в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г.
7 седмици след Великден	Свети Дух	Pünkösd	Празнува се два дни: неделя и понеделник.
1 ноември	Ден на мъртвите	Halottak napja	Голяма задушница.
25 декември, 26 декември	Коледа	Karácsony	Коледа се празнува два дни.

Официални празници, полуработни дни

Дата	Българско име	Унгарско име	Забележки
24 декември	Бъдни вечер	Szenteste	Денят преди Коледа.
31 декември	Денят на Силвестър	Szilveszter	Последният ден на годината.

Официални празници, работни дни

Дата	Българско име	Унгарско име	Забележки
25 февруари	Ден на жертвите на комунизма	A kommunizmus áldozatainak napja
16 април	Ден на холокоста	A holokauszt áldozatainak napja
4 юли	Ден на Трианонския мирен договор	Trianoni emléknap	Възпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г.
6 октомври	Ден на героите от Арад	Aradi vértanúk napja	Ден на екзекутирания първия унгарски министър председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г.

Неофициални празници, празнувани от значителна част от населението

Дата	Българско име	Унгарско име	Забележки
14 февруари	Ден на св. Валентин	Valentin-nap	Празнува се от част от населението, главно от по-младите
8 март	Международен ден на жената	Nemzetközi nőnap	Празнува се от около половината от населението, не е толкова разпространен като в България
първа неделя на май	Ден на майките	Anyák napja	Ден за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства.
последна неделя на май	Ден на детето	Gyereknap	Празнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция.
6 декември	Ден на св. Николай	Mikulás	Празнува се във всички семейства с деца и в училищата, децата получават подаръци.

Други

• Комуникации в Унгария
• Транспорт в Унгария
• Въоръжени сили на Унгария
• Външна политика на Унгария

Вижте също

• Списък на унгарските крале
• Списък на унгарските регенти
• Списък на унгарските президенти
• Списък на унгарските министър-председатели
• История на Унгария
• Трансилвания
• Банат
• Бачка
• Корона на Свети Стефан

Външни препратки

• Официална страница на правителството на Унгария
• Официална страница на министър-председателя на Унгария
• Официална страница на парламента на Унгария
• Градове и забележителности в Унгария
• Българско духовно влияние в Унгария през XI в., архим. доц. д-р Павел Стефанов
• П. Пейковска, Българо-унгарски научни взаимоотношения, ХIХ-средата на ХХ век. София, 2005
• Българите в Будапеща доц. д-р Пенка Пейковска
• Българските общности в Унгария [1], [2] доц. д-р Пенка Пейковска