Направо към съдържанието

Приония

Приония
Πριόνια
— село —
Гърция
39.8833° с. ш. 21.3667° и. д.
Приония
Западна Македония
39.8833° с. ш. 21.3667° и. д.
Приония
Гревенско
39.8833° с. ш. 21.3667° и. д.
Приония
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина780 m
Население63 души (2021 г.)
Пощенски код510 31
Официален сайтwww.prionia.gr

Приония или Бозово (на гръцки: Πριόνια, до 1927 г.: Μπόζοβο, Бозово[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

Селото е разположено на около 30 km южно от град Гревена, на 780 m в северните части на планината Хасия, част от веригата Пинд.[2]

Във византийско време селището е много голямо – около 1000 къщи, и носи името Калпус. Запазени са руините на много къщи и 12 църкви.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Бозово се споменава през 1812 година като метох на манастира Варлаам. 34 години по-рано в него учителствува Козма Етолийски.[4]

Внушителната централна селска църква „Свети Атанасий“ е построена през 1714 година. Недалеч от селото е и възстановената изцяло през 80-те години на XX век църква „Свети Илия“,[3][5] както и средновековната „Успение Богородично“.[6]

В края на XIX Бозово е християнско село в южния край на Гревенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година Бозово е изцяло влашко село със 150 жители.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бузово е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 25 къщи.[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Бозово (Μπόζοβο), Гревенска каза, живеят 160 гърци елинофони християни.[9]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Бозово влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селището е сменено на Приония.[2]

Селото се занимава предимно със скотовъдство и експлоатация на гората.[2]

Годишният селски събор се провежда на 15 август (Голяма Богородица). Тържествени церемонии се организират на 18 януари – денят на патрона на селището Свети Атанасий. Отбелязва се и 20 юли като празник на параклиса „Свети Илия“.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 138[2][10] 178[2] 210[2] 349[2] 414[2] 282[2] 118[2] 150[2] 146[2] 166 64 63
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 109. (на македонска литературна норма)
  3. а б Πριόνια // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Посетен на 22 януари 2015.
  4. Официален сайт на бившия дем Горгяни, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225063910/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=8, посетен на 6 юни 2010 
  5. ΕΞΩΚΛΗΣΙ ΠΡΟΦΗΤΗ ΗΛΙΑ // Prionia.gr. Архивиран от оригинала на 2016-11-12. Посетен на 11 ноември 2016. (на гръцки)
  6. ΕΞΩΚΛΗΣΙ ΚΟΙΜΗΣΕΩΣ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ // Prionia.gr. Архивиран от оригинала на 2016-11-12. Посетен на 11 ноември 2016.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  9. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012