Витово
| Витово Δέλτα | |
 Църквата „Свети Георги“ и кошара за говеда в центъра на Витово | |
  Витово  Витово  Витово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 540 m |
Вѝтово или Вѐтово (на гръцки: Δέλτα, Делта, до 1927 година Βίτοβα, Витова или Βήτωβον – Витовон[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Витово се намира на 540 m надморска височина[4] в югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Лозна, Избища, Малошийца, Дъблен и Борово. До селото се стига по асфалтов път от село Борово. Витово е разположено между реките Места и Доспат съвсем близо да мястото, където се сливат - от там гръцкото му име „Делта“. От селото продължава черен път на север към село Избища, като преди това минава през развалините Палея Димирия. Селото е обградено от възвишенията Агиос Константинос – 618 m, Кисян Тепеси – 578 m, Карталкая – 679 m и Капсала – 766 m.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от личното име Вито и е сравнимо със селищното име Витачища.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В откъс от подробен регистър за ленни владения в Западните Родопи и Сярско, датиран между 1498 и 1502 година, са изброени главите на домакинства в селото, както и продукцията му. Витово е регистрирано като село с 41 немюсюлмански домакинства, 7 неженени немюсюлмани и 2 неженени мюсюлмани.[6] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Витово (Витова) е вписано както следва – мюсюлмани: 5 домакинства; немюсюлмани: 56 домакинства, неженени – 10, вдовици – 11.[7]
В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Витово (Витова) с мюсюлмани: 3 домакинства, неженени - 3; немюсюлмани: 60 домакинства, неженени - 6; вдовици - 3.[8] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Витово както следва: мюсюлмани - 6 семейства и 8 неженени; немюсюлмани - 21 семейства, 20 неженени и 8 вдовици.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Витово (Витова) са зачислени 16 мюсюлмански домакинства.[10]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1498-1502 | 41 | 7 | 2 | - | - | 50 |
| 1519 | 56 | 10 | 11 | 5 | - | 82 |
| 1530 | 60 | 6 | 3 | 3 | 3 | 75 |
| 1569 | 21 | 20 | 8 | 6 | 8 | 63 |
| 1723 | - | 16 | 16 | |||
В XIX век Витово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Витово (Vitovo) е посочено като село с 54 домакинства и 140 жители помаци.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Витово (Витуву) има помашко мъжко население 171 души, което живее в 54 къщи.[12]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Витово живеят 340 българи мохамедани[13] в 85 къщи.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Витово живеят 66 семейства или общо 320 души.
След Междусъюзническата война от 1913 година Витово попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Витово (Βίττοβα, Витова) живеят 318 души.[15]
По силата на Лозанския мирен договор през 1923 година жителите на селото са изселени в Турция, където са настанени в селата около град Узункьопрю. На тяхно място са заселени 29 гръцки семейства със 103 души - бежанци от Турция.[2] През 1927 година името на селото е сменено от Витова (Βίτοβα) на Делта (Δέλτα).[3] В него се заселват още бежанци от околните села.[4]
Селото пострадва от Гражданската война (1946 - 1949), когато населението му бяга в полските селища. При нормализирането на ситуацията се връщат само част.[4]
Съгласно данните от преброяването през 1991 селото има 22 жители.[4] При преброяването от 2001 година в селото не са регистрирани жители и то вече не фигурира в статистиките.[16]
Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Витово през годините е било както следва:[17]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 318[4][17] | 305[4][17] | 103[4][17] | 206[4][17] | 170[17] | 91[4][17] | 29[4][17] | 11[4][17] | 22[4][17] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 148. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
- ↑ Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 307-308.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 60.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 514-516.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 246.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ ((el)) Данни от преброяването през 2001 година
- ↑ а б в г д е ж з и к Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009.
| |||||||||||
