Външна политика на Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Русия
Основна статия: Русия.
Тази статия отразява външната политика на Русия след разпадането на СССР.

Външната политика на Русия се ръководи от президента на Руската федерация, но се осъществява от Руското външно министерство.

Възстановяването на руската дипломация, започва от Борис Елцин (1996-1999) и продължава по времето на неговия наследник Владимир Путин.Основава се на политическия реализъм, като основните цели са свързани с националните интереси на Русия. Готовността на руските лидери за възстановяване на бившия престиж на тяхната държава като суперсила е едно от най-забележителните неща в началото на 21 век.

Като най-близки съюзници на Русия могат да се определят Беларус, Армения, Казахстан, Таджикистан, държави с неутрална или про-западна позиция в отношенията си с Русия са Азербайджан, Нагорни Карабах, Грузия, Туркменистан, Украйна, Естония и други.

Отношения с ЕС[редактиране | edit source]

Най- голямата съседна държава на ЕС е Русия. Русия играе важна роля по отношение на гео-политиката и сигурността, както на регионално, така и на глобално ниво. Това се определя от Европейската стратегия за сигурност от 2003 г. Като стратегически партньор на ЕС Русия работи по изграждането на стратегическо сътрудничество.

През м. юни 1994 г. е подписано Споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС), което влиза в сила на 1 януари 1997 г. То дава правна основа на двустранните отношения между ЕС и Русия.

През м. май 2003 г. се провежда среща на върха в Санкт Петербург, къдетоЕС и Русия се споразумяват да задълбочат сътрудничеството помежду си, създавайки четири Общи Пространства в рамките на СПС:

- общо икономическо пространство - общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие - общо пространство в областта на външната сигурност - общо пространство за научни изследвания и образование, включително култура На 26-27 юни 2008 г. е прието Съвместно изявление за откриването на преговорите за ново Споразумение на Срещата на върха ЕС- Русия, Ханти-Мансийск. Последвалият конфликт между Русия и Грузия налага тяхното прекратяване. На 2 декември 2008 г. преговорите биват възобновени. Партньорството ще бъде засилено в областта на политиката и икономиката.

На Среща на Върха ЕС – Русия, проведена на 18 ноември 2009 г. в Стокхолм Биват обсъдени Споразумение за енергийна сигурност и Споразумение между ЕС и Русия. Основни теми на срещата са енергийната ефективност и енергийната сигурност. ЕС и Русия са взаимно зависими енергийни партньори.

На 16 ноември 2009 г. в Москва между Русия и ЕС е подписан Меморандум за създаване на механизъм за ранно предупреждение при енергийните доставки.

Европейският съюз е основен външнотърговски партньор на Русия, на който се падат над 50% от взаимния стокообмен. След приемането на новите 10 държави-членки през 2004 г., тази цифра надхвърля 55% от стокообмена на Русия с ЕС, а Русия става петият по обeм търговски партньор на ЕС.

Основна статия Отношения Русия-ЕС.

Азербайджан[редактиране | edit source]

Въпреки ясно про-американската позиция на Република Азербайджан, Русия продължава да води диалог със страната.

Армения[редактиране | edit source]

Русия вижда верен съюзник в лицето на Армения. Армения винаги е поддържала тесни стратегически отношения с Москва, по-специално с цел да се преодолее нейната геополитическа изолация от враждебни съседи (Турция, Азербайджан).

Беларус[редактиране | edit source]

След разпадането на СССР през 1991г. отношенията между Русия и Беларус са много по-стабилни в икономически, енергиен и политически план, отколкото с други съветски републики. Въпреки продължаващия диалог по отношение на цените и доставките на газ отношенията им са повече от приятелски. На 3 февруари, Русия и Беларус подписват споразумение за създаване на обща система за противовъздушна отбрана . В същия ден Москва заявява, че ще обмисли отпускане на кредит от няколко милиарда рубли в Минск, като засяга и някои въпроси свързани с енергийното сътрудничество с Беларус.

Германия[редактиране | edit source]

След края на Студената война Русия и Германия встъпват в ново стратегическо партньорство. Германия е най-големият търговски партньор на Русия, което се отнася и за Русия по отношение на Германия. Руската диаспора в Германия е една от най-големите в Западна Европа. В същото време, макар че отношенията между двете страни след падането на комунизма са като цяло добри, между тях не липсват търкания. Германският канцлер Герхард Шрьодер поставя като приоритетни по време на своето управление отношенията с Русия и работи усилено за осъществяването на Северен поток, газопровод, свързващ Русия и Германия (в момента Шрьодер е председател на борда на компанията North Stream AG - английски north stream букв. северен поток). Но като негов наследник на канцлерския пост Ангела Меркел е по-критична и дори в някои случаи влиза в конфликт с Путин по въпроси като човешките права, както и други въпроси. [1]

Грузия[редактиране | edit source]

Грузия обвинява Москва за подкрепа на сепаратистките власти на Абхазия и Южна Осетия От своя страна, Русия отдавна вини Грузия, за "хлабавост" към бунтовниците чеченци по склоновете на грузинските Кавказ.

Руско-грузинската конфронтация се превръща в пряка военна конфронтация , след намесата на грузинската армия в Южна Осетия в нощта на 7-8 август 2008 г.С изпращането на своите въоръжени сили, Русия заявява, че иска да възстанови мира и да защитава своите граждани (над 70% от Южна Осетия имат паспорт на Руската федерация) На 29 август 2008 , Грузия прекъсва дипломатическите си отношения с Руската федерация, като правителството на Швейцария се съгласява да представлява интересите на Грузия в Москва.

Естония[редактиране | edit source]

Основна статия: Отношения Русия-Естония.

С Естония Русия едва ли би могла да намери каквото и да е връзка за сътрудничество, тъй като съществува дълга история на недоверие между двете страни. След падането на съветския режим, Талин отрича членство в ОНД (1991), като става член на НАТО (2004) и ЕС (2004); руските войски напускат страната през август 1994, което спомага за преодоляване на руското влияние в Естония.

Двете страни подписват споразумение през май 2005 за предвиждане на едно ново определяне на границите. Напрежението между Русия и Естония се покачва след като правителството на балтийската страна през април 2007 решава да премести паметника на Червената армия, което довежда до поредица от насилие и демонстрации, които предизвикват серия от усложнения в отношенията между Естония и Русия.

Казахстан[редактиране | edit source]

Стратегическото партньорство между Русия и Казахстан също постига съществено развитие в различни области като политика, икономика, отбрана, транспорт, регионално сътрудничество, миграция, превенция и управление на извънредни ситуации, също изследвания и по отношение на техническата област.И узпекистан

Нагорни Карабах[редактиране | edit source]

Руските власти и Армения си сътрудничат с цел да се намери трайно решение на последиците от конфликта в Нагорни Карабах който е от първостепенно значение за поддържането на стабилността в региона.

Таджикистан[редактиране | edit source]

Русия подписва договор с Таджикистан, с който е натоварена с контрола на границите на бившата съветска република. След относителното затишие, което започва през 1997, решението на президента Емомали Рахмон през април 2004 да се ускори напускането на руските граничари се разглежда като пречка за влиянието на Москва в Таджикистан. Тогава Душанбе приема инсталация на руска военна база и отдаване под наем на контролен център в космическото пространство на Нурек за неопределено време.

Туркменистан[редактиране | edit source]

Подкрепяният от Москва президент Сапармурат Ниязов е избира политика на неутралитет, както по отношение на съседните страни, така и в големите международни организации, като целтта му е да предостави повече стабилност в страната си.

Със смъртта на Ниязов през 2006 бъдещето на доставките на туркменски газ в Москва става несигурно.

Макар че Москва е подписала споразумение с Туркменистан за енергийни доставки на газ и осигурява добра печалба от "Газпром", Туркменистан поддържа политика на отваряне на своята икономиката, като последните проекти за газопроводи са с Китай, Пакистан, Азербайджан и Турция, независимо от Русия.

Украйна[редактиране | edit source]

След разпадането на СССР през 1991 отношенията между Русия и Украйна се влошават - конкретно след Оранжевата революция през 2004 и особено след газовите кризи от 2006 и 2008 година. Въпреки това Москва продължава опитите си за приятелски отношения със страната.[необходимо е уточнение]

Международни организации[редактиране | edit source]

Сред държавите-основателки на ООН е Руската федерация, член на организациите от системата на ООН, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и на редица регионални международни организации, сред които: Общността на независимите държави, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Организацията на договора за колективна сигурност, Шанхайската организация за сътрудничество, Евроазиатската икономическа общност и др.

Основна статия Отношения Русия - НАТО.

Източници[редактиране | edit source]

  1. (на английски) Марк Лендер (22 май 2007). "Putin Prompts Split in German Coalition". Ню Йорк Таймс. Линк от 17 юни 2009. "Отношенията на Германия с Русия никога не са били така топли при Ангела Меркел, както при нейния предшественик Герхард Шрьодер, който осиновява 3-годишно руско момиче и, който на своя 60-ти рожден ден кани президента Владимир Путин в къщи за отпразнуване."
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Géostratégie de la Russie“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Внешняя политика России“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Germany–Russia relations“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]