Направо към съдържанието

Дихимаро

Дихимаро
Διχείμαρρο
— село —
Гърция
40.307° с. ш. 21.232° и. д.
Дихимаро
Западна Македония
40.307° с. ш. 21.232° и. д.
Дихимаро
Кожанско
40.307° с. ш. 21.232° и. д.
Дихимаро
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина720 m
Население40 души (2021 г.)

Дихимаро или Рѐнда (на гръцки: Διχείμαρρο, Дихимаро; катаревуса: Διχείμαρρον, Дихимарон; до 1928 година: Ρέντα, Ренда[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Селото е разположено на 720 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 15 km западно от град Неаполи (Ляпчища) и 10 km северозападно от Цотили. На север граничи със село Плакида (Лабаница), на запад - с Ликнадес (Клепиш), а на изток - със Ставродроми (Плазомища).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Ренда е мюсюлманско гръкоезично село в Населишката каза на Османската империя.

По данни на Васил Кънчов в 1900 година в Ренда живеят 250 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рента е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 85 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ренда (Ρέντα), Населишка каза, живеят 200 валахади.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ренда остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 298 жители.[7]

В средата на 20-те години жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като изцяло бежанско с 34 семейства или 135 души.[8]

В 1928 година името на селото е сменено на Дихимарон.[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Дихимаро на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Гунгия[3] Γκούνγκια Ано Камбос Άνω Κάμπος[9] местност на СЗ от Дихимаро[3]
Ренда[3] Ρέντα Дасилион Δασύλλιον[9] възвишение на ЮЗ от Дихимаро[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 298[2] 277[2] 162[2] 218[2] 178[2] 128[2] 103[2] 104[2] 82[2] 50 50 40
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 346. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)