Горна Белица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
'''Горна Белица''' (изписване преди 1945 година '''Горна Б{{Уникод|ѣ}}лица''', {{lang-mk|Горна Белица}}, {{lang-rup|Beala di Supra}}, {{lang-sq|Belica e Epërme}}, {{lang-el|Άνω Μπεάλα}}, ''Ано Беала'') е [[село]] в [[Република Македония]], в |
'''Горна Белица''' (изписване преди 1945 година '''Горна Б{{Уникод|ѣ}}лица''', {{lang-mk|Горна Белица}}, {{lang-rup|Beala di Supra}}, {{lang-sq|Belica e Epërme}}, {{lang-el|Άνω Μπεάλα}}, ''Ано Беала'') е [[село]] в [[Република Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]]. |
||
==География== |
==География== |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
В Горна Белица е открит [[Горнобелишки некропол|римски некропол]], обявен за паметник на културата.<ref name="Управа">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.niskn.gov.mk/Detail.aspx?kdID=589 | заглавие= Археолошки локалитет „Горна Белица“|достъп_дата = 2017-10-13|издател= Управа за заштита на културното наследство }}</ref> |
В Горна Белица е открит [[Горнобелишки некропол|римски некропол]], обявен за паметник на културата.<ref name="Управа">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.niskn.gov.mk/Detail.aspx?kdID=589 | заглавие= Археолошки локалитет „Горна Белица“|достъп_дата = 2017-10-13|издател= Управа за заштита на културното наследство }}</ref> |
||
В XIX век Горна Белица е предимно [[власи|влашко]] село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Власите в Горна Белица се заселват в селото в |
В XIX век Горна Белица е предимно [[власи|влашко]] село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Власите в Горна Белица се заселват в селото в XVIII век предимно от околностите на разрушения [[Москополе]].<ref>[http://www.cincarnet.com/beala_di_supra.htm Beala di supra.]</ref>. Една част от тях са преселници от [[Албания]] - фаршериоти.<ref>Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79</ref> |
||
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 [[българи]] и 305 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 19 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Горна Белица има 150 [[арнаути]] [[мохамедани]] и 850 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.]</ref> |
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 [[българи]] и 305 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 19 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Горна Белица има 150 [[арнаути]] [[мохамедани]] и 850 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.]</ref> |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител [[македонци|македонец]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител [[македонци|македонец]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
||
В селото има църкви „[[Света Петка (Горна Белица)|Света Петка]]“ („Света Параскева“) от 1889 година и манастирската „[[Свети Климент Охридски (Горна Белица)|Свети Климент Охридски]]“. Църквата „[[Света Троица (Горна Белица)|Света Троица]]“ в местността Парумба е осветена 28 септември 1998 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-Кичевски]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> |
В селото има църкви „[[Света Петка (Горна Белица)|Света Петка]]“ („Света Параскева“) от 1889 година и манастирската „[[Свети Климент Охридски (Горна Белица)|Свети Климент Охридски]]“. Църквата „[[Света Троица (Горна Белица)|Света Троица]]“ в местността Парумба е осветена на 28 септември 1998 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-Кичевски]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> |
||
== Личности == |
== Личности == |
||
Версия от 13:58, 21 октомври 2017
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
| Горна Белица Горна Белица | |
| — село — | |
_%D0%B2%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0.JPG) „Света Петка“ | |
  Горна Белица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 1 316 m |
| Население | 1 души (2002) |
| Пощенски код | 6335 |
| Горна Белица в Общомедия | |
Горна Белица (изписване преди 1945 година Горна Бѣлица, Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-rup, Шаблон:Lang-sq, Шаблон:Lang-el, Ано Беала) е село в Република Македония, в община Струга.
География
Селото е разположено високо в източните склонове на планината Ябланица.
История
В Горна Белица е открит римски некропол, обявен за паметник на културата.[1]
В XIX век Горна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Горна Белица се заселват в селото в XVIII век предимно от околностите на разрушения Москополе.[2]. Една част от тях са преселници от Албания - фаршериоти.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 българи и 305 власи.[4] Според Васил Кънчов в 90-те години Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Белица има 150 арнаути мохамедани и 850 власи.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Белица се състои от 1 200 власи и в селото функционира гръцко училище.[7] Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.[8]
В селото има и румънско училище, в което преподава Г. Тулиу Тачит.[9]
При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.[11]
В селото има църкви „Света Петка“ („Света Параскева“) от 1889 година и манастирската „Свети Климент Охридски“. Църквата „Света Троица“ в местността Парумба е осветена на 28 септември 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[12]
Личности
- Родени в Горна Белица
Захария Пана (1921 - 2001), румънски поет, писател и публицист
Литература
- Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.
Бележки
- ↑ Археолошки локалитет „Горна Белица“ // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 2017-10-13.
- ↑ Beala di supra.
- ↑ Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
- ↑ Άνω και κάτω Μπεάλα.
- ↑ Documente berciu biserici
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
| |||||||||||
