Чака: Разлика между версии
Henry lalev (беседа | приноси) допълване на текста |
Henry lalev (беседа | приноси) |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
==== Цар на България ==== |
==== Цар на България ==== |
||
Традиционния възглед, наложен в българската историография, през 1299-1300 г., че Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя е погрешен. Българският историк [[Пламен Павлов]] предлага друга интерпретация на събитията, като смята, че Чака е бил сюзерен на Светослав Тертер. Объркването идва от там, че във византийските извори Чака е наречен "господар" на Тодор Светослав. Това обаче не означава, че той е бил български цар. Чака до последно си остава претендент за върховната власт в Златната орда. По всяка вероятност погрешно е и твърдението, че той е бил мюсюлманин, както се възприема от традиционния възглед. |
Традиционния възглед, наложен в българската историография, през 1299-1300 г., че Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя е погрешен. Българският историк [[Пламен Павлов]] предлага друга интерпретация на събитията, като смята, че Чака е бил сюзерен на Светослав Тертер. Объркването идва от там, че във византийските извори Чака е наречен "господар" на Тодор Светослав. Това обаче не означава, че той е бил български цар. Чака до последно си остава претендент за върховната власт в [[Златна орда|Златната орда]]. По всяка вероятност погрешно е и твърдението, че той е бил мюсюлманин, както се възприема от традиционния възглед. |
||
Разбрал за местонахождението на Чака, Токтай пратил към България голяма войска и обсадил престолния град Търново. Теодор Светослав бързо скалъпил нов заговор, хвърляйки в тъмница самия Чака, който скоро бил удушен. Главата му била пратена на Токтай. Някои считат, че в знак на благодарност Токтай дал част от територията управлявана от Ногай като феодално владение на Теодор Светослав. Синът на Чака - Кара Кишек, с двама свои родственици Джерик Темир и Юлукотлу, по-късно избягали от Токтай и с 3000 конници постъпили на служба при видинския деспот Шишман. |
Разбрал за местонахождението на Чака, Токтай пратил към България голяма войска и обсадил престолния град Търново. Теодор Светослав бързо скалъпил нов заговор, хвърляйки в тъмница самия Чака, който скоро бил удушен. Главата му била пратена на Токтай. Някои считат, че в знак на благодарност Токтай дал част от територията управлявана от Ногай като феодално владение на Теодор Светослав. Синът на Чака - Кара Кишек, с двама свои родственици Джерик Темир и Юлукотлу, по-късно избягали от Токтай и с 3000 конници постъпили на служба при видинския деспот Шишман. |
Версия от 08:36, 25 септември 2018
Чака | |
цар на България | |
Управление | 1299 |
---|---|
Наследил | Ногай |
Наследник | Токту |
Лични данни | |
Роден | 1256 ?
|
Починал | 1299?
|
Други титли | цар на България? |
Обкръжение | Светослав Тертер |
Семейство | |
Династия | Токтай |
Баща | Ногай |
Майка | Алака |
Брак | Елена, дъщеря на Георги I Тертер |
Потомци | Кара-Кишек |
Ча̀ка е син на татарския темник Ногай и Алака. Съпруг на Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.
Биография
След 1279 г. се жени за най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер, Елена. След като последният представител на ханския род Токтай въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай, и за кратко е хан, но влиза в конфликт с видни военачалници и в крайна сметка те минават на страната на Токту. Опитът му да се противопостави на новия хан се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при аланите, а сетне и в България заедно с жена си и шурея си Теодор Светослав. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата Търновград.
Цар на България
Традиционния възглед, наложен в българската историография, през 1299-1300 г., че Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя е погрешен. Българският историк Пламен Павлов предлага друга интерпретация на събитията, като смята, че Чака е бил сюзерен на Светослав Тертер. Объркването идва от там, че във византийските извори Чака е наречен "господар" на Тодор Светослав. Това обаче не означава, че той е бил български цар. Чака до последно си остава претендент за върховната власт в Златната орда. По всяка вероятност погрешно е и твърдението, че той е бил мюсюлманин, както се възприема от традиционния възглед.
Разбрал за местонахождението на Чака, Токтай пратил към България голяма войска и обсадил престолния град Търново. Теодор Светослав бързо скалъпил нов заговор, хвърляйки в тъмница самия Чака, който скоро бил удушен. Главата му била пратена на Токтай. Някои считат, че в знак на благодарност Токтай дал част от територията управлявана от Ногай като феодално владение на Теодор Светослав. Синът на Чака - Кара Кишек, с двама свои родственици Джерик Темир и Юлукотлу, по-късно избягали от Токтай и с 3000 конници постъпили на служба при видинския деспот Шишман.
Семейство
Чака е женен за Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. От нея той има един син: Кара-Кишек.
Литература
- John V.A. Fine, Jr., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor, 1987.
Външни препратки
- Кратки биографични данни и изображение върху монета
- Павлов, Пл., „Татаринът Чака не е бил български цар“
Шаблон:История-България-мъниче
|