Монца (писта)
Аутодромо Национале Ди Монца, наричана за краткост „Монца“, е писта за автомобилни състезания в затворен маршрут край град Монца, провинция Монца и Брианца, регион Ломбардия, Италия.
Сред най-известните писти за „Формула 1“ в света, тя е домакин на състезанието за Голямата награда на Италия от 1950 година.
История[редактиране | редактиране на кода]
В дългогодишната си история е била свидетел на почти всичко, случило се в международния автомобилен спорт. Олицетворява истинската романтика, скрита в иначе доста грубите автомобили. „Монца“ е била сцена на истински епични битки, в които дори повече от 2 коли са се борили до самия финал за победата.
Пистата е построена в парка „Royal Villa of Monza“ в гориста местност. Съоръжението включва три писти - 5,793-километровата (3,6 мили) писта за Гран При; 2,4-километровата (1,449 мили) джуниър писта, и 4,25-километрова (2,641 мили) високоскоростна овална писта, която дълги години не се използва до възстановяването през 2010 г. Основната Гран При писта включва завоите Curva Grande, Curva di Lesmo, Variante Ascari и Curva Parabolica.
Първият вариант на пистата се строи в периода май – юли 1922 г. от 3500 строителни работници. Проектът е финансиран от „Milan Automobile Club“. По-късно компанията е преименувана на „Società Incremento Automobilismo e Sport“ (SIAS), която продължава да стопанисва съоражението. През 1954 г. започва основна реконструкция на пистата. Тогава са построени и високоскоростните овали.
Построена през 1922 г., старата ѝ конфигурация е използвана за последен път през 1961 г. Разположена е в Кралския парк на град Монца (североизточно от Милано).
Характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Модерната конфигурация на Монца е чудесна комбинация от дълги прави и бързи завои. Широката права пред боксовете извежда на шикана Ретифилио, където често стават мелета след старта. Завоите Лесно са стеснени и заострени, но все още са сред големите предизвикателства. Най-хубав от всички завои е Параболика – последният, който извежда обратно на старт-финалната права.
Трасето е най-бързото в календара на „Формула 1“, често го сравняват с Хокенхаймринг. За да успее кола на тази писта, е необходимо да има мощен двигател и безотказни спирачки. Това е сред най-тежките трасета за спирачните апарати през годината.
„Монца“ е най-големият спортен комплекс в Италия за мотоциклетен и автомобилен спорт.
В зависимост от провежданото състезание, пистата е обособена в 3 варианта:
- Гранд При – дължина 5793 м
- Джуниър – дължина 2405 м
- Овал – дължина 4250 м
Инциденти[редактиране | редактиране на кода]
Любима на много от пилотите и феновете, Аутодромо Национале ди Монца е легенда в надпреварите в моторните спортове и в частност на „Формула 1“. Най-известните опасни участъци от пистата са завоите Параболика и Де Ла Роджия, развиваните скорости там са ненадминати в шампионата. „Монца“ притежава славата на писта, не прощаваща грешки и не търпяща компромиси със сигурността. Там са и някои от най-страшните мигове в този спорт.
Алберто Аскари[редактиране | редактиране на кода]
През 1955 година на тестове в Монца се разделя с живота си последният италиански световен шампион от Формула 1 – Алберто Аскари. Едва е навършил 7 години, когато на 26 юли 1925 година, на френското Гран При, провеждано в Монтлери, загива зад волана на своята Алфа Ромео неговият баща Антонио Аскари. 10 години след тази трагедия Аскари става пилот и като всички, които се състезават в тогавашния кошмар, наречен автомобилен спорт, се научава да забравя за опасността, която го грози във всеки момент от тренировките и състезанията. Като много пилоти е силно суеверен. Например никога не сяда зад волана на 26-о число от календара – датата, в която загива баща му. На 26 май 1955 година Алберто, едва възстановил се от страшната катострофа на пистата в Монако, завършила със скок в залива, тръгва към „Монца“, където Скудерията тества новия болид на Ферари. На този болид след седмица ще се състезава заедно с Еудженио Кастелоти в състезанието „Супер кортемаджоре“. Противно на неговите страхове да кара в този ден, той решава да тества в няколко обиколки прекрасната червена кола. Махайки весело с ръка на присъстващите, Алберто излиза на пистата. Когато напуска бокса, механиците споменават за страховете му, свързани с тази дата и изказват учудването си, че е решил да кара в този ден. Аскари така и не се завръща. Откриват преобърнатата машина на завоя "Curva del Vialone", където днес се намира S-образният завой, носещ неговото име. Алберто вече е мъртъв. Така и не е установена причината за инцидента.
Волфганг Берге Фон Трипс[редактиране | редактиране на кода]
През 1961 година Волфганг е много близо до спечелването на първата шампионска титла за Германия във „Формула 1“. 2 старта преди края на шампионата води в класирането. Преднината пред неговия най-сериозен съперник и съотборник – американеца Фил Хил, е доста солидна. Стартирайки от пол-позишън в състезанието на 10 септември, Фон Трипс изпуска водачеството, надминат от Фил Хил. Още във втората обиколка става катастрофа, превърнала се в най-голямата трагедия в историята на пистата „Монца“. Ферарито на Трипс се сблъсква с Лотуса на Джим Кларк и излита в трибуните, като убива на място 14 зрители, над 200 други са с тежки наранявания. Граф Фон Трипс умира на път за болницата, без да дойде в съзнание. Няколко часа по-късно на летището „Щанън“ пада самолет. В пламъците загиват всички пътници и екипажът. В списъка на пътниците е вписано и името на граф Фон Трипс. В този страшен ден – 10 септември, американецът Фил Хил става световен шампион от Формула 1. „Ферари“ се отказва от състезанията до края на шампионата.
Йохен Ринт[редактиране | редактиране на кода]
Йохен Ринт също както Трипс е германец, но се състезава за Австрия. През 1970 г. няма равен на пистата в шампионата на „Формула 1“. В първите 9 състезания има 5 победи. Идва време за любимото му състезание за Голямата награда на Италия на „Монца“. В състезанието обаче не стартира. На съботните тренировки, при навлизането в легендарната „Параболика“, неговият Лотус излиза от треакторията на най-бързия завой в шампионата и се удря с висока скорост в предпазната ограда. Ринт умира слад няколко часа в болницата в Милано. След месец посмъртно става световен шампион от Формула 1.
Рони Петерсон[редактиране | редактиране на кода]
Отново е 10 септември, но 1978 г. Преди състезанието за Голямата награда на Италия с шансове за шампионска титла във Ф1 са 2 пилоти – Марио Андрети и Рони Петерсон. На двамата си пилоти Лотус предоставя 2 различни модификации на болида. Рони кара модел 78, а Марио – усъвършенствания 79. Както се оказва по-късно, това е причината за гибелта на шведа. Петерсон стартира от 5-а позиция а Марио Андрети печели пол-позишън. Рони е бесен. Още в първата обиколка попада в масова катастрофа, предизвикана от младия пилот Рикардо Патрезе на „Ероуз“. Катастрофата е зловеща, Рони е с натрошени крака, но в съзнание. Откаран е в болницата в Милано, където на следващата сутрин умира от мозъчна емболия.
Герхард Бергер[редактиране | редактиране на кода]
Пак на 10 септември, вече 1995 година, инцидент за малко да отнеме живота и Герхард Бергер – пак пилот, състезаващ се за Австрия. При пит-стопа на Жан Алези механик без да иска удря камерата на Ферарито на Алези, деформирайки окачването ѝ. След няколко обиколки тя се откъсва и на завоя Де ла Роджия удря другия болид на Ферари, този на Герхард Бергер, разбивайки въздушните кутии. „Ако с тази скорост камерата бе ме ударила, със сигурност щеше да ме убие“ – спомня си австриецът.
Победители във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||
