Отношения между Русия и България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на Руската федерация
Знаме на Република България

Отношенията между България и Русия винаги са били предмет на спорове и дебати в историческата наука и в политическия живот. Те не се развиват праволинейно, особено когато в държавите протичат дълбоки промени.

На мястото на съществуващата до момента идеологическа и политическа солидарност се установява взаимната изгода. В международните отношения тази тенденция се определя като икономизация на отношенията. Крайната цел е заместването им с механизмите на световния пазар и икономическия интерес.

Руска федерация Република България
Територия 17 098 242 км ² 110 994 км ²
Население 145,2 млн. души 7 364 570 души
Основни религии източно православие разпространени са също: ислямът , будизмът , юдаизмът и др източно православие разпространени са също: ислямът , юдаизмът и др.
Столица и население гр. Москва , 10 382 754 жители гр.София, 1 270 284 жители
Национален празник 12 юни - Ден на Русия 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго
Официален език руски език български
Парична единица рубла лев
Държавен глава Владимир Владимирович Путин от 5 март 2012 Росен Асенов Плевнелиев от 22 януари 2012
Министър-председател Дмитрий Анатолиевич Медведев (назначен на 8 май 2012) Пламен Василев Орешарски (назначен на 29 май 2013)

История на отношенията[редактиране | edit source]

Отношенията между българи и руси през ранните векове на миналото не са изяснени добре. Нашите връзки със славянските племена датират още от Античността. След покръстването на русите от България идват книги и свещеници, които организират прочутото днес руско православие. Българо-руските отношения се развиват с нова сила в благоприятен за България аспект, когато на власт идва цар Иван Асен, за когото има много данни в руските хроники.

Българо-руските отношения добиват актуалност след падането на България под османско владичество, когато отново книги и свещеници заминават за Русия, за да организират на свобода руската църква. През турското робство се чака помощ от Русия като православна страна за освобождението на България, което проличава в плановете на търновските въстания.

Руско-турските войни от времето на императрица Екатерина, не водят до Освобождението, макар да са считани за война на кръста срещу полумесец. През османското владичество много българи установяват активни отношения с Русия, откъдето носят главно християнски книги и връщат обратно забравената идея за славянска съпричастност на българския народ. В плановете на Русия от времето на цар Иван Грозни през ХVІ век, българите не влизат като сериозен обект. Те стават интересни за Русия едва след като се отделят от Вселенската патриаршия, и то за да не се загуби православието на Балканите.

Новото, което Русия внася в България чрез своите възпитаници през ХIХ век, е идеята за революция и социални правдини. Така идеята за революция в България става зависима от руската интерпретация на френската социологическа мисъл през ХІХ век и фактически предлага нова цивилизационна идея на българите - наместо християнство, славянство и църква, те да застанат под знамето на науката, модернизма и държавата в духа на хегелианското разбиране за държавност.

След Априлското въстание от 1876 година Русия има претекст за обявяване на освободителна война, която отново преминава под знака на войната на кръста срещу полумесеца. Следва победа над турска войска, чиято национална доктрина и до ден днешен е да не отстъпва нищо без борба и след подписването на Санстефанския мирен договор България е отделена от Османската империя, под чиято автократична власт е живяла 500 години.

След Освобождението настъпва обтягане на българо-руските отношения поради две причини. Първата е национализмът на българските революционери, а втората е лошото руско управление и неподготвеността на руския дипломатически корпус, който подценява културния и духовния потенциал на българския народ.

През Първата световна война от началото на ХХ век за защитата на националния идеал, българските войски воюват срещу руските в Добруджа.

След Октомврийската революция в Русия думата "руско" се приравнява на "комунистическо" и така клеймото "русофил" в България става пречка за успех в живота и дори се намесва в личните отношения между хората. Тогава се изсипват купища текстове и публични речи против Русия, като нейният път е считан за опасен за България.

Следва Втората световна война от средата на ХХ век и ние не изпращаме войски на Източния фронт, макар да сме съюзници на Германия. В крайната фаза на войната участваме под съветско командване в определени малки и несъществени за изхода на войната операции. След края на войната в България настъпва съветската доминация. Тогава чрез действията и текстовете, идващи от Съветския съюз, пред българите се поставя отново дилемата на българо-руските отношения от късното Възраждане - църква или революция?

През комунизма ние протестирахме срещу съветизацията, защото комунизмът беше безкомпормисно атеистичен на всички равнища в обществения процес, в поведението и мисленето на човека и беше подчинен на съветските централи, които налагаха една русификация на българския народ.

В годините след 1985 взаимоотношенията между България и Русия се определят от различните тенденции във всяка една от тях, които са предимно противоположни и имат деструктивен характер.

Перипетиите в отношенията между България и Русия след 1989 показват, че и двете страни не бяха подготвени да посрещнат предизвикателствата на бързите промени. И двете страни често реагираха прибързано и неразумно. В Русия се разбра, че в бъдеще руското влияние в България ще бъде в правопропорционална зависимост от съобразяването с българските интереси. През последните десетилетия те са подчинени и на икономическата обвързаност в промишлените, енергийните и военнитe сфери на производство и суровини.

Дипломатически отношения[редактиране | edit source]

Дипломатически отношения между Русия и България са започнали на 7 юли 1879.

С Руската съветска федеративна социалистическа Република (РСФСР) са установени през април 1918 и са прекъснати през септември същата година.

Дипломатически отношения между Съветския съюз и България са установени на 23 юли 1934, прекъснати на 5 септември 1944, възстановени на 16 август 1945.

На 23 октомври 1991 Република България и РСФСР подписват Протокол за установяване на дипломатически отношения.

На 25 декември 1991 РСФСР обявява, че се преименува на Руска федерация. На 13 януари 1992 Руската федерация обявява, че продължава да осъществява правата и да изпълнява задълженията, произтичащи от международните договори, сключени от името на бившия СССР.

На 4 август 1992 между Руската федерация и Република България е сключен Договор за приятелски отношения и сътрудничество. В него, като основни, се залягат принципите за пълно и реално равноправие, уважение на суверенитета и независимостта, изключване на всякаква намеса и стремеж към доверие, откритост и взаимна изгода.

През март 2003 на държавно посещение в България е Руския президент Владимир Путин, за отбелязване на 125-годишнината от освобождението на България от Османско робство. По време на това посещението бе подписана Съвместна декларация за по-нататъшно задълбочаване на приятелските отношения и партньорството между Руската федерация и Република България, както и редица междуправителствени, междуведомствени и междурегионални споразумения.

През юли 2004 на официално посещение в Русия, Георги Първанов подписа съвместно заявление с Владимир Путин по повод 125-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Русия и България и перспективите за развитието на приятелските отношения и многостранното руско-българското сътрудничество.

На 4 септември 2006 в рамките на тристранния руско-българско-гръцка енергийна среща на върха се състоя среща на президентите на Русия и България в Атина, по време на която те направиха преглед на състоянието на двустранните отношения и потвърдиха взаимното си желание на страните за уреждане на отношенията в областта на военно-техническото сътрудничество, за актуализиране на Споразумението за сътрудничество в газовия сектор .

На 15 март 2007 година в Атина, в присъствието на Владимир Путин, министър-председателите Сергей Станишев и Караманлис подписаха тристранно междуправителствено споразумение за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис.

На 6-8 май, 2007 министър-председателя на България Сергей Станишев проведе работно посещение в Русия. По време на разговорите с министър-председателя Михаил Фрадков били обменени мнения по актуални въпроси на двустранното сътрудничество и регионални въпроси. Подписани били поредица от документи за уреждане на важни аспекти на правната рамка на руско-българските отношения. Беше потвърден техния взаимен интерес за стратегически проекти в енергетиката, решителни стъпки за задълбочаване на двустранните връзки в културната сфера в контекста на отбелязването на 130-годишнината от освобождението на България от Османско иго и провеждането през 2008-2009 Годината на Русия в България и Годината на България в Русия.

На 24 юни 2007 в рамките на Балканската среща на върха за енергетика в Загреб, на среща между Владимир Путин и президента Георги Първанов е поставен акцента върху развитието на двустранните отношения, белязани от висока динамика на сътрудничество в енергийния сектор. Страните потвърдиха взаимния си интерес от изпълнението на тези стратегически проекти в тази област, тъй като изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис и на АЕЦ "Белене". Основният резултат от срещата е споразумението за присъединяване на България към нов маршрут за доставка на руски газ за Европа, "Южен поток".

На 17-18 януари 2008, руският президент Владимир Путин посети Република България. По време на престоя си в София, Владимир Путин и Георги Първанов откриха Годината на Русия в България, посветена на 130-годишнината от освобождението на България от Османско робство. В центъра на разговорите беше изпълнението на споразуменията за големите съвместни проекти в областта на енергийната инфраструктура - строителство на АЕЦ "Белене", нефтопроводът Бургас-Александруполис, газопроводът "Южен Поток". Владимир Путин се срещна със Сергей Станишев и председателя на Народното събрание Георги Пирински. По време на срещата акцент беше поставен върху задълбочаване на сътрудничеството в икономиката, търговията, междупарламентарни, културни и хуманитарни области.

На 18 септември, 2008 в рамките на VII Международен инвестиционен форум "Сочи-2008" се проведе среща на руския премиер Владимир Путин и министър-председателя на България Сергей Станишев, по време на който е обсъдено участието на български фирми в изграждането на олимпийски съоръжения в Сочи, както и реализирането на съвместни енергийни проекти.

В Годината на Русия в България, на 8-12 октомври 2008 в София се проведе Руската национална изложба "Русия и България: нови перспективи за сътрудничество”, както и заседание на Междуправителствената комисия за икономическо и научно и технологично сътрудничество.

През 2009 година се проведе Годината на България в Русия. Осъществиха се редица срещи на ръководители на страните на най-високо ниво: Президентът на Република България Георги Първанов посети Москва, председателят на правителството на Руската федерация Владимир Путин имаше срещи с представители на Министерския съвет на Република България, в хода на които бяха разгледани редица въпроси, засягащи междудържавните отношения.

На 1 септември 2009 се проведе среща на министър-председателя на Република България Бойко Борисов и министър-председателя на Руската федерация Владимир Путин в гр. Гданск, Полша, по време на мероприятия за отбелязване на 70-та годишнина от началото на Втората световна война.

Основният акцент на срещата през ноември 2010 между премиерите на България и Русия – Владимир Путин и Бойко Борисов, бяха въпросите за сътрудничеството в областта на енергетиката: бъдещето на „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, цената на руския газ, както и възможността за разширяване на стокообмена между двете страни.

През последните години руско-българските взаимоотношения се характеризират с устойчива позитивна динамика. Проблемите в българо-руските отношения са обусловени не толкова от обективно несъвпадение на интересите, колкото от превратни възприятия за мястото и целите им в променящата се международна система. Съответно вариантите за развитие на българо-руските отношения през новия век са многобройни. При развитието на двустранните отношения трябва да се вземат предвид новите тенденции в международната сфера и на базата на това двете страни да приспособят външната си политика към тях, за да постигнат едно рационално и взаимноизгодно сътрудничество. На 7 декември 2011 г. правителството на България взема официално решение България да се оттегли от "Бургас-Александруполис". Решението за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис е подписано от Русия, Гърция и България на 15 март 2007 година. Инициативата за това е на Гърция и датира още от 1994 г. В Международната проектна компания България и Гърция притежаваха по 24.5%, останалите 51% са на Русия. Общата стойност на строителството се оценява на около 1,5 млрд. евро. Очакваните приходи за България от такси са били около 35 млн. щ. д. годишно. На 28 март 2012 г. е обявен отказът на правителството на България да дострои АЕЦ "Белене". Проектът за АЕЦ "Белене" е размразен от правителството на НДСВ през 2005 г. Смята се, че по времето на социализма в проекта са инвестирани 1 млрд. долара. Първоначалната оценка за дострояването на двата реактора е 2.5 млрд. евро. При управлението на правителството на тройната коалиция в него са вложени около 1 млрд. лв., част от тях е заемът от 250 млн. евро от БНП Париба. През есента на 2009 г., германският партньор на НЕК - RWE, която има 49%, се оттегля. В началото на юли 2011 г. България и Русия замразяват за още три месеца преговорите за строежа на атомната централа „Белене“ чрез ново споразумение. Последното удължаване е до 31 март 2012 г. На 28 март правителството обявява, че на мястото на АЕЦ "Белене" ще се строи газова централа, а доставеният реактор ще бъде инсталиран като седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Руската страна настоя да бъдат изпълнени ангажиментите по проекта, като намеква за компенсации. На 27 юли 2012 г. БСП внеся в парламента подписка с над 773 000 подписа за свикване на референдум за строителството на АЕЦ "Белене". На 1 август премиерът Бойко Борисов предляга референдумът да се проведе заедно с парламентарните избори през 2013 г. На 27 август "Уестингхаус" е избрана за предпроектните проучвания на седми блок в "Козлодуй". На 11 септември 2012 г. "Атомстройекспорт" увеличи сумата на иска към НЕК до 1 млрд евро заради спрения проект за АЕЦ “Белене“. Предполага се, че основната сума по иска е за доставено, но неприето официално и/или неплатено оборудване. Българската страна отхвърли претенциите и обмисля контраиск (увеличение на иска в съда в Женева). "Росатом" заяви, че е готова да приеме компенсация и чрез активи на НЕК. 1,5 млрд. лева са изхарчени общо до момента по този проект, според министър Делян Добрев. На 26 септември Глобал Пауър Консорциум заяви интерес да построи АЕЦ "Белене", като заявката е направена в парламента, на заседание на икономическата комисия. Последваха дни на обрати. Премиерът Бойко Борисов и ГЕРБ най-напред заявяват готовност да се преговаря с потенциалните инвеститори при определени условия. Впоследствие те и президентът Росен Плевнелиев обявяват, че преговори не са възможни преди референдума, за който се оказа, че са събрани нужните 500 000 подписа. Референдумът е насрочен за 27 януари 2013 г. През 2012 г. между България и Русия се подписва инвестиционно решение за строителството на „Южен поток” през българската територия. Според това решение, доставната цена на руския газ за България ще бъде 404,17 долара за 1000 куб. м. Тя влиза в сила от 1 януари 2013 г. Според някои неофициални руски изчисления цената можело да падне дори до 403 долара. Строителството на газопровода "Южен поток” на територията на България ще започне през юни 2013 година. Това е решил Съветът на директорите на руската компания "Газпром" на своето последно заседание. Така ще бъде поставено началото на „сухопътната“ част от газопровода. Точният план за строителството на българска територия все още не е готов и тепърва предстои неговото одобрение. Целият проект струва около 16 млрд. евро, а за строежа на подводната част, чиято дължина е 900 км, ще бъдат отделени около 10 млрд. евро.

Икономически отношения[редактиране | edit source]

Русия е традиционен и един от най-важните външно-икономически партньори на България. След присъединяването на България към ЕС отношенията между двете страни получиха нова, още по-висока динамика. Потвърждение за това е регистрираният прираст през 2007 спрямо 2006 на българския износ за Русия с 96%, на руските инвестиции в България със 73,8%, на туристопотока от Русия с 14%, както и подписаните споразумения по трите енергийни проекта за АЕЦ „Белене”, газопровода Южен поток и нефтопровода Бургас-Александруполис.

През 2009 на Руската федерация се падат 8,7% от външнотърговския стокообмен на България, в т.ч. 2,5% от износа и 13,1% от вноса. Средно за 2000-2008 се наблюдава, че от България за Русия изнасят 640 фирми, от които 41 правят 75% от износа, а в България от Русия внасят 844 фирми, от които 2 правят 75% от вноса (заради енергоресурсите). България заема около 1% от външнотърговския стокообмен на Русия.

Стокообмен на Република България с Руската федерация (в млн. щ. д.)

ГОДИНИ СТОКООБМЕН ИЗНОС ВНОС САЛДО
2004 1943,4 124,8 1818,6 - 1693,8
2005 3002,0 152,6 2849,4 - 2696,8
2006 4168,5 228,4 3940,1 - 3711,7
2007 4159,3 446,3 3713,0 - 3266,7
2008 5983,4 614,4 5369,0 - 4754,6
2009 3445,9 415,8 3030,1 - 2614,3

Основен проблем в икономическите отношения с Русия е значителният размер на отрицателното за България търговско салдо, което може да бъде преодоляно само със съвместни усилия.

Общият размер на преките руски инвестиции за периода 1996 – 2009 е 1125,4 млн. евро. Русия заема важно място сред инвеститорите в България. Голяма част от инвестициите на Руската федерация у нас, реализирани през 1999, се дължат главно на приватизацията на “Нефтохим” Бургас от руската фирма “Лукойл”. През периода 2005 – 2008 се наблюдава непрекъснат ръст на руските инвестиции.

През 2008 се наблюдава ръст на инвестициите с 22,3%. По информация на Българската агенция за инвестиции, през последните години от Руската федерация по-голямата част направените инвестиции са в следните области: сделки с недвижими имоти, строителство, хотели и ресторанти, търговия и ремонти. Броят на българските фирми с руско участие от 5% до 100% от капитала е 4652 (2-ро място след Турция). Във връзка със световната финансова и икономическа криза и снижените темпове на икономическо развитие обемите на двустранната търговия значително са се съкратили. Руската федерация се очертава като един от основните външнотърговски партньори на Република България. През 2011 г. на Русия се падат 10.7% от външнотърговския стокообмен на България (2-ро място), в т.ч. 2.6% от износа (10-то място) и 17.7% от вноса (1-во място). България заема около 1% от външнотърговския стокообмен на Русия. Стокообмен на Република България с Руската федерация в млн. щ.д.

ГОДИНИ СТОКООБМЕН ИЗНОС ВНОС САЛДО
2010 4735.3 584.7 4150.6 - 3565.9
2011 6465.8 930.9 5734.9 - 5004.0
VI 2012 3707.2 340.7 3366.5 - 3025.8

В периода 2006 г.-2012 г. най-голям е износът при група стоки: медикаменти, части за автомобили и кари, арматурни артикули, гроздови вина, нефтени масла, електрически акумулатори, санитарна арматура от керамика и др. Над 90% от вноса се формира от минерални продукти и горива, а останалата част се състои от суровини, материали и изделия на машиностроенето. Средно за периода 2000-2012 г. се наблюдава: • от България за Русия изнасят 640 фирми, от които 41 правят 75% от износа; • в България от Русия внасят 844 фирми, от които 2 правят 75% от вноса (заради енергоресурсите). През първото полугодие на 2012 г. взаимният стокообмен се е увеличил с 19.3%, като износът се е увеличил с 2.9%, а вносът - с 21.2% Като последица от световната финансова и икономическа криза инвестициите през 2009 и 2011 г. са относително по-малки в сравнение с предишните две години. Най-големите фактически руски инвестиции са в търговските дружества Лукойл Нефтохим Бургас АД (производство на нефтопродукти) и Лукойл България (търговия с нефтопродукти). Решенията за тези инвестиции се вземат в централата на Лукойл в Русия, но формално преводите на финансови средства се извършват от филиали в няколко европейски страни (Холандия, Австрия, Швейцария) и БНБ не ги калкулира към инвестициите от Русия.

Културни отношения[редактиране | edit source]

В сферата на науката, културата и образованието основен документ е Спогодбата за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 1993. На нейна основа се подписват междуправителствени програми за сътрудничество. В Москва функционира Български културен институт, а в София – Руски културно-информационен център.

В България през 2003 година бе създадена национална мрежа на базовите училища, в които се изучава руски език. След известен период на спад интересът към руския език в нашата страна нарасна и той заема мястото на втори най-изучаван чужд език.

Чрез междуправителствената спогодба за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката и тригодишните програми за нейното изпълнение българската и руската държава създават солидна база за поддържане и развитие на отношенията в трите области. На 18 януари 2008 в София вицепремиерът и министър на външните работи на България Ивайло Калфин и министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров подписаха програма, обхваща периода 2008 - 2010.

През последните години руско-българските взаимоотношения се характеризират с устойчива позитивна динамика. Проблемите в българо-руските отношения са обусловени не толкова от обективно несъвпадение на интересите, колкото от превратни възприятия за мястото и целите им в променящата се международна система. Съответно вариантите за развитие на българо-руските отношения през новия век са многобройни. При развитието на двустранните отношения трябва да се вземат предвид новите тенденции в международната сфера и на базата на това двете страни да приспособят външната си политика към тях, за да постигнат едно рационално и взаимноизгодно сътрудничество.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]