Лукоми
| Лукоми Λουκόμι | |
| — село — | |
  Лукоми  Лукоми  Лукоми | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Население | 27 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Лукоми, още Локом или Локум (на гръцки: Λουκόμι, Лукоми; катаревуса: Λουκούμιον, Лукумион), е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 730 m надморска височина,[1] в областта Населица на 7 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и 2 km западно от Цотили.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Николай“ е построена в 1725 година, като гробищен храм на селото Койос (¨Κόγιος). В 1944 година е изгорена от германците и по-късно на нейно място е построена нова църква. От старата църква е запазен ктиторският надпис, вграден отвън над входа на параклиса:
| „ | ΑΝΕΓΈΡΘΗ ΚΕ ΑΝΕΣΤΟΡΙΘΗ Ο ΘΗΟΣ ΝΑΟΣ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΝΙΚΟΛΑΟΥ ΔΙΑ ΣΙΝΔΡΟΜΗΣ ΚΟΠΟΥΣ ΚΕ ΕΞΟΔΟΥ ΚΗΡ ΣΗΝΗ ΚΕ ΚΟΝΣΤΑ,ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΒΟΝΤΟΣ ΤΟΥ ΜΑΚΑΡΙΟΤΑΤΟΥ ΚΗΡΙΟΥ ΚΗΡ ΖΟΣΗΜΑ ΕΠΙ ΕΤΟΥΣ 1725 Ε ΙΟΥΝΗΟΣ, ΔΙΑ ΧΗΡΟΣ ΙΩΑΝΝΟΥ ΕΚ ΜΕΤΣΟΒΟΥ[3] | “ |
В края на ХІХ век Локом е гръцко село в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лаун (Laun), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[4]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Локомъ (Локумъ) живеят 235 гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Локум е чисто турско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 47 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лукоми (Λουκόμι), Населишка каза, живеят 245 гърци елинофони християни.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Луком остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 235 жители.[8]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
Енорийската църква на селото е „Рождество Богородично“. Тя е построена в 1914 година на мястото на късносредновековен храм. На каменна плоча с релефен кръст пише: „1914 юни 18“. В 1944 година църквата е опожарена от окупационните войски. От старата църква са запазени пет икони, датирани 1809 - на Свети Николай, Свети Харалампий и три други. Сегашната църква е построена в 1952 година. Тържественото откриване на църквата е извършено от митрополит на Антоний Сисанийски и Сятищки на 13 септември 1975 година.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Геризия | Γκερίζια | Неропиги | Νεροπηγή[10] | река |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 235[1] | 188[1] | 245[1] | 277[1] | 231[1] | 170[1] | 134[1] | 157[1] | 83[1] | 79 | 47 | 27 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 342. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Λουκόμι // Πολιτιστικός Σύλλογος Τσοτυλίου. Посетен на 26 август 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
