Отношения между Русия и България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на Руската федерация
Знаме на Република България

България (тогава Княжество България) и Русия (тогава Руска империя) установяват дипломатически си отношения на 7 юли 1879 г. България има посолство в Москва и 3 консулства като цяло (в Санкт Петербург, Новосибирск и Екатеринбург), Русия има свое посолство в София и 2 консулства (в Русе и Варна). И двете държави са славянски народи и са свързани помежду си с обща православна култура.

История на отношенията[редактиране | редактиране на кода]

Отношения на средновековните български държави с руската държавност[редактиране | редактиране на кода]

Древноруската Йоакимовска летопис предава, че покръстителят на Киевска Рус, княз Владимир приема християнството от българите. В ръкописа се разказва, че „българският цар Симеон Велики изпратил в Киевска Рус учени йереи (свещеници) и книги“. Вероятно тази мисия е осъществена или по времето на великия киевски княз Олег, с когото се предполага, че цар Симеон сключил някакъв военнополитически съюз, или при наследилия го негов син Игор I. Съпруга на Игор е Олга Киевска, първата жена-християнка от управляващата династия Рюрик. По това княжески презвитер в Киевска Рус е Григорий, българин по народност. Олга не успяла да утвърди християнството в Киевска Рус, но това се случило 30 години след нейната смърт

Отношенията между българи и руси през ранните векове на миналото не са изяснени добре. Българските връзки със славянските племена датират още от Античността. След покръстването на русите от България идват книги и свещеници, които организират руското православие. Българо-руските отношения се развиват с нова сила в благоприятен за България аспект, когато на власт идва цар Иван Асен, за когото има много данни в руските хроники.

Отношения на българите в Османската империя с руската държава[редактиране | редактиране на кода]

Българо-руските отношения добиват актуалност след падането на България под османско владичество, когато отново книги и свещеници заминават за Русия, за да организират на свобода руската църква. По време на османската власт се чака помощ от Русия като православна страна за освобождението на България, което проличава в плановете на търновските въстания.

Руско-турските войни от времето на императрица Екатерина не водят до Освобождението, макар да са считани за война на кръста срещу полумесец. През османското владичество много българи установяват активни отношения с Русия, откъдето носят главно християнски книги и връщат обратно забравената идея за славянска съпричастност на българския народ. В плановете на Русия от времето на цар Иван Грозни през ХVІ век българите не влизат като сериозен обект. Те стават интересни за Русия едва след като се отделят от Вселенската патриаршия, и то за да не се загуби православието на Балканите.

Новото, което Русия внася в България чрез своите възпитаници през ХIХ век, е идеята за революция и социални правдини. Така идеята за революция в България става зависима от руската интерпретация на френската социологическа мисъл през ХІХ век и фактически предлага нова цивилизационна идея на българите – наместо християнство, славянство и църква, те да застанат под знамето на науката, модернизма и държавата в духа на хегелианското разбиране за държавност.

След Априлското въстание от 1876 година Русия има претекст за обявяване на освободителна война, която отново преминава под знака на войната на кръста срещу полумесеца. Следва победа над турска войска, чиято национална доктрина и до ден днешен е да не отстъпва нищо без борба и след подписването на Санстефанския мирен договор България е отделена от Османската империя, под чиято автократична власт е живяла 500 години.

Отношения на Княжество България с Руската империя[редактиране | редактиране на кода]

От юни 1877 г. до юни 1879 г. в освободените от руските имперски войски български земи е установено Временно руско управление, което официално има за цел да подготви административния апарат на бъдещото трибутарно Княжество България[1], което ще бъде обявено на 16 април 1879 г., когато е приета Търновската конституция в старопрестолния град Търново.[2]

На 7 юли 1879 г. Княжество България установява дипломатически отношения с Руската империя.

Отношения на Царство България с РСФСР/СССР[редактиране | редактиране на кода]

В Първата световна война Царство България е на страната на Германската империя и следователно срещу Руската империя. Българските царски войски водят сражения с руските имперски войски в Добруджа. По този повод в 1916 г. Иван Вазов пише стихотворението „На руските воини“, чрез което прави отстъпление от русофилските си дотогава позиции.

С РСФСР, както се нарича руската държава след Октомврийската революция, са установени през април 1918 и са прекъснати през септември 1918.

През 1934 г. Царство България установява дипломатически отношения с СССР, но десет години по-късно, на 5 септември 1944 г., те ще бъдат прекъснати от СССР, когато той ще обяви и война на Царство България, въпреки че то е обявило, че се включва в Антихитлеристката коалиция. На 9 септември 1944 г. СССР започва окупацията на Царство България, а в същия ден е извършен и държавен преврат, който ще доведе на власт правителство на Отечествения фронт.

След размяна на писма на 14 и 16 август 1945 г. отношенията между Царство България и СССР са възстановени.

Отношения на Народна република България с СССР[редактиране | редактиране на кода]

Отношения на Република България с РСФСР/Руската федерация[редактиране | редактиране на кода]

На 23 октомври 1991 Република България и РСФСР подписват Протокол за установяване на дипломатически отношения. На 25 декември 1991 РСФСР обявява, че се преименува на Руска федерация. През декември 1991 г. Посолството на СССР е преобразувано в Посолство на Русия. На 13 януари 1992 Руската федерация обявява, че продължава да осъществява правата и да изпълнява задълженията, произтичащи от международните договори, сключени от името на бившия СССР.

На 4 август 1992 между Руската федерация и Република България е сключен Договор за приятелски отношения и сътрудничество. В него като основни залягат принципите за пълно и реално равноправие, уважение на суверенитета и независимостта, изключване на всякаква намеса и стремеж към доверие, откритост и взаимна изгода.

През март 2003 на държавно посещение в Република България е руският президент Владимир Путин, за отбелязване на 125-годишнината от освобождението на българите от османотурско владичество. По време на това посещението е подписана Съвместна декларация за по-нататъшно задълбочаване на приятелските отношения и партньорството между Руската федерация и Република България, както и редица междуправителствени, междуведомствени и междурегионални споразумения.

През юли 2004 на официално посещение в Руската федерация Георги Първанов подписва съвместно заявление с Владимир Путин по повод 125-годишнината от установяването на дипломатически отношения между руската държава и българската държава и перспективите за развитието на приятелските отношения и многостранното руско-българското сътрудничество.

На 4 септември 2006 в рамките на тристранния руско-българско-гръцка енергийна среща на върха се състои среща на президентите на РФ и Република България в Атина, по време на която те направиха преглед на състоянието на двустранните отношения и потвърдиха взаимното си желание на страните за уреждане на отношенията в областта на военно-техническото сътрудничество, за осъвременяване на Споразумението за сътрудничество в газовия сектор.

На 15 март 2007 година в Атина, в присъствието на Владимир Путин, министър-председателите Сергей Станишев и Караманлис подписват тристранно междуправителствено споразумение за сътрудничество в строителството и експлоатацията на нефтопровода „Бургас-Александруполис“.

На 6-8 май 2007 министър-председателя на България Сергей Станишев провежда работно посещение в РФ. По време на разговорите с министър-председателя Михаил Фрадков са обменени мнения по актуални въпроси на двустранното сътрудничество и регионални въпроси. Подписани са поредица от документи за уреждане на важни аспекти на правната рамка на руско-българските отношения. Потвърден е техният взаимен интерес за стратегически проекти в енергетиката, решителни стъпки за задълбочаване на двустранните връзки в културната сфера в контекста на отбелязването на 130-годишнината от освобождението на българите от османотурско владичество и провеждането през 2008-2009 Годината на Русия в България и Годината на България в Русия.

На 24 юни 2007 в рамките на Балканската среща на върха за енергетика в Загреб, на среща между Владимир Путин и президента Георги Първанов е поставен акцент върху развитието на двустранните отношения, белязани от висока динамика на сътрудничество в енергийния сектор. Страните потвърждават взаимния си интерес от изпълнението на тези стратегически проекти в тази област, тъй като изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис и на АЕЦ „Белене“. Основният резултат от срещата е споразумението за присъединяване на България към нов маршрут за доставка на руски газ за Европа, известен като „Южен поток“.

На 17-18 януари 2008 г. руският президент Владимир Путин посещава Република България. По време на престоя си в София, Владимир Путин и Георги Първанов откриват Годината на Русия в България, посветена на 130-годишнината от освобождението на българите от османотурско владичество. В центъра на разговорите е изпълнението на споразуменията за големите съвместни проекти в областта на енергийната инфраструктура – строителство на АЕЦ „Белене“, нефтопровода „Бургас-Александруполис“, газопроводът „Южен поток“. Владимир Путин се среща със Сергей Станишев и председателя на Народното събрание Георги Пирински. По време на срещата акцент е поставен върху задълбочаване на сътрудничеството в икономиката, търговията, междупарламентарни, културни и хуманитарни области.

На 18 септември 2008 в рамките на VII Международен инвестиционен форум „Сочи-2008“ е проведена среща на руския премиер Владимир Путин и министър-председателя на България Сергей Станишев, по време на който е обсъдено участието на български фирми в изграждането на олимпийски съоръжения в Сочи, както и реализирането на съвместни енергийни проекти.

В Годината на Русия в България на 8-12 октомври 2008 в София е проведена Руската национална изложба „Русия и България: нови перспективи за сътрудничество“, както и заседание на Междуправителствената комисия за икономическо, научно и технологично сътрудничество.

През 2009 година е проведена Годината на България в Русия. Осъществени са редица срещи на ръководители на страните на най-високо ниво: президентът на Република България Георги Първанов посещава Москва, председателят на правителството на Руската федерация Владимир Путин има срещи с представители на Министерския съвет на Република България, в хода на които са разгледани редица въпроси, засягащи междудържавните отношения.

На 1 септември 2009 е проведена среща на министър-председателя на Република България Бойко Борисов и министър-председателя на Руската федерация Владимир Путин в Гданск, Полша, по време на мероприятия за отбелязване на 70-та годишнина от началото на Втората световна война.

Основният акцент на срещата през ноември 2010 между премиерите на България и Русия – Владимир Путин и Бойко Борисов, са въпросите за сътрудничеството в областта на енергетиката: бъдещето на „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, цената на руския газ, както и възможността за разширяване на стокообмена между двете страни.

Газопровод „Син поток“[редактиране | редактиране на кода]

Нефтопровод „Бургас-Александруполис“[редактиране | редактиране на кода]

На 7 декември 2011 г. правителството на България взема официално решение страната да се оттегли от „Бургас-Александруполис“. Решението за изграждане на петролопровода „Бургас-Александруполис“ е подписано от Русия, Гърция и България на 15 март 2007 година. Инициативата за това е на Гърция и датира още от 1994 г. В международната проектна компания България и Гърция са притежавали по 24.5%, останалите 51% са на Русия. Общата стойност на строителството се оценява на около 1,5 млрд. евро. Очакваните приходи за България от такси са били около 35 млн. щ.д. годишно.

АЕЦ „Белене“[редактиране | редактиране на кода]

На 28 март 2012 г. е обявен отказът на правителството на България да дострои АЕЦ „Белене“. Проектът за АЕЦ „Белене“ е размразен от правителството на НДСВ през 2005 г. Смята се, че по времето на социализма в проекта са инвестирани 1 млрд. долара. Първоначалната оценка за дострояването на двата реактора е 2,5 млрд. евро. При управлението на правителството на тройната коалиция в него са вложени около 1 млрд. лв., част от тях е заемът от 250 млн. евро от БНП Париба. През есента на 2009 г. германският партньор на НЕК – RWE, която има 49%, се оттегля. В началото на юли 2011 г. България и Русия замразяват за още три месеца преговорите за строежа на атомната централа „Белене“ чрез ново споразумение. Последното удължаване е до 31 март 2012 г.

На 28 март българското правителство обявява, че на мястото на АЕЦ „Белене“ ще се строи газова централа, а доставеният реактор ще бъде инсталиран като седми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Руската страна настоява да бъдат изпълнени ангажиментите по проекта, като намеква за компенсации. На 27 юли 2012 г. БСП внася в Народното събрание подписка с над 773 000 подписа за свикване на референдум за строителството на АЕЦ „Белене“.

На 1 август премиерът Бойко Борисов предлага референдумът да се проведе заедно с парламентарните избори през 2013 г. На 27 август „Уестингхаус“ е избрана за предпроектните проучвания на седми блок в „Козлодуй“. На 11 септември 2012 г. „Атомстройекспорт“ увеличава сумата на иска към НЕК до 1 млрд. евро заради спрения проект за АЕЦ „Белене“. Предполага се, че основната сума по иска е за доставено, но неприето официално и/или неплатено оборудване. Българската страна отхвърля претенциите и обмисля контраиск (увеличение на иска в Арбитражния съд в Женева).

„Росатом“ заявява, че е готова да приеме компенсация и чрез активи на НЕК. 1,5 млрд. лева са изхарчени общо до момента по този проект, според министър Делян Добрев. На 26 септември Глобал Пауър Консорциум заявява интерес да построи АЕЦ „Белене“, като заявката е направена в парламента, на заседание на икономическата комисия. Последваха дни на обрати. Премиерът Бойко Борисов и ГЕРБ най-напред заявяват готовност да се преговаря с потенциалните инвеститори при определени условия. Впоследствие те и президентът Росен Плевнелиев обявяват, че преговори не са възможни преди референдума, за който се оказа, че са събрани нужните 500 000 подписа. Референдумът е насрочен за 27 януари 2013 г.

Газопровод „Южен поток“[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. между България и Русия се подписва инвестиционно решение за строителството на „Южен поток“ през българската територия. Според това решение, доставната цена на руския газ за България ще бъде $404,17 за 1000 куб. м. Тя влиза в сила от 1 януари 2013 г. Според някои неофициални руски изчисления цената можело да падне дори до $403 . Строителството на газопровода „Южен поток“ на територията на България ще започне през юни 2013 година. Това е решил Съветът на директорите на руската компания „Газпром“ на своето последно заседание. Така ще бъде поставено началото на сухопътната част от газопровода. Точният план за строителството на българска територия все още не е готов и тепърва предстои неговото одобрение. Целият проект струва около €16 млрд., а за строежа на подводната част, чиято дължина е 900 км, ще бъдат отделени около €10 млрд.

Проектът „Набуко-Запад“ се разглежда като конкурентен на „Южен поток“.

Газов хъб „Балкан“[редактиране | редактиране на кода]

Малко след направеното изявление на Путин от Анкара, че проектът „Южен поток“ няма да се случи и ще бъде заменен от станалия по-късно известен като „Турски поток“ газопровод, Борисов публично оповестява идеята си при Варна да се изгради газоворазпределителен център за Югоизточна Европа и ЕС. Българското правителство е отправило официално питане към Европейската комисия за това дали проектът отговаря на европейското законодателство.

Икономически аспект на отношенията[редактиране | редактиране на кода]

Русия е традиционен и един от най-важните външноикономически партньори на България, най-вече по отношение на вноса. След присъединяването на България към ЕС отношенията между двете страни получават нова, още по-висока динамика. Потвърждение за това е регистрираният прираст през 2007 спрямо 2006 на българския износ за Русия с 96%, на руските инвестиции в България със 73,8%, на туристопотока от Русия с 14%, както и подписаните споразумения по трите енергийни проекта за АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и нефтопровода „Бургас-Александруполис“.

През 2009 на Руската федерация се падат 8,7% от външнотърговския стокообмен на България, в т.ч. 2,5% от износа и 13,1% от вноса. Средно за отрязъка 2000-2008 се наблюдава, че от България за Русия изнасят 640 фирми, от които 41 правят 75% от износа, а в България от Русия внасят 844 фирми, от които 2 правят 75% от вноса (заради енергоресурсите). България заема около 1% от външнотърговския стокообмен на Русия, което от гледна точка на руското стопанство България е незначителен партньор.

Търговско салдо: стокообмен на Република България с Руската федерация (в млн. щ. д.)[редактиране | редактиране на кода]

Години Стокообмен Износ за Русия Внос от Русия Салдо за България
2004 1943,4 124,8 1818,6 -1693,8
2005 3002,0 152,6 2849,4 -2696,8
2006 4168,5 228,4 3940,1 -3711,7
2007 4159,3 446,3 3713,0 -3266,7
2008 5983,4 614,4 5369,0 -4754,6
2009 3445,9 415,8 3030,1 -2614,3
2010 4735,3 584,7 4150,6 -3565,9
2011 6465,8 930,9 5734,9 -5004,0
VI 2012 3707,2 340,7 3366,5 -3025,8

Основен проблем в икономическите отношения с Русия е значителният размер на отрицателното за България търговско салдо, което представлява изтичане на парични средства от България по посока на Русия.[3]

Общият размер на преките руски инвестиции за периода 1996-2009 е 1 млрд. 125 млн. и 400 хил. евро. Русия заема важно място сред инвеститорите в България. Голяма част от инвестициите на Руската федерация у нас, осъществени през 1999, се дължат главно на приватизацията на „Нефтохим“ Бургас от руската фирма „Лукойл“. През периода 2005 – 2008 се наблюдава непрекъснат ръст на руските инвестиции.

Руската федерация се очертава като един от основните външнотърговски партньори на Република България. През 2011 г. на Русия се падат 10,7% от външнотърговския стокообмен на България (2-ро място), в т.ч. 2.6% от износа (10-то място) и 17.7% от вноса (1-во място). България заема около 1% от външнотърговския стокообмен на Русия.

В периода 2006-2012 г. най-голям е износът при група стоки: медикаменти, части за автомобили и кари, арматурни артикули, гроздови вина, нефтени масла, електрически акумулатори, санитарна арматура от керамика и др. Над 90% от вноса се формира от минерални продукти и горива, а останалата част се състои от суровини, материали и изделия на машиностроенето.

Средно за периода 2000-2012 г. се наблюдава:

  • От България за Русия изнасят 640 фирми, от които 41 правят 75% от износа;
  • В България от Русия внасят 844 фирми, от които 2 правят 75% от вноса (заради енергоресурсите).

През първото полугодие на 2012 г. взаимният стокообмен се е увеличил с 19,3%, като износът се е увеличил с 2,9%, а вносът – с 21,2% Като последица от световната финансова и икономическа криза инвестициите през 2009 и 2011 г. са относително по-малки в сравнение с предишните две години.

Инвестиции[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 се наблюдава ръст на инвестициите с 22,3%. По информация на Българската агенция за инвестиции, през последните години от Руската федерация по-голямата част направените инвестиции са в следните области: сделки с недвижими имоти[4], строителство, хотели и ресторанти, търговия и ремонти. Броят на българските фирми с руско участие от 5% до 100% от капитала е 4652 (2-ро място след Турция). Във връзка със световната финансова и икономическа криза и снижените темпове на икономическо развитие обемите на двустранната търговия значително са се съкратили.

Най-големите фактически руски инвестиции са в търговските дружества „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД (производство на нефтопродукти) и „Лукойл България“ ЕООД[5] (търговия с нефтопродукти). Решенията за тези инвестиции се вземат в централата на Лукойл в Русия, но формално преводите на финансови средства се извършват от филиали в няколко европейски страни (Холандия, Австрия, Швейцария) и БНБ не ги калкулира към инвестициите от Русия.

Големите предприятия, в които има руско участие, са: „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „Булгартабак Холдинг Груп“ АД[6], БТК, фалиралата банка КТБ.

Културен аспект на отношенията[редактиране | редактиране на кода]

В сферата на науката, културата и образованието основен документ е Спогодбата за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 1993. На нейна основа се подписват междуправителствени програми за сътрудничество. В Москва функционира Български културен институт, а в София – Руски културно-информационен център.

В България през 2003 година бе създадена национална мрежа на базовите училища, в които се изучава руски език. След известен период на спад интересът към руския език в нашата страна нарасна и той заема мястото на втори най-изучаван чужд език.

Чрез междуправителствената спогодба за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката и тригодишните програми за нейното изпълнение българската и руската държава създават солидна база за поддържане и развитие на отношенията в трите области. На 18 януари 2008 в София вицепремиерът и министър на външните работи на България Ивайло Калфин и министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров подписаха програма, обхваща периода 2008 – 2010.

През последните години руско-българските взаимоотношения се характеризират с устойчива позитивна динамика. Проблемите в българо-руските отношения са обусловени не толкова от обективно несъвпадение на интересите, колкото от превратни възприятия за мястото и целите им в променящата се международна система. Съответно вариантите за развитие на българо-руските отношения през новия 21-ви век са многобройни. При развитието на двустранните отношения трябва да се вземат предвид новите тенденции в международната сфера и на базата на това двете страни да приспособят външната си политика към тях, за да постигнат едно рационално и взаимноизгодно сътрудничество.

Списък на договорите, спогодбите и меморандумите между РБ и РФ[редактиране | редактиране на кода]

  • Договор за приятелски отношения и сътрудничество (4 август 1992)
  • Съвместна декларация за по-нататъшно задълбочаване на приятелските отношения и партньорството между Руската федерация и Република България (март 2003)

Сравнителна таблица[редактиране | редактиране на кода]

Руска федерация Република България
Територия 17 098 242 км ² 110 994 км ²
Население 145,2 млн. души 7 364 570 души
Основни религии източно православие разпространени са също: ислямът , будизмът , юдаизмът и др източно православие разпространени са също: ислямът , юдаизмът и др.
Столица и население гр. Москва , 10 382 754 жители гр.София, 1 281 148 жители
Национален празник 12 юни – Ден на Русия. 3 март – Ден на освобождението на България от османска власт.
Официален език руски език български
Парична единица рубла лев
Държавен глава Владимир Владимирович Путин от 5 март 2012 Росен Асенов Плевнелиев от 22 януари 2012
Министър-председател Дмитрий Анатолиевич Медведев (назначен на 8 май 2012) Бойко Методиев Борисов (назначен на 7 ноември 2014)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Неофициално обаче Руската империя цели да си осигури влияние в бъдещите български ведомства, за да засили позициите си на Балканите, който е основният мотив за започване на война срещу османците, както граф Игнатиев сам признава.
  2. В България се счита, че началото на третата българска държава е 3 март 1878 г., но в действителност нито със Санстефанския мирен договор, нито с Берлинския договор не се урежда официално суверенитетът на българите. Това става с прогласяването на Търновската конституция.
  3. БНБ и НСИ
  4. Около 300 000 руснаци притежават недвижими имоти в България. Източник: Deutsche Welle (BG), Какво търсят руснаците в България, 8 юни 2014 г.
  5. Едноличен собственик на капитала към 10 юли 2016 г. е „Лукойл Юръп Холдингс“ ООД, базирано в Амстердам, Холандия. Справката е от Търговския регистър.
  6. През 2011 г. ОАО „Банк ВТБ“, втората по големина банка в Русия, придобива мажоритарен дял в „Булгартабак“, след като единственият кандидат е предложил да плати €100,1 милиона ($145 000 000) за 80% дял.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]