Филиповци (квартал): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
}} |
}} |
||
[[ |
[[Файл:GypsyPartof-Filipovtsi.jpg|мини|Изглед към ромската [[махала]] на Филиповци]] |
||
'''Филиповци''' е квартал на гр. [[София]]. |
'''Филиповци''' е квартал на гр. [[София]]. |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
== Основни факти == |
== Основни факти == |
||
*Името на английски: Filipovtsi |
* Името на английски: Filipovtsi |
||
*Транскрипции на английски: Filipovci, Filipovtzi |
* Транскрипции на английски: Filipovci, Filipovtzi |
||
*Местоположение: Югозападен регион |
* Местоположение: Югозападен регион |
||
*Разстояние до столицата: 8,776 km от [[София]] |
* Разстояние до столицата: 8,776 km от [[София]] |
||
*Геогр. ширина (Latitude): 42.72053N |
* Геогр. ширина (Latitude): 42.72053N |
||
*Геогр. дължина (Longitude): 23.22252E |
* Геогр. дължина (Longitude): 23.22252E |
||
*Област: София-град |
* Област: София-град |
||
*Община: Столична |
* Община: Столична |
||
*Пощенски код на: 1390 |
* Пощенски код на: 1390 |
||
*Телефонен код: 02 от България, 003592 от чужбина |
* Телефонен код: 02 от България, 003592 от чужбина |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Ред 47: | Ред 47: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
*[http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Sofia-city/Stolichna/Filipovtsi/Guide Bulgaria. Населени места. Квартал Филиповци] |
* [http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Sofia-city/Stolichna/Filipovtsi/Guide Bulgaria. Населени места. Квартал Филиповци] |
||
{{Квартали и жилищни комплекси на София}} |
{{Квартали и жилищни комплекси на София}} |
Версия от 21:48, 17 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Филиповци.
Филиповци | |
— квартал — | |
Изглед към кв. Филиповци на фона на ж.к. „Люлин“ | |
Страна | България |
---|---|
Област | Област София |
Община | Столична община |
Част от | София |
Население | 2990 души[1] (15 юни 2020 г.) |
ЕКАТТЕ | 97046 |
Филиповци е квартал на гр. София.
Намира се на запад от жилищен комплекс „Люлин“, от който го разделя Околовръстният път на София. До 1971 г., когато селището е присъединено към града, Филиповци е самостоятелно село.
Кварталът е застроен предимно с нискоетажни сгради. Условно се разделя на:
- циганска част (ж.к. Филиповци) с население 1629 души по постоянен и настоящ адрес към септември 2006 г. и
- българска част (кв. Филиповци) с население 2028 души по постоянен и настоящ адрес към септември 2006 г.
Квартал Филиповци се обслужва от две автобусни линии: номера 42 и 81. Има 3 магазина, 1 сладкарница и 1 пицария. Също така има и две училища.
История
В днешния квартал Филиповци е открита една от големите римски извънградски вили в района на София. Освен стопански постройки и баня, тя включва луксозна жилищна част и забележителна полукръгла колонада, ограждаща вътрешен двор с ширина 40 метра. Подът на колонадата е покрит с разноцветни мозайки, а в двора са открити и три мраморни херми с много особени лица, които според някои изследователи подсказват, че собствениците на вилата произлизат от Близкия Изток. Вилата не е точно датирана, но се предполага, че хермите са закопани умишлено в двора, за да се избегне организираната от християните кампания за унищожаване на скулптури в края на IV век.[2]
По време на османското владичество населението на Филиповци било в доста привилегировано положение, тъй като се занимавало главно с отглеждане на ловни соколи. Заради натрупания си дългогодишен опит в опитомяването и дресировката на млади соколи, хората от Филиповци получили благоволението на султан Меджит Хана (Ловджията), който заповядал на османците да не ги изнудват и да не допускат насилие над селото.
Основни факти
- Името на английски: Filipovtsi
- Транскрипции на английски: Filipovci, Filipovtzi
- Местоположение: Югозападен регион
- Разстояние до столицата: 8,776 km от София
- Геогр. ширина (Latitude): 42.72053N
- Геогр. дължина (Longitude): 23.22252E
- Област: София-град
- Община: Столична
- Пощенски код на: 1390
- Телефонен код: 02 от България, 003592 от чужбина
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Станчева, Магдалина. София – от древността до нови времена. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-579-0. с. 68 – 73.