Горна Белица: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| знаме = |
| знаме = |
||
| герб = |
| герб = |
||
| изглед = |
| изглед = Црква Св. Петка (Параскева) во Горна Белица.JPG |
||
| изглед-описание = |
| изглед-описание = „Света Петка“ |
||
| гео-ширина = 41.2239 |
| гео-ширина = 41.2239 |
||
| гео-дължина = 20.5544 |
| гео-дължина = 20.5544 |
Версия от 16:17, 8 февруари 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
Горна Белица Горна Белица | |
„Света Петка“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Струга |
Географска област | Дримкол |
Надм. височина | 1 316 m |
Население | 1 души (2002) |
Пощенски код | 6335 |
Горна Белица в Общомедия |
Горна Белица (изписване преди 1945 година Горна Бѣлица, Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-rup, Шаблон:Lang-sq, Шаблон:Lang-el, Ано Беала) е село в Република Македония, в Община Струга.
География
Селото е разположено високо в източните склонове на планината Ябланица.
История
В 19 век Горна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Горна Белица се заселват в селото в 18 век предимно от околностите на разрушения Москополе.[1]. Една част от тях са преселници от Албания - фаршериоти.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 българи и 305 власи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горна Белица има 150 арнаути мохамедани и 850 власи.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Белица се състои от 1 200 власи и в селото функционира гръцко училище.[5] Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.[6]
В селото има и румънско училище, в което преподава Г. Тулиу Тачит.[7]
При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.[9]
В селото има църкви „Света Петка“ („Света Параскева“) и „Свети Климент“. Църквата „Света Троица“ е осветена 28 септември 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-кичевски.[10]
Личности
- Родени в Горна Белица
- Шаблон:RUP-флаг Шаблон:ROU-флаг Захария Пана (1921 - 2001), румънски поет, писател и публицист
Литература
- Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.
Бележки
- ↑ Beala di supra.
- ↑ Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
- ↑ Άνω και κάτω Μπεάλα.
- ↑ Documente berciu biserici
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
|