Венелин Ганев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
отказ от избора в БАН
уточнение; форматиране: 9x параметър, 5x дв. интервал, 3x тире, интервали, кавички (ползвайки Advisor.js)
Ред 5: Ред 5:
| описание = български юрист и политик
| описание = български юрист и политик
| портрет = BASA_118K-2-87_Venelin_Ganev_(retouched).jpg
| портрет = BASA_118K-2-87_Venelin_Ganev_(retouched).jpg
| портрет-описание = проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви"
| портрет-описание = проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА „Архиви“
| роден-място = [[Русе]], [[България]]
| роден-място = [[Русе]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
Ред 21: Ред 21:
| повлиян =
| повлиян =
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| категория = юрист
| категория = юрист
| партия =
| партия =
| убеждения =
| убеждения =
Ред 27: Ред 27:
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|21о=1}}<ref>[http://rdp-bg.org/index.php?option=com_content&task=view&id=108&Itemid=29 Списък на депутати на Радикалдемократическата партия]</ref>
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|21о=1}}<ref>[http://rdp-bg.org/index.php?option=com_content&task=view&id=108&Itemid=29 Списък на депутати на Радикалдемократическата партия]</ref>
| известен-с =
| известен-с =
| отличия = }}
| отличия = }}
}}
}}


Ред 33: Ред 33:


== Биография ==
== Биография ==
Венелин Ганев е роден на [[16 февруари]] (4 февруари стар стил) [[1880]] година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> В Женева в 1900 - 1901 година двамата редактират революционния вестник на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховният македоно-одрински комитет]] [[Ефор (1900 - 1901)|„Ефор“.]] След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] ([[1908]]-[[1918]]) и търговско право (1918-[[1947]]), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref>. <ref> {{Citation |last=|first= |author-link= |year= 1929 |editor-last=|editor-first= |contribution= |title=Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |volume= |edition= |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-date= |publication-place= София |pages= стр. 406-407}}</ref>
Венелин Ганев е роден на [[16 февруари]] (4 февруари стар стил) [[1880]] година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховният македоно-одрински комитет]] [[Ефор (1900 - 1901)|„Ефор“.]] След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] ([[1908]]-[[1918]]) и търговско право (1918-[[1947]]), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref>. <ref> {{Citation |year= 1929 |title=Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= стр. 406-407}}</ref>


През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{Citation |last=Ганев |first= Венелин |author-link= |year= 2005 |editor-last=|editor-first= |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |volume= |edition= |publisher= Синева |publication-date= |publication-place= София |pages= |url= |accessdate= }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/>
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{Citation |last=Ганев |first= Венелин |year= 2005 |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |publisher= Синева |publication-place= София }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/>


През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]].<ref name="ташев"/>
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]].<ref name="ташев"/>


През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в знак на протест срещу ангажирането на България във [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 621 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> По-късно се включва като независим участник в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с [[Тодор Павлов]] и [[Цвятко Бобошевски]], става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на [[монархия]]та на [[18 септември]] [[1946]].<ref name="ташев"/>
През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в знак на протест срещу ангажирането на България във [[Втора световна война|Втората световна война]].{{hrf|Недев|2007|621}} По-късно се включва като независим участник в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с [[Тодор Павлов]] и [[Цвятко Бобошевски]], става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на [[монархия]]та на [[18 септември]] [[1946]].<ref name="ташев"/>


Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и се присъединява към опозицията. През 1947 година той е интерниран в [[Дряново]], а през 1948 година е изключен от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/>
Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и се присъединява към опозицията.<ref name="ташев"/> На 17 октомври 1947 година той е уволнен от Софийския университет и е интерниран в [[Дряново]],{{hrf|Недев|2007|769}} а през 1948 година е изключен от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/>


Венелин Ганев умира на [[25 март]] [[1966]] година в [[София]].<ref name="ташев"/>
Венелин Ганев умира на [[25 март]] [[1966]] година в [[София]].<ref name="ташев"/>
Ред 52: Ред 52:
* ''„Курс по обща теория на правото. Правно явление“'' (1925)
* ''„Курс по обща теория на правото. Правно явление“'' (1925)
* ''„Систематически курс по несъстоятелността, т. I“'' (1926)
* ''„Систематически курс по несъстоятелността, т. I“'' (1926)
* ''„Учебник по обща теория на правото“'' (1932-1938 - в два тома, 1944 - второ, допълнено издание)
* ''„Учебник по обща теория на правото“'' (1932-1938 – в два тома, 1944 – второ, допълнено издание)
* ''„Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“'' (1945)
* ''„Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“'' (1945)
* ''„Демокрация“'' (1946)
* ''„Демокрация“'' (1946)
Ред 61: Ред 61:
{{уикицитат|Венелин Ганев}}
{{уикицитат|Венелин Ганев}}
<references/>
<references/>

; Цитирани източници
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}


{{пост списък|Министър на правосъдието на България|43}}
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|43}}

Версия от 12:11, 24 октомври 2015

Венелин Ганев
български юрист и политик
проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА „Архиви“
проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА „Архиви“
Роден
Венелин Йорданов Ганев
Починал
25 март 1966 г. (86 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЖеневски университет
Лайпцигски университет
Политика
Депутат
XXI ОНС   [1]
Венелин Ганев в Общомедия

Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 е един от регентите на малолетния цар Симеон II.

Биография

Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в Русе.[2] Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев, завършва философия, право и музика.[2] В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник на Върховният македоно-одрински комитет „Ефор“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като преподава обща теория на правото (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право[3]. [4]

През 1908 година Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 година е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор.[5] След това е посланик на България в Париж (1920-1922).[2]

През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека.[2]

През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на Българската академия на науките в знак на протест срещу ангажирането на България във Втората световна война.[6] По-късно се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.[2]

Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията.[2] На 17 октомври 1947 година той е уволнен от Софийския университет и е интерниран в Дряново,[7] а през 1948 година е изключен от Българската академия на науките.[2]

Венелин Ганев умира на 25 март 1966 година в София.[2]

Библиография

  • „Шопен“ (1919)
  • „Историческото развитие на търговското право“ (1921)
  • „Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“ (1921-1932, 1946)
  • „Курс по търговско право“ (1923)
  • „Курс по обща теория на правото. Правно явление“ (1925)
  • „Систематически курс по несъстоятелността, т. I“ (1926)
  • „Учебник по обща теория на правото“ (1932-1938 – в два тома, 1944 – второ, допълнено издание)
  • „Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“ (1945)
  • „Демокрация“ (1946)
  • „Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ (1959)

Бележки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Венелин Ганев.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Венелин Ганев.
  1. ↑ Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
  2. ↑ а б в г д е ж з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 104-105.
  3. ↑ В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.
  4. ↑ Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. София: Университетска библиотека № 91, 1929, pp. стр. 406-407 
  5. ↑ Ганев, Венелин (2005). Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор. София: Синева 
  6. ↑ Недев 2007, с. 621.
  7. ↑ Недев 2007, с. 769.
Цитирани източници
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Венелин_Ганев&oldid=6997268“.