Направо към съдържанието

Прилепец

Прилепец
Прилепец
— село —
41.2956° с. ш. 21.5856° и. д.
Прилепец
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областДрен планина
Надм. височина1049 m
Население9 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Прилепец в Общомедия

Прилепец (на македонска литературна норма: Прилепец) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Прилепец е високопланинско село, разположено в Дрен планина, южно от общинския център Прилеп.

Жени перат на изворите до Прилепец през Първата световна война, 1918 година
Паметник на загиналите деветима партизани край Прилепец на 19 декември 1942 година

Североизточно над Прилепец е античната и средновековна крепост Марков зид.[1]

В XIX век Прилепец е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Манастирската църква „Свети Никола“ е от 1872 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Прилепец (Prilépetz) е посочено като село с 15 и 66 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Прилѣпецъ има 140 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Прилепец е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 22 къщи.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Прилепец има 176 българи екзархисти.[6]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части и след Междусъюзническата през лятото на 1913 година Прилепец остава в Сърбия. През лятото на 1913 година край Прилепец със сръбски части се сражава четата на ВМОРО на войводата Ангел Богев Джанов.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 9 жители, всички северномакедонци.[8]

Родени в Прилепец
Починали в Прилепец
  • Валентин Хараламбиев Златарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  • Стефан Базерковски (1921 – 1942), Киро Нацев-Фетах, Борка Спасески-Влачарот, Стеван Базеркоски, Стеван Димески, Димче Мирчески, Гога Янкуловски, Пройче Найдоски-Сокле, Бошко Йосифовски и Менде Бошкоски, югославски партизани от НОПО „Гьорче Петров“, загинали край Прилепец на 19 декември 1942 година
  • Пройче Найдоски (1920 - 1942) български дезертьор и югославски партизанин.
  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 265.
  2. Манастир „Свети Никола“, село Прилепец // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 106, л. 36