Самуилово (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.
| Самуилово | |
 Белата чешма – символ на селото | |
  Самуилово  Самуилово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 827 души[1] (15 март 2024 г.) 69,1 души/km² |
| Землище | 11 979 km² |
| Надм. височина | 513 m |
| Пощ. код | 2879 |
| Тел. код | 07423 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 65293 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Самуилово Кирил Стоянов (ДГ, НДСВ) |
| Самуилово в Общомедия | |
Самуѝлово е село в Югозападна България, в община Петрич, област Благоевград. До 1935 година селото носи името Димидово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Самуилово се намира в полупланински район, в северното подножие на планина Беласица (в Подгорието). Отстои на около 12 километра западно от общинския център Петрич. Съседни села са Коларово и Камена. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 720 мм). Северно край землището на селото тече река Струмешница. Почвите са предимно делувиално-ливадни и песъчливи. Населението нараства от естествен прираст. Самуилово е един от удобните изходни пунктове за планинския първенец на Беласица – връх Радомир и високите части на планината. От селото до местността и хижа Лопово води 14 километров макадамов път.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Самуилово има богата древна история. В местността Герковец са открити останки от антично селище от римската епоха. В местността Кюмлуко се намират останки от средновековно поселение.
За първи път селото се споменава в османски регистър от 1570 година, под името Демидово. В същата година в него живеят 39 християнски домакинства и 4 мюсюлмански.[2] Според друг регистър от 1664 – 1665 година в селото живеят едва 7 християнски домакинства.
Вероятно към началото на 30-те години на XIX век българското население е прогонено и на негово място се заселват турски семейства емигрирали от Сърбия и Гърция.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Димидово (Dimidovo) е посочено като село със 70 домакинства със 144 жители мюсюлмани.[4] Към края на XIX век според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Демидово има 350 жители, всички турци.[5]
След Балканските войни от 1912 – 1913 година селото е присъединено към България. Турското му население се изселва и на негово се заселват българи-бежанци от Егейска Македония (предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско и град Кукуш), Струмишко и планинци от Огражден планина. По времето на Първата световна война в землището на селото квартирува Шеста пехотна бдинска дивизия, която през 1916 година изгражда възпоменателна чешма-паметник, известна днес под името Белата чешма, която е символ на селото.[6]
В землището на селото в планина Беласица се намира проходът Демир капия, където на 19 октомври 1925 година започва известният в историята Петрички инцидент.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 802 |
| Българи | 685 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | 31 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 86 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Основно училище „Антон Попов“ – закрито 2016 година
- Читалище „Антон Попов“
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Парк „Белата чешма“
- Храм „Свето Успение Богородично“
- Язовир „Валтата“
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Традиционният събор на селото се провежда всяка година на 15 август – Успение Богородично.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Свързани със Самуилово
Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет- Кирил Терзиев (р. 1983), бронзов медалист по свободна борба от Пекин 2008
- Серафим Бързаков (р. 1975), световен и европейски шампион по свободна борба
- Фердинанд (Федя) Яков (1935 – 1996), български писател и журналист[8]
- Починали в Самуилово
- Иван Смоларски (1872 – 1928), български революционер, войвода
- Христо Андонов (1887 – 1928), български революционер, войвода
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Серафим Бързаков откри зала по борба в родното си село Самуилово Архив на оригинала от 2009-05-30 в Wayback Machine., www.sport1.bg
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.636 – 638
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 226.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Бялата чешма – военен паметник и символ на село Самуилово до Петрич
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Книга в памет на Федя Яков
| ||||||||
