Чарлз Шерингтън: Разлика между версии
добавяне шаблон:биография |
добавяне на вътрешни връзки |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
}} |
}} |
||
== Биография == |
|||
'''Сър Чарлс Скот Шерингтън''' ({{lang-en|Charles Scott Sherrington}}) (27 ноември 1857, Лондон - 4 Март 1952, Ийстбърн) е изтъкнат английски лекар, Нобелов лауреат по медицина за откритията си в областта на физиологията. Той е роден на [[27 ноември]] [[1857]] г в Ислингтън,предградие на Лондон. |
|||
== Научна кариера == |
|||
Чарлз Шерингтън е окривателя на [[Синапс|синапсите]] като неизменна част от нервните клетки. Именно поради изключително плодотворната си и ефективна работа в областта на неврофизиологичното изследване на невроните, съвместно с Едгар Ейдриън, Шерингтън е удостоен с престижната Нобелова награда. Популярният британски учен е бил и преподавател в престижния [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж]], който се явява съосновател на [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. За първи път испанския анатом [[Сантяго Рамон и Кахал]] изказва [[хипотеза]]та, че [[неврон]]а е структурна и функционална единица на нервната система. Той определя невроните като отделни и напълно самостоятелни [[клетки]], които комуникират успешно със своите събратя с помощта на специализирани канали. Тези специализирани микроскопични структури биват наречени синапси. Именно предположението на испанския учен се превръща в едната от основните крепости на съвременната [[невробиология]], разработена от Шерингтън. И Шерингтън и Рамох и Кахал стигат едновременно до един и същ извод, който оформя "доктрината за невронната теория". Според постулатите на тази доктрина, [[нервната система]] представлява не единна мрежа от нервни клетки, а последователност многобройни и разнообразни нервни клетки. |
|||
Английският учен отделя голямо внимание на |
Английският учен отделя голямо внимание на гръбначномозъчните рефлекси, които съвсем справедливо той подозира, че стоят в основата на цялостното интегративно функциониране на нервната система. Синапсите, които открива Шерингтън са отговорни за предаването на нервния импулс между отделните неврони. От своя страна предаването на нервните сигнали винаги е свързано с оформянето и изразяването на рефлексите. Шерингтън открива, че за да се осъществи един [[рефлекс]] е необходимо той да има стабилна анатомична основа, каквато се оказва "рефлексната дъга". Всяка рефлексна дъга се състои от пет компонента: [[рецептор]], аферентно рамо, процес на превключване в централната нервна система, еферентно рамо и ефектор или орган изпълнител. Сър Чарлз Шерингтън проучва и съставя карта на инервационните зони на гръбначномозъчните нерви. Отново британския учен осъществява класификацията, според която рецепторите биват три основни вида-екстерорецептори, интерорецептори и проприорецептори. Шерингтън излага основните модели на неврофизиологията в научните си трудове "Интегративна дейност на нервната система" и "Рефлексна дейност на [[Гръбначен мозък|гръбначния мозък]]". |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 12:13, 27 април 2012
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Сър Чарлс Скот Шерингтън Charles Scott Sherrington | |
английски лекар | |
Сър Чарлс Скот Шерингтън | |
Роден |
27 ноември 1857 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Ипсуич, Великобритания |
Учил в | Оксфордски университет |
Работил в | Модлин Колидж Ливърпулски университет Кралски колеж Лондон |
Награди | Член на Британското кралско научно дружество Нобелова награда за физиология или медицина (1932)[1][2] |
Сър Чарлс Скот Шерингтън в Общомедия |
Биография
Сър Чарлс Скот Шерингтън (Шаблон:Lang-en) (27 ноември 1857, Лондон - 4 Март 1952, Ийстбърн) е изтъкнат английски лекар, Нобелов лауреат по медицина за откритията си в областта на физиологията. Той е роден на 27 ноември 1857 г в Ислингтън,предградие на Лондон.
Научна кариера
Чарлз Шерингтън е окривателя на синапсите като неизменна част от нервните клетки. Именно поради изключително плодотворната си и ефективна работа в областта на неврофизиологичното изследване на невроните, съвместно с Едгар Ейдриън, Шерингтън е удостоен с престижната Нобелова награда. Популярният британски учен е бил и преподавател в престижния Кингс Колидж, който се явява съосновател на Лондонския университет. За първи път испанския анатом Сантяго Рамон и Кахал изказва хипотезата, че неврона е структурна и функционална единица на нервната система. Той определя невроните като отделни и напълно самостоятелни клетки, които комуникират успешно със своите събратя с помощта на специализирани канали. Тези специализирани микроскопични структури биват наречени синапси. Именно предположението на испанския учен се превръща в едната от основните крепости на съвременната невробиология, разработена от Шерингтън. И Шерингтън и Рамох и Кахал стигат едновременно до един и същ извод, който оформя "доктрината за невронната теория". Според постулатите на тази доктрина, нервната система представлява не единна мрежа от нервни клетки, а последователност многобройни и разнообразни нервни клетки.
Английският учен отделя голямо внимание на гръбначномозъчните рефлекси, които съвсем справедливо той подозира, че стоят в основата на цялостното интегративно функциониране на нервната система. Синапсите, които открива Шерингтън са отговорни за предаването на нервния импулс между отделните неврони. От своя страна предаването на нервните сигнали винаги е свързано с оформянето и изразяването на рефлексите. Шерингтън открива, че за да се осъществи един рефлекс е необходимо той да има стабилна анатомична основа, каквато се оказва "рефлексната дъга". Всяка рефлексна дъга се състои от пет компонента: рецептор, аферентно рамо, процес на превключване в централната нервна система, еферентно рамо и ефектор или орган изпълнител. Сър Чарлз Шерингтън проучва и съставя карта на инервационните зони на гръбначномозъчните нерви. Отново британския учен осъществява класификацията, според която рецепторите биват три основни вида-екстерорецептори, интерорецептори и проприорецептори. Шерингтън излага основните модели на неврофизиологията в научните си трудове "Интегративна дейност на нервната система" и "Рефлексна дейност на гръбначния мозък".
Източници
- ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1932 // Посетен на 10 януари 2021 г. (на английски)
- ↑ Table showing prize amounts // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 10 януари 2021 г. (на английски)
British Nobel laureates,Royal Medal winners,Karl Grandin "Sir Charles Sherrington Biography",