Полянци (етнографска група): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 18:55, 22 декември 2012

'Полянците, наричани още хърцои^[1]^[2] са етнографска група българи, обитаващи ареала между Стара планина и река Дунав - от река Искър до Силистра. Техни съседи са балканците, населяващи Стара планина, на изток от Искърския пролом, шопите, живеещи на запад и добруджанците - на изток. Една от техните субгрупи се явяват капанците. От османците полянците красноречиво са наричани "ерлии" от турското yerli — местен жител, кореняк.

Според носията им се отнасят към т.н. "белодрешковци" с преходни форми към "чернодрешковците". Женското облекло е двупрестилчено с тесни дълги коланни пояси и живописни шевици по ризите. Сред полянците в Северозападна България семейната задруга се запазва до най-късно. По занятие са предимно земеделци, живеещи в през турското робство в относително големи селища от уземни едноделни жилища, храната е най-вече зърнена - пшеничен хляб, качамак, наричан от тях още и мамалига, различни видове баници, трахана (булгур) и т.н.

Във фолклора най-характерни са коледуването на възрастни коледари с широк песенен репертоар и сурвакане с дрянова сурвакница на Нова година, надпяването на пръстените става на Нова година и се нарича "Ладуване", еньовденските практики са слабо застъпени. Кукерските игри като заговезнишки обичай са запазени в Силистренско, ръководна роля тук играе бабата, а не мъжкият кукер. Подобно на от север Дунав се среща и обичая "Брезая" която посещава дома преди коледарите и гони злите духове. Популярно е лазаруването с "Буенец". В някои селища по това време се разиграват т. н. "мъжки" (или ергенски) сватби", с които се напомня на старите ергени да се женят. Много типични за тези българи са "Русалиите", наричани още "Калушари". Русалските игри имат магическо-лечебен характер и се играят през "русалската неделя". От обичаите за дъжд тук се практикува "Герман", наричан "Скалоян", "Калояни", както и "Гоненето на змей", за който се вярва, че задържа дъждоносните облаци. В народниа бит преобладават обредните, седенкарските и жетварските песни. Предпочитани музикални инструменти са гъдулката, кавалът, гайдата с висок регистър (т. н. джура гайда). Песните са прединмо едногласни, а танците — сключени хора и ръченица.

Полянците заедно, най-вече, с балканци и рупци през XVIII—XIX век се разселват в Добруджа и заедно с оцелелите от завареното средновековно българско население образуват етнографката група на българите добруджанци.

Мизийците "Полянци" не следва да се смесват с част от шопите в Софийското поле които са наричани по същия начин.

Източници и литература

Николай Колев, Българска Етнография, част III. ЕТНОГЕНЕЗИС И ЕТНИЧЕСКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ, стр. 60-72

[1] Николай Колев, Българска Етнография, стр. 70

[2] Анчо Калоянов, НАЗВАНИЕТО НА ЕТНОГРАФСКАТА ГРУПА ХЪРЦОИ И КУЛТА КЪМ БОГ ХЪРС

[1]

[2]

Версия от 12:25, 19 ноември 2012 редактиране Nk (беседа \| приноси) Бюрократи, Патрульори, Администратори 322 023 редакции м Премахване на Категория:Българи using HotCat ← По-стара редакция		Версия от 18:55, 22 декември 2012 редактиране връщане Пакко (беседа \| приноси) Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители 19 978 редакции мРедакция без резюме По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	~~[[Българи]]те от етнографската група на~~ '''Полянците''' ~~или '''Мизийците'''~~ наричани още '''''~~"Хърцои"'''''~~ <ref>[http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm Николай Колев, Българска Етнография, стр. 70]</ref><ref>[http://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/hyrs.htm Анчо Калоянов, НАЗВАНИЕТО НА ЕТНОГРАФСКАТА ГРУПА ХЪРЦОИ И КУЛТА КЪМ БОГ ХЪРС]</ref> ~~обитават~~ ареала между [[Стара планина]] и река [[Дунав]] - от р. [[Искър]] до [[Силистра]]. Техни съседи са [[балканци]]те населяващи Стара планина, на изток от Искърския пролом, [[шопи]]те ~~живиищи~~ на запад и [[добруджанци]]те - на изток. Една от техните субгрупи се явяват [[Капанци\|~~Капанците~~]]. От османците ~~Полянците~~ красноречиво са наричани ''"~~Ерлии~~"'' от турското ''yerli'' — местен жител, кореняк.		'''Полянците''', наричани още ''хърцои'''<ref>[http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm Николай Колев, Българска Етнография, стр. 70]</ref><ref>[http://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/hyrs.htm Анчо Калоянов, НАЗВАНИЕТО НА ЕТНОГРАФСКАТА ГРУПА ХЪРЦОИ И КУЛТА КЪМ БОГ ХЪРС]</ref> са етнографска група [[българи]], обитаващи ареала между [[Стара планина]] и река [[Дунав]] - от река [[Искър]] до [[Силистра]]. Техни съседи са [[балканци]]те, населяващи Стара планина, на изток от Искърския пролом, [[шопи]]те, живеещи на запад и [[добруджанци]]те - на изток. Една от техните субгрупи се явяват [[Капанци\|капанците]]. От османците полянците красноречиво са наричани ''"ерлии"'' от турското ''yerli'' — местен жител, кореняк.

	Според носията им се отнасят към т.н. "белодрешковци" с преходни форми към "чернодрешковците". Женското облекло е двупрестилчено с тесни дълги коланни пояси и живописни шевици по ризите. Сред полянците в Северозападна България семейната задруга се запазва до най-късно. По занятие са предимно земеделци, живеещи в през турското робство в относително големи селища от уземни едноделни жилища, храната е най-вече зърнена - пшеничен хляб, качамак, наричан от тях още и мамалига, различни видове баници, трахана (булгур) и т.н.		Според носията им се отнасят към т.н. "белодрешковци" с преходни форми към "чернодрешковците". Женското облекло е двупрестилчено с тесни дълги коланни пояси и живописни шевици по ризите. Сред полянците в Северозападна България семейната задруга се запазва до най-късно. По занятие са предимно земеделци, живеещи в през турското робство в относително големи селища от уземни едноделни жилища, храната е най-вече зърнена - пшеничен хляб, качамак, наричан от тях още и мамалига, различни видове баници, трахана (булгур) и т.н.