Коджа Омерли
| Коджа Омерли Χερσοτόπι | |
| — село — | |
  Коджа Омерли  Коджа Омерли  Коджа Омерли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 67 m |
| Население | 60 души (2001) |
Коджа Омерли или Коджамерлия или Коджамерлии[1] (на гръцки: Χερσοτόπι, Херсотопи, катаревуса: Χερσοτόπιον, Херсотопион, до 1927 година Κοτζά Ομερλή, Кодза Омерли[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 60 души население (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Солунското поле, южно от Ругуновец (Поликастро).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Коджа Омерли е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Коджамарлия (Codjamarlia) е посочено като село с 15 домакинства и 73 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Коджа Омерли е село с 260 жители българи християни.[4]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Коджашарли (Kodjacharli) е село в Кукушка каза с 360 души българи екзархисти като в него функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Коджа Омерли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото попада в Гърция. През 1927 години селото е прекръстено на Херсотопион.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Коджа Омерли
Георги Динев (Динов, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[7]- Гоне Коджамарлийски, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[8]
- Гоце Стойков (1867/1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[9]
- Ильо Коджамарлийски, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[10]
- Кръсто Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Трета солунска дружина[11]
- Мицо Гогов (1874/1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[12]
- Мицо Донев (Донов, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, Нестроева рота на Трета солунска дружина[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 37.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 656.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 159.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 179.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 247.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
