Пондини
| Пондини Ποντηνή | |
| — село — | |
  Пондини  Пондини  Пондини | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 890 m |
| Население | 166 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Пондини, още Торище или Торища (на гръцки: Ποντηνή; до 1927 година: Τόριστα, Ториста[1]), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селището е разположено на 890 m надморска височина, в западното подножие на планината Аеторахи, на около 30 km източно от град Гревена.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Торище е мюсюлманско гръкоезично село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Торище живеят 527 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Торище е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак със 107 къщи.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Торища (Τόριστα), Гревенска каза, живеят 600 валахади.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Торище влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор населението на селото е изселено в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско със 75 семейства или 280 жители.[6]
През 1927 година името на селото е сменено на Пондини.[2]
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[7]
На 26 юли, храмовия празник на селската църква „Света Параскева“, се провежда голям събор на понтийските гърци.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 474[2][9] | 504[2] | 285[2] | 392[2] | 349[2] | 455[2] | 411[2] | 366[2] | 387[2] | 322 | 333 | 166 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 131. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 132. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вендзи[неработеща препратка]
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
