Демократическа партия: Разлика между версии
попр. препратки за правителства и министерства, формат с Адвайзър, без препр за дати и години (overlinking) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Демократическа партия|Демократическа партия (пояснение)}} |
{{към пояснение|Демократическа партия|Демократическа партия (пояснение)}} |
||
{{Партия |
{{Партия |
||
| име = Демократическа партия |
| име = Демократическа партия |
||
| bgcolor = #68228B |
| bgcolor = #68228B |
||
| ръководител = |
| ръководител = |
||
| основаване = 1896 |
| основаване = [[1896]] |
||
| щаб = София, бул. Христо Ботев 61 |
| щаб = София, бул. Христо Ботев 61 |
||
| младежка_орагнизация = |
| младежка_орагнизация = |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
| места2_заглавие = Европейски парламент |
| места2_заглавие = Европейски парламент |
||
| места2 = {{Партия/места|0|17|#68228B}} |
| места2 = {{Партия/места|0|17|#68228B}} |
||
| сайт = http://www.demparty.eu/ |
| сайт = [http://www.demparty.eu/ demparty.eu] |
||
}} |
}} |
||
'''Демократическата партия''' е [[България|българска]] [[политическа партия]], съществувала от средата на [[1880-те]] до средата на [[1940-те]]. Тя е възстановена през |
'''Демократическата партия''' е [[България|българска]] [[политическа партия]], съществувала от средата на [[1880-те]] до средата на [[1940-те]]. Тя е възстановена през 1990 като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „[[Знаме (вестник)|Знаме]]“ и „[[Пряпорец (вестник)|Пряпорец]]“. |
||
== История == |
== История == |
||
=== Краят на 19 век и началото на 20 век === |
=== Краят на 19 век и началото на 20 век === |
||
В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на [[Либерална партия|Либералната партия]], водено от [[Петко Каравелов]]. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на [[Стефан Стамболов]] и то постепенно прекратява дейността си след |
В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на [[Либерална партия|Либералната партия]], водено от [[Петко Каравелов]]. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на [[Стефан Стамболов]] и то постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия. |
||
През |
През 1901 Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]], но в края на годината то е бламирано от парламента. |
||
През |
През 1903 групата около [[Найчо Цанов]] и [[Тодор Влайков]] напуска партията и по-късно създава [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 партията е оглавена от [[Александър Малинов]], като негови заместници стават [[Андрей Ляпчев]] и [[Михаил Такев]]. |
||
През |
През 1908 Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява [[независимост на България|независимостта на България]] от [[Османска империя|Османската империя]] и княз [[Фердинанд I]] е обявен за пръв български [[цар]] след [[Иван Страцимир]] 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911. |
||
=== Периодът между двете световни войни === |
=== Периодът между двете световни войни === |
||
През юни |
През юни 1918, пред перспективата от провал на България в [[Първа световна война|Първата световна война]], Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на [[Стоян Костурков]], което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва [[Солунско примирие|Солунското примирие]], а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново ширококоалиционно правителство, в което са включени и представители на [[Народна партия|Народната партия]], [[БЗНС|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС) и [[БРСДП|Българската работническа социалдемократическа партия]]. Месец по-късно кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът [[Теодор Теодоров]]. През май 1919 Демократическата партия е изключена от правителството. |
||
През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През |
През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 тя образува, заедно с Радикалдемократическата и [[Обединена народно-прогресивна партия|Обединената народно-прогресивна партия]], коалицията [[Конституционен блок]]. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] през 1923. |
||
След Деветоюнския преврат Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През |
След Деветоюнския преврат Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 доминираната от тях коалиция [[Народен блок]] печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и [[Никола Мушанов]]. Последното от тях е свалено с [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934. |
||
След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с [[Германия]], през |
След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с [[Германия]], през 1941 Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] [[Отечествен фронт]]. На 2 септември 1944 представители на Демократическата партия се включват в правителството на [[Константин Муравиев]], което обявява излизането на България от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]]. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]]. В края на 1947 комунистическото правителство забранява партията. |
||
=== Възстановената Демократическа партия === |
=== Възстановената Демократическа партия === |
||
Демократическата партия е възстановена на |
Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 и се включва в коалицията [[Съюз на демократичните сили]] (СДС). Неин председател първоначално е [[Борис Кюркчиев]], а от 1990 – [[Стефан Савов]]. Представители на партията се включват в правителството на [[Филип Димитров]] (1991-1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание. |
||
През есента на |
През есента на 1994 Демократическата партия напуска СДС и, заедно с [[БЗНС|Българския земеделски народен съюз]] образува новата коалиция [[Народен съюз]]. Народният съюз получава 18 места в [[37 Народно събрание]] и през 1996 се включва в коалицията [[Обединени демократични сили]] (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]]. |
||
През 1996 кандидатът на ОДС [[Петър Стоянов]] печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на [[Жан Виденов]] и [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]], коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за [[38 Народно събрание]], като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с [[Иван Костов]] ( |
През 1996 кандидатът на ОДС [[Петър Стоянов]] печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на [[Жан Виденов]] и [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]], коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за [[38 Народно събрание]], като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с [[Иван Костов]] (1997-2001). На [[Парламентарни избори в България 2001|изборите]] за [[39 Народно събрание]] през 2001 г. Демократическата партия се явява в коалицията „Обединени Демократични сили – СДС, ДП, БЗНС-НС“ като печели 2 депутатски места. На [[Парламентарни избори в България 2005|изборите]] за [[40 Народно събрание]] през 2005 г. ДП отново е в коалицията „ОДС – СДС, ДП, Гергьовден, БЗНС, [[РЗС]], ДРОМ“ като печели 3 депутатски места. |
||
След смъртта на Стефан Савов на |
След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 за председател на партията е избран [[Александър Праматарски]]. |
||
Демократическата партия е член от 1991 г. на [[Християндемократически интернационал|Християндемократическия интернационал]] и от 1996 г. на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]]. Младежкият съюз на Демократическата партия е член от 1991 г. на [[DEMYC]] и учредител през 1997 г. на [[YEPP]] |
Демократическата партия е член от 1991 г. на [[Християндемократически интернационал|Християндемократическия интернационал]] и от 1996 г. на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]]. Младежкият съюз на Демократическата партия е член от 1991 г. на [[DEMYC]] и учредител през 1997 г. на [[YEPP]] ([[Youth of European People's Party]]). |
||
== Участия в правителства == |
== Участия в правителства == |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Каравелов (1901)|Четвърто правителство]] на [[Петко Каравелов]] (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] |
||
:* [[министерство на народното просвещение]] |
:* [[министерство на народното просвещение на България|министерство на народното просвещение]] – [[Иван Славейков]], [[Петко Каравелов]] |
||
:* [[министерство на финансите]] |
:* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Петко Каравелов]] |
||
:* [[министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] |
:* [[министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България|министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] – [[Иван Белинов]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|Първо правителство]] на [[Александър Малинов]] (29 януари 1908 – 18 септември 1910) – самостоятелно |
||
:* [[министерство на външните работи и изповеданията]] |
:* [[министерство на външните работи и изповеданията на България|министерство на външните работи и изповеданията]] – [[Стефан Паприков]] |
||
:* [[министерство на вътрешните работи]] |
:* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Михаил Такев]] |
||
:* [[министерство на народното просвещение]] |
:* [[министерство на народното просвещение на България|министерство на народното просвещение]] – [[Никола Мушанов]] |
||
:* [[министерство на финансите]] |
:* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Иван Салабашев]] |
||
:* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] |
:* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Тодор Кръстев (политик)|Тодор Кръстев]] |
||
:* [[министерство на търговията и земеделието]] |
:* [[министерство на търговията и земеделието на България|министерство на търговията и земеделието]] – [[Андрей Ляпчев]] |
||
:* [[министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] |
:* [[министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България|министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] – [[Александър Малинов]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Александър Малинов (1910–1911)|Второ правителство]] на [[Александър Малинов]] (18 септември 1910 – 29 март 1911) – самостоятелно |
||
:* [[министерство на външните работи и изповеданията]] |
:* [[министерство на външните работи и изповеданията на България|министерство на външните работи и изповеданията]] – [[Александър Малинов]] |
||
:* [[министерство на вътрешните работи]] |
:* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Никола Мушанов]] |
||
:* [[министерство на народното просвещение]] |
:* [[министерство на народното просвещение на България|министерство на народното просвещение]] – [[Владимир Моллов]] |
||
:* [[министерство на финансите]] |
:* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Андрей Ляпчев]] |
||
:* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] |
:* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Христо Славейков]] |
||
:* [[министерство на търговията и земеделието]] |
:* [[министерство на търговията и земеделието на България|министерство на търговията и земеделието]] – [[Тодор Кръстев (политик)|Тодор Кръстев]] |
||
:* [[министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] |
:* [[министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България|министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] – [[Михаил Такев]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Александър Малинов (1918)|Трето правителство]] на [[Александър Малинов]] (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]] |
||
:* [[министерство на външните работи и изповеданията]] |
:* [[министерство на външните работи и изповеданията на България|министерство на външните работи и изповеданията]] – [[Александър Малинов]] |
||
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве]] |
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве на България|министерство на вътрешните работи и народното здраве]] – [[Михаил Такев]] |
||
:* [[министерство на финансите]] |
:* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Андрей Ляпчев]] |
||
:* [[министерство на търговията, промишлеността и труда]] |
:* [[министерство на търговията, промишлеността и труда на България|министерство на търговията, промишлеността и труда]] – [[Георги Данаилов (политик)|Георги Данаилов]] |
||
:* [[министерство на земеделието и държавните имоти]] |
:* [[министерство на земеделието и държавните имоти на България|министерство на земеделието и държавните имоти]] – [[Рашко Маджаров]] |
||
:* [[министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството]] |
:* [[министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството]] – [[Никола Мушанов]] |
||
:* [[министерство на железниците, пощите и телеграфите]] |
:* [[министерство на железниците, пощите и телеграфите на България|министерство на железниците, пощите и телеграфите]] – [[Владимир Моллов]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Александър Малинов (1918)|Четвърто правителство]] на [[Александър Малинов]] (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата]] и [[Народна партия|Народната партия]], [[БЗНС]] и [[БРСДП]] |
||
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве]] |
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве на България|министерство на вътрешните работи и народното здраве]] – [[Михаил Такев]] |
||
:* [[министерство на финансите]] |
:* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Андрей Ляпчев]] |
||
:* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] |
:* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Александър Малинов]] |
||
:* [[министерство на земеделието и държавните имоти]] |
:* [[министерство на земеделието и държавните имоти на България|министерство на земеделието и държавните имоти]] – [[Андрей Ляпчев]] |
||
:* [[министерство на железниците, пощите и телеграфите]] |
:* [[министерство на железниците, пощите и телеграфите на България|министерство на железниците, пощите и телеграфите]] – [[Никола Мушанов]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Теодор Теодоров|Първо правителство]] на [[Теодор Теодоров]] (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата]], [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната]] и [[Народна партия|Народната партия]], [[БЗНС]] и [[БРСДП]] |
||
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве]] |
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве на България|министерство на вътрешните работи и народното здраве]] – [[Никола Мушанов]] |
||
:* [[министерство на войната]] |
:* [[министерство на войната на България|министерство на войната]] – [[Андрей Ляпчев]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Александър Цанков (1923)|Първо правителство]] на [[Александър Цанков]] (9 юни 1923 – 22 септември 1923) – коалиция с [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата]], [[Обединена народно-прогресивна партия партия|Обединената народно-прогресивна партия]] и [[Националлиберална партия|Националлибералната партия]], [[Народен сговор|Народния сговор]] и [[БРСДП]] |
||
:* [[министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството]] |
:* [[министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството]] – [[Янко Стоянчов]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Александър Малинов (1931)|Пето правителство]] на [[Александър Малинов]] (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с [[БЗНС Врабча 1]] и [[Радикалдемократическа партия|Радикалната]] и [[Националлиберална партия|Националлибералната партия]] |
||
:* [[министерство на външните работи и изповеданията]] |
:* [[министерство на външните работи и изповеданията на България|министерство на външните работи и изповеданията]] – [[Александър Малинов]] |
||
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве]] |
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве на България|министерство на вътрешните работи и народното здраве]] – [[Никола Мушанов]] |
||
:* [[министерство на финансите]] |
:* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Александър Гиргинов]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Никола Мушанов|Първо правителство]] на [[Никола Мушанов]] (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с [[БЗНС Врабча 1]] и [[Радикалдемократическа партия|Радикалната]] и [[Националлиберална партия|Националлибералната партия]] |
||
:* [[министерство на външните работи и изповеданията]] |
:* [[министерство на външните работи и изповеданията на България|министерство на външните работи и изповеданията]] – [[Никола Мушанов]] |
||
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве]] |
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве на България|министерство на вътрешните работи и народното здраве]] – [[Александър Гиргинов]] |
||
:* [[министерство на финансите]] |
:* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Стефан Стефанов]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Никола Мушанов|Второ правителство]] на [[Никола Мушанов]] (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с [[БЗНС Врабча 1]] и [[Радикалдемократическа партия|Радикалната]] и [[Националлиберална партия|Националлибералната партия]] |
||
:* [[министерство на външните работи и изповеданията]] |
:* [[министерство на външните работи и изповеданията на България|министерство на външните работи и изповеданията]] – [[Никола Мушанов]] |
||
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве]] |
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве на България|министерство на вътрешните работи и народното здраве]] – [[Александър Гиргинов]] |
||
:* [[министерство на финансите]] |
:* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Стефан Стефанов]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Никола Мушанов|Трето правителство]] на [[Никола Мушанов]] (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с [[БЗНС Врабча 1]] и [[Радикалдемократическа партия|Радикалната]] и [[Националлиберална партия|Националлибералната партия]] |
||
:* [[министерство на външните работи и изповеданията]] |
:* [[министерство на външните работи и изповеданията на България|министерство на външните работи и изповеданията]] – [[Никола Мушанов]] |
||
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве]] |
:* [[министерство на вътрешните работи и народното здраве на България|министерство на вътрешните работи и народното здраве]] – [[Александър Гиргинов]] |
||
:* [[министерство на финансите]] |
:* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Стефан Стефанов]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Константин Муравиев|Правителство]] на [[Константин Муравиев]] (2 септември 1944 – 9 септември 1944) – коалиция с [[БЗНС Врабча 1]] и [[Народна партия|Народната партия]] |
||
:* [[министерство на народното просвещение]] |
:* [[министерство на народното просвещение на България|министерство на народното просвещение]] – [[Борис Павлов]] |
||
:* [[министерство на финансите]] |
:* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Александър Гиргинов]] |
||
:* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] |
:* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Борис Павлов]] |
||
:* [[министерство на търговията, промишлеността и труда]] |
:* [[министерство на търговията, промишлеността и труда на България|министерство на търговията, промишлеността и труда]] – [[Александър Гиргинов]] |
||
:* [[министър без портфейл]] |
:* [[министър без портфейл]] – [[Никола Мушанов]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Филип Димитров|Правителство]] на [[Филип Димитров]] (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията [[СДС]] |
||
:* [[министерство на отбраната]] |
:* [[министерство на отбраната на България|министерство на отбраната]] – [[Александър Сталийски]] |
||
:* [[министерство на транспорта]] |
:* [[министерство на транспорта на България|министерство на транспорта]] – [[Александър Александров (политик)|Александър Александров]] |
||
:* [[министерство на труда и социалните грижи]] |
:* [[министерство на труда и социалните грижи на България|министерство на труда и социалните грижи]] – [[Векил Ванов]] |
||
:* [[министерство на земеделието]] |
:* [[министерство на земеделието на България|министерство на земеделието]] – [[Светослав Димитров]] |
||
:* [[министерство на търговията]] |
:* [[министерство на търговията на България|министерство на търговията]] – [[Александър Праматарски]] |
||
;[[Правителство на |
;[[Правителство на Иван Костов|Правителство]] на [[Иван Костов]] (21 май 1997 – 24 юли 2001) – в състава на коалицията [[ОДС]] |
||
:* вицепремиер |
:* вицепремиер – [[Веселин Методиев]] |
||
:* [[министерство на образованието и науката]] |
:* [[министерство на образованието и науката на България|министерство на образованието и науката]] – [[Веселин Методиев]] |
||
:* [[министерство на здравеопазването]] |
:* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Петър Бояджиев (министър)|Петър Бояджиев]] |
||
:* [[министерство на транспорта и далекосъобщенията]] |
:* [[министерство на транспорта и далекосъобщенията на България|министерство на транспорта и далекосъобщенията]] – [[Антони Славински]] |
||
:* [[министерство без портфейл]] |
:* [[министерство без портфейл]] – [[Александър Праматарски]] |
||
== Лидери == |
== Лидери == |
||
* |
* 1886-1903: [[Петко Каравелов]] |
||
* |
* 1903-1938: [[Александър Малинов]] |
||
* |
* 1938-1947: [[Никола Мушанов]] |
||
* |
* 1989-1990: [[Борис Кюркчиев]] (* 1908 – † 2002)<ref>[http://www.omda.bg/BULG/news/personal/kiurkchiev_boris.htm Биография на Борис Кюркчиев]</ref> |
||
* |
* 1990-2000: [[Стефан Савов]] |
||
* |
* 2000-...: [[Александър Праматарски]] |
||
== Видни дейци == |
== Видни дейци == |
||
Ред 183: | Ред 184: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* {{ташев}} |
* {{ташев}} |
||
* [[Димитър Попов|Д. Попов]]. [http://www.rdp-bg.org/rd/pv_09.htm |
* [[Димитър Попов|Д. Попов]]. [http://www.rdp-bg.org/rd/pv_09.htm „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“] [3 август 2005] |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 04:31, 19 октомври 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Демократическа партия.
Демократическа партия | |
Основател(и) | Петко Каравелов |
---|---|
Основана | 1896 |
Седалище | София, бул. Христо Ботев 61 |
Идеология | Традиционализъм |
Народно събрание | 0 / 240
|
Европейски парламент | 0 / 17
|
Сайт | demparty.eu |
Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те. Тя е възстановена през 1990 като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „Знаме“ и „Пряпорец“.
История
Краят на 19 век и началото на 20 век
В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на Либералната партия, водено от Петко Каравелов. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на Стефан Стамболов и то постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия.
През 1901 Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с Прогресивнолибералната партия, но в края на годината то е бламирано от парламента.
През 1903 групата около Найчо Цанов и Тодор Влайков напуска партията и по-късно създава Радикалдемократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 партията е оглавена от Александър Малинов, като негови заместници стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.
През 1908 Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява независимостта на България от Османската империя и княз Фердинанд I е обявен за пръв български цар след Иван Страцимир 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911.
Периодът между двете световни войни
През юни 1918, пред перспективата от провал на България в Първата световна война, Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на Стоян Костурков, което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва Солунското примирие, а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново ширококоалиционно правителство, в което са включени и представители на Народната партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Българската работническа социалдемократическа партия. Месец по-късно кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът Теодор Теодоров. През май 1919 Демократическата партия е изключена от правителството.
През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 тя образува, заедно с Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия, коалицията Конституционен блок. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до Деветоюнския преврат през 1923.
След Деветоюнския преврат Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към Демократическия сговор. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 доминираната от тях коалиция Народен блок печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и Никола Мушанов. Последното от тях е свалено с Деветнадесетомайския преврат през 1934.
След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с Германия, през 1941 Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от Българската комунистическа партия Отечествен фронт. На 2 септември 1944 представители на Демократическата партия се включват в правителството на Константин Муравиев, което обявява излизането на България от Тристранния пакт. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с Деветосептемврийския преврат. В края на 1947 комунистическото правителство забранява партията.
Възстановената Демократическа партия
Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). Неин председател първоначално е Борис Кюркчиев, а от 1990 – Стефан Савов. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991-1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание.
През есента на 1994 Демократическата партия напуска СДС и, заедно с Българския земеделски народен съюз образува новата коалиция Народен съюз. Народният съюз получава 18 места в 37 Народно събрание и през 1996 се включва в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и Движението за права и свободи.
През 1996 кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на Жан Виденов и Българската социалистическа партия, коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за 38 Народно събрание, като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с Иван Костов (1997-2001). На изборите за 39 Народно събрание през 2001 г. Демократическата партия се явява в коалицията „Обединени Демократични сили – СДС, ДП, БЗНС-НС“ като печели 2 депутатски места. На изборите за 40 Народно събрание през 2005 г. ДП отново е в коалицията „ОДС – СДС, ДП, Гергьовден, БЗНС, РЗС, ДРОМ“ като печели 3 депутатски места.
След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 за председател на партията е избран Александър Праматарски.
Демократическата партия е член от 1991 г. на Християндемократическия интернационал и от 1996 г. на Европейската народна партия. Младежкият съюз на Демократическата партия е член от 1991 г. на DEMYC и учредител през 1997 г. на YEPP (Youth of European People's Party).
Участия в правителства
- Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с Прогресивнолибералната партия
- Първо правителство на Александър Малинов (29 януари 1908 – 18 септември 1910) – самостоятелно
- министерство на външните работи и изповеданията – Стефан Паприков
- министерство на вътрешните работи – Михаил Такев
- министерство на народното просвещение – Никола Мушанов
- министерство на финансите – Иван Салабашев
- министерство на правосъдието – Тодор Кръстев
- министерство на търговията и земеделието – Андрей Ляпчев
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Александър Малинов
- Второ правителство на Александър Малинов (18 септември 1910 – 29 март 1911) – самостоятелно
- министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов
- министерство на вътрешните работи – Никола Мушанов
- министерство на народното просвещение – Владимир Моллов
- министерство на финансите – Андрей Ляпчев
- министерство на правосъдието – Христо Славейков
- министерство на търговията и земеделието – Тодор Кръстев
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Михаил Такев
- Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Радикалдемократическата партия
- министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов
- министерство на вътрешните работи и народното здраве – Михаил Такев
- министерство на финансите – Андрей Ляпчев
- министерство на търговията, промишлеността и труда – Георги Данаилов
- министерство на земеделието и държавните имоти – Рашко Маджаров
- министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Никола Мушанов
- министерство на железниците, пощите и телеграфите – Владимир Моллов
- Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Радикалдемократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Първо правителство на Александър Цанков (9 юни 1923 – 22 септември 1923) – коалиция с Радикалдемократическата, Обединената народно-прогресивна партия и Националлибералната партия, Народния сговор и БРСДП
- Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Правителство на Константин Муравиев (2 септември 1944 – 9 септември 1944) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Народната партия
- Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията СДС
- Правителство на Иван Костов (21 май 1997 – 24 юли 2001) – в състава на коалицията ОДС
Лидери
- 1886-1903: Петко Каравелов
- 1903-1938: Александър Малинов
- 1938-1947: Никола Мушанов
- 1989-1990: Борис Кюркчиев (* 1908 – † 2002)[1]
- 1990-2000: Стефан Савов
- 2000-...: Александър Праматарски
Видни дейци
- Коста Батолов (1878-1938)
- Александър Гиргинов (1879-1953)
- Васил Гоцев (р. 1929)
- Александър Джеров (р. 1929)
- Петко Каравелов (1843-1903)
- Трайко Китанчев (1858-1895)
- Алеко Константинов (1863-1897)
- Андрей Ляпчев (1866-1933)
- Александър Малинов (1867-1938)
- Веселин Методиев (р.1957)
- Владимир Моллов (1873-1935)
- Стойчо Мошанов (1892-1975)
- Никола Мушанов (1872-1951)
- Борис Павлов (1895-?)
- Стефан Паприков (1858-1920)
- Александър Праматарски (р.1963)
- Стефан Савов (1924-2000)
- Иван Славейков (1853-1901)
- Христо Славейков (1862-1935)
- Стефан Стефанов (1876-1946)
- Михаил Такев (1864-1920)
Източници
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]
Бележки
Външни препратки
|