Скрът

Скрът
	Скрът
	Скрът Скрът
Общи данни
Население	894 души (15 март 2024 г.); 73,5 души/km²
Землище	12 165 km²
Надм. височина	731 m
Пощ. код	2897
Тел. код	07428
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	66901
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община; – кмет	Петрич; Димитър Бръчков ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Скрът; Валентин Заеков; (ГЕРБ)

Скрът е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География

Село Скрът е разположено в полупланински район – в северното подножие на планината Беласица, известно с името Подгорие. Съседни села са Ключ и Габрене. Климатът е преходносредиземноморски – с летен минимум и зимен максимум на валежите. На 5 км северно от селото тече река Струмешница. Селото е изходен пункт за покоряването на триграничния връх Тумба, връх Лозен и високите части на Беласица. Близо над Скрът са разположени два красиви водопада – Дъбицата и Мангъро, до които водят маркирани пътеки.

История

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Искрит. През същата година в селото живеят 9 мюсюлмански и 84 християнски домакинства.^[2] През XIX век село Скрът е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Скрит (Scrite) е посочено като село с 63 домакинства с 81 жители българи и 65 жители мюсюлмани.^[3] Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Скрът брои общо 355 души, от които 150 българи-християни, 205 турци.^[4] Всички българи-християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Скрът има 280 българи екзархисти.^[5]

Скрът е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. При избухването на войната двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6] През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и частично опожарено от гръцката армия.^[7] През 1914 година в селото отваря врати първото начално училище, което през 1921 година прераства в основно. През 1918 година е построена църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“), която е осветена през 1924 година. Според стари предания в Скрът преди това е имало около 12 малки църкви и оброчища. Оградени са руините на църквите „Свети Теодор Тирон“, „Свети Димитър“ (Митрова черква), „Свети Илия“ (Илинденска черква) и „Свети Георги“.

През 1923 година местното турско население се изселва за Турция, а през 1925 година на тяхно място се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, както и планинци от Огражден.

В 1951 година в Скрът е построена болница с доброволния труд на населението от селата Скрът, Габрене и Ключ. През 1953 година селото е електрифицирано. В 1960 година е построена нова читалищна сграда, а през 1969 година – нова училищна сграда с 12 класни стаии и столова с 200 места.

През 1977 година е построен универсален магазин, който сега е трикотажен цех, а 2 години по-късно е изградена целодневна детска градина с 4 спални помещения и 4 стаи за занимания, с парк с люлки и пързалки. В 1982 година с доброволен труд на населението е построен ресторант „Лозен“, само за 45 работни дни на площ 350 m² (сега също е трикотажен цех). В квартал „Орището“ е построен квартален магазин. Изграден е водопроводът до извор „Ледника“ с обща дължина 3 километра. Открито е футболно игрище. През 1988 година в квартал „Бруч“ е пуснат в експоатация механичен цех. Построен е и водоем за питейна вода (500 куб. м.). Частично е изградена нова канализация.

Етимология

Според известния български археолог Богдан Филов, посетил Петричкия край през есента на 1915 година, етимологията на името Скрът се извежда от думата скръб и се свързва с трагичните последици от битката при Беласица през 1014 година и ослепяването на Самуиловите воини.^[8]

През лятото на 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавието, организирана от Щаба на действащата армия, посещава района на селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия, предавайки разказа на местен ходжа той пише:

„

За съседното село Скрит той съобщи, че пак през времето на покорението от турците жителите на това село, християни, се крили дълго време в дълбокия дол и в гората над това село, но намерени от турците, със сила били принудени да приемат мохамеданската вяра и се поселили на мястото на това село, което е получило името Скрити. Според други, след като приели мохамеданството, жителите скрито продължавали да изповядват християнската вяра, като се криели в дола и гората над селото. Както и да е, но името на това село не е Скърт, а още по малко Скърб, както напоследък го объркаха, като искаха да го обяснят с катастрофата в Беласицката битка, защото самото население го нарича Скрити. ^[9]

“

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[10]

	Численост
Общо	961
Българи	918
Турци	-
Цигани	-
Други	5
Не се самоопределят	3
Неотговорили	32

Религии

Населението на село Скрът са православни християни.

Обществени институции

Основно училище „Пейо К. Яворов“
Читалище „Антон Попов“

Култура

Село Скрът разполага с модерна читалищна сграда с киносалон (225 седящи места + балкон с 50 седящи места). Има библиотека с около 9000 тома, танцов състав, женска певческа група за автентичен фолклор.

Природа

Селото е разположено в подножието на планината Беласица. На самия център на селото има защитени от РИОПС два вековни чинара по над 300 години с височина около 40 метра. В планината над село Скрът са разположени два красиви водопада – Дъбицата и Мангъро, а в близост до билото – неизследваната дълбока пещера „Ледника“. Над селото се намира връх Тумба, където се събират трите граници (гръцката, северномакедонската и българската). Всяка година през месец август на самия връх организирани туристи от България, Северна Македония и Гърция провеждат планинарска среща.

Туризъм

Както в останалите села на район Подгорие, и в Скрът туризмът е слабо развит. Има две места за настаняване. Едното-категоризирано. Няма категоризирани заведения за хранене.

През с. Скрът преминават следните туристически маршрути:

с.Ключ – м. Вадиоч и параклис „Св. Димитрий Солунски“ при с. Скрът- лъчев маршрут с дължина почти 4 км в едната посока, който, с малки изключения, почти няма изкачвания. Изминава се за 1 час. Маршрутът стартира от спирката на село Ключ.
с.Скрът – водопад Мангъро. Лъчев маршрут с дължина 2,4 км в едната посока, който се изминава за 1 час и 20 минути.
с.Скрът – водопад Дъбицата
Петрич – м. Папреница – вр. Конгур – вр. Радомир – вр. Тумба – с.Скрът
Петрич – х. „Конгур“ – вр. Конгур – вр. Радомир – вр. Тумба – с.Скрът
Велосипеден маршрут "Обиколка на Природен парк „Беласица“
Велосипеден маршрут „Подгорие“
Международен веломаршрут „EuroVelo-13: The iron curtain trail“ (Пътят на Желязната завеса)

Не са извършвани специализирани изследвания на туристическия потенциал, няма данни за реализирани проекти с европейско финансиране в областта на туризма.

Транспорт

Транспортната осигуреност е добра. През селото преминава третокласен път 198: Петрич-Първомай -Коларово-Ключ-Габрене.

Редовна междуселищна автобусна линия от автогара Петрич (10 – 15 курса дневно) и от автогара Благоевград.-само в делнични дни, един курс. Минават през цетнъра на селото.

Скрът няма труднодостъпни махали. Повечето пътища са с твърда настилка, макар и в лошо състояние. Извършва се зимно снегопочистване по график.

Редовни събития

На 2 юни се провежда традиционният събор на селото, посветен за падналите знайни и незнайни борци за освобождението и независимостта на България.

Всяка година се провежда новогодишно тържество (29 – 31 декември). Ежегодно на 1, 2 и 3 януари, се организират кукерски игри (Сурва).

От 2005 година на 1 април ежегодно се провежда общински фестивал „Скрътска академия“, посветен на деня на хумора и шегата. Мотото на хумористичния фестивал е:'"Колкото хора, толкова умове'" Той се провежда всяка година с все по-голям брой участници. Амбицията на организаторите е фестивалът да придобие по-широка популярност и да заразява все повече хора. Идеята за организирането на този празник е на председателя на читалищното настоятелство Марина Димитрова и Стоян Бояджиев.

Личности

Родени в Скрът

Стоил Георгиев (1944 - 2018), български скулптор

Външни препратки

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.618 – 620
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
↑ Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916, София, 1993, стр.80
↑ Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.74.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.618 – 620

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.

[5] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)

[6] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.

[7] Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.

[8] Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916, София, 1993, стр.80

[9] Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.74.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-10] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]