Валандово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 36x параметри |
Редакция без резюме |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| гео-ширина = 41.3169 |
| гео-ширина = 41.3169 |
||
| гео-дължина = 22.5611 |
| гео-дължина = 22.5611 |
||
| карта3 = Република Македония Валандово |
|||
| карта3-текст = Валандово |
|||
| регион = Югоизточен |
| регион = Югоизточен |
||
| община = [[Валандово (община)|Валандово]] |
| община = [[Валандово (община)|Валандово]] |
||
| Ред 24: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
'''Валандово''' ({{lang-mk|Валандово}}) |
'''Валандово''' ({{lang-mk|Валандово}}) е [[град]] в [[Република Македония]], център на едноименната община [[Валандово (община)|Валандово]]. |
||
==География== |
== География == |
||
Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област [[Боймия]], част от [[Гевгелийско-валандовска котловина|Гевгелийско-валандовската котловина]], на десния бряг на [[Анска река|Анската река]], ляв приток на [[Вардар]]. Тъй като е в южното подножие на [[Плавуш]], Валандово е известен като ''Града под Плавуш''. |
Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област [[Боймия]], част от [[Гевгелийско-валандовска котловина|Гевгелийско-валандовската котловина]], на десния бряг на [[Анска река|Анската река]], ляв приток на [[Вардар]]. Тъй като е в южното подножие на [[Плавуш]], Валандово е известен като ''Града под Плавуш''. |
||
== История == |
== История == |
||
| Ред 34: | Ред 36: | ||
За първи път Валандово се споменава в една дарствена грамота на [[цар]] [[Стефан Душан]] от 12 юни 1349 година под името ''Алавандов''.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.</ref> През 70-те години на XIV век село ''Алавандово'' е в състава на [[Велбъждко деспотство|Велбъждкото деспотство]] и принадлежи на светорския манастир „[[Свети Пантелеймон (Света гора)|Свети Пантелеймон]]“.<ref>Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.</ref> |
За първи път Валандово се споменава в една дарствена грамота на [[цар]] [[Стефан Душан]] от 12 юни 1349 година под името ''Алавандов''.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.</ref> През 70-те години на XIV век село ''Алавандово'' е в състава на [[Велбъждко деспотство|Велбъждкото деспотство]] и принадлежи на светорския манастир „[[Свети Пантелеймон (Света гора)|Свети Пантелеймон]]“.<ref>Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.</ref> |
||
В средата на XVII век през Валандово минава османският пътешественик [[Евлия Челеби]], който пише за градчето: |
В средата на XVII век през Валандово минава османският пътешественик [[Евлия Челеби]], който пише за градчето: |
||
{{цитат|Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.<ref>{{cite book |title= Пътепис |last=Евлия Челеби |year=1972 |location=София |pages=268, 270 }}</ref>}} |
{{цитат|Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.<ref>{{cite book |title= Пътепис |last=Евлия Челеби |year=1972 |location=София |pages=268, 270 }}</ref>}} |
||
Според [[Османска империя|османски]] [[джизие]] регистър от 1664 |
Според [[Османска империя|османски]] [[джизие]] регистър от 1664 – 1665 година Валандово е център на [[нахия]] в рамките на [[Петрич]]ка [[кааза]]. |
||
В края на XIX век Валандово е малко българо-турско градче. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Валантово'' е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 [[българи]] и 44 [[помаци]].<ref>{{cite book |title= Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г |year=1995 |publisher= Македонски научен институт|location=София |isbn=954-8187-21-3 |pages=194-195 }}</ref> |
В края на XIX век Валандово е малко българо-турско градче. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Валантово'' е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 [[българи]] и 44 [[помаци]].<ref>{{cite book |title= Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г |year=1995 |publisher= Македонски научен институт|location=София |isbn=954-8187-21-3 |pages=194-195 }}</ref> |
||
| Ред 54: | Ред 56: | ||
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] от [[1941]] до [[1944]] година Валандово отново е включено в границите на [[Царство България]]. |
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] от [[1941]] до [[1944]] година Валандово отново е включено в границите на [[Царство България]]. |
||
==Население== |
== Население == |
||
[[File:Valandovo Bulgarian Troops IWW.jpg|мини|260п|Български войници във Валандово през Първата световна война]] |
[[File:Valandovo Bulgarian Troops IWW.jpg|мини|260п|Български войници във Валандово през Първата световна война]] |
||
[[Файл:Oranzerii Anska reka.jpg|260px|мини|вдясно|Оранжерии край Валандово (2010 г.)]] |
[[Файл:Oranzerii Anska reka.jpg|260px|мини|вдясно|Оранжерии край Валандово (2010 г.)]] |
||
| Ред 89: | Ред 91: | ||
== Политика == |
== Политика == |
||
=== Кмет === |
=== Кмет === |
||
За трети пореден мандат (2004-2009, 2009-2013 и от 2013 г.) на [[Местни избори в Република Македония (2013)|местните избори]] през 2013 г. жителите на община Валандово преизбират за кмет |
За трети пореден мандат (2004-2009, 2009-2013 и от 2013 г.) на [[Местни избори в Република Македония (2013)|местните избори]] през 2013 г. жителите на община Валандово преизбират за кмет – Николче Чурлиновски,<ref name="ОбВалГрад">{{cite news |title= Локална самоуправа > Градоначалник |url=http://www.valandovo.gov.mk/index.php/2010-12-07-10-00-00/2010-12-18-21-43-00 |publisher= официален сайт на Община Валандово |accessdate=2013-02-21}} {{икона|mk}}</ref> подкрепен от управляващата партия – [[ВМРО-ДПМНЕ]]. |
||
=== Общински съвет |
=== Общински съвет === |
||
Съветът на общината се състои от 15 съветници, избирани на общи избори от жителите на община Валандово, за мандат от 4 години. Съветът на общината избира измежду членовете си председател.<ref name="ОбВалСов">{{cite news |title= Локална самоуправа > Совет |url=http://www.valandovo.gov.mk/index.php/2010-12-07-10-00-00/2010-12-18-21-51-04 |publisher= официален сайт на Община Валандово |accessdate=2013-02-21}} {{икона|mk}}</ref> |
Съветът на общината се състои от 15 съветници, избирани на общи избори от жителите на община Валандово, за мандат от 4 години. Съветът на общината избира измежду членовете си председател.<ref name="ОбВалСов">{{cite news |title= Локална самоуправа > Совет |url=http://www.valandovo.gov.mk/index.php/2010-12-07-10-00-00/2010-12-18-21-51-04 |publisher= официален сайт на Община Валандово |accessdate=2013-02-21}} {{икона|mk}}</ref> |
||
| Ред 97: | Ред 99: | ||
* {{flagicon|Turkey}} [[Сиврихисар]], [[Турция]]<ref name="Jugoinfo">{{cite news |title=„Валандово се збратими со Сиврихисар, Р. Турција“ |url = http://jugoinfo.mk/index.php?id=63 | publisher = www.jugoinfo.mk}} {{икона|mk}}</ref> |
* {{flagicon|Turkey}} [[Сиврихисар]], [[Турция]]<ref name="Jugoinfo">{{cite news |title=„Валандово се збратими со Сиврихисар, Р. Турција“ |url = http://jugoinfo.mk/index.php?id=63 | publisher = www.jugoinfo.mk}} {{икона|mk}}</ref> |
||
==Икономика== |
== Икономика == |
||
Основна част от стопанството на града и общината е [[земеделие]]то. В растениевъдството главно се отглеждат житни култури, [[грозде]], [[диня]], [[пипер]], [[домати]], [[тютюн]] и други. В животновъдството застъпено е [[птицевъдството]], производството на бройлери и яйца (фирма „Агрипро“). |
Основна част от стопанството на града и общината е [[земеделие]]то. В растениевъдството главно се отглеждат житни култури, [[грозде]], [[диня]], [[пипер]], [[домати]], [[тютюн]] и други. В животновъдството застъпено е [[птицевъдството]], производството на бройлери и яйца (фирма „Агрипро“). |
||
От преработващата индустрия са развити производството на храни (фабриката за сладкарски изделия ''„9 ноември“''), винопроизводството и преработката на тютюн. Застъпена е шивашката индустрия. |
От преработващата индустрия са развити производството на храни (фабриката за сладкарски изделия ''„9 ноември“''), винопроизводството и преработката на тютюн. Застъпена е шивашката индустрия. |
||
==Образование== |
== Образование == |
||
Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“. (към 2014 г.) |
Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“. (към 2014 г.) |
||
==Култура== |
== Култура == |
||
* Културен център „25-ти май“ |
* Културен център „25-ти май“ |
||
* Край града е разположен [[Валандовски манастир|Валандовският манастир „Свети Георги“]], изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква. |
* Край града е разположен [[Валандовски манастир|Валандовският манастир „Свети Георги“]], изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква. |
||
* Църквата „[[Свети Димитър (Валандово)|Свети Димитър]]“ е от 1830 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=364&Itemid=55 | заглавие = |
* Църквата „[[Свети Димитър (Валандово)|Свети Димитър]]“ е от 1830 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=364&Itemid=55 | заглавие = Цркви во Валандовско | достъп_дата = 21 февруари 2014 г| дата = 2 юни 2008 г | издател = Повардарска епархија }}</ref> |
||
* Във Валандово се провежда придобилият известност и в [[България]] Валандовкси [[Фолк фест]], който се провежда за пръв път през [[1985]] г. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23-25 май, като е изградена специална зала с 1 200 седящи места.<ref name="ОбВалКул">{{cite news |title= Култура > Фестивали |url=http://www.valandovo.gov.mk/index.php/administrator |publisher= официален сайт на Община Валандово |accessdate=2013-02-21}} {{икона|mk}}</ref> |
* Във Валандово се провежда придобилият известност и в [[България]] Валандовкси [[Фолк фест]], който се провежда за пръв път през [[1985]] г. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23-25 май, като е изградена специална зала с 1 200 седящи места.<ref name="ОбВалКул">{{cite news |title= Култура > Фестивали |url=http://www.valandovo.gov.mk/index.php/administrator |publisher= официален сайт на Община Валандово |accessdate=2013-02-21}} {{икона|mk}}</ref> |
||
* Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на [[ракия]]<ref name="Сител1">{{cite news |first= Зоран |last=Георгиев |title=„Одржана 13-та валандовска ракијада“ |url=http://www.sitel.com.mk/mk/odrzhana-13-ta-valandovska-rakijada |publisher= ТВ Сител |date=19 октомври 2013 |accessdate=2013-02-21}} {{икона|mk}}</ref> |
* Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на [[ракия]]<ref name="Сител1">{{cite news |first= Зоран |last=Георгиев |title=„Одржана 13-та валандовска ракијада“ |url=http://www.sitel.com.mk/mk/odrzhana-13-ta-valandovska-rakijada |publisher= ТВ Сител |date=19 октомври 2013 |accessdate=2013-02-21}} {{икона|mk}}</ref> |
||
| Ред 115: | Ред 117: | ||
[[File:Olga Saisi Kordatou.jpg|мини|150п|Олга Саиси Кордату, гръцка учителка във Валандово<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=704&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 3 март 2013 г. }}</ref>]] |
[[File:Olga Saisi Kordatou.jpg|мини|150п|Олга Саиси Кордату, гръцка учителка във Валандово<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=704&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 3 март 2013 г. }}</ref>]] |
||
;Родени във Валандово |
;Родени във Валандово |
||
* {{MKD-флаг}} [[Георге Иванов]] (1960 |
* {{MKD-флаг}} [[Георге Иванов]] (1960 – ), юрист от Република Македония, 4<sup>-ти</sup> президент на Република Македония (от 2009 г.) |
||
* {{MKD-флаг}} [[Душко Гошевски]] (1983 |
* {{MKD-флаг}} [[Душко Гошевски]] (1983 – ), писател от Република Македония |
||
* {{MKD-флаг}} [[Костадин Танчев]] (1940 |
* {{MKD-флаг}} [[Костадин Танчев]] (1940 – ), художник график от Република Македония |
||
* {{BGR-флаг}} Никола Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 6 охридска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.</ref> |
* {{BGR-флаг}} Никола Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 6 охридска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.</ref> |
||
;Починали във Валандово |
;Починали във Валандово |
||
Версия от 15:14, 2 октомври 2016
| Валандово | |
  | |
 Поглед към Валандово | |
  Валандово  Валандово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Валандово |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 110 m |
| Население | 4 402 души (2002) |
| Пощенски код | 2460 |
| Телефонен код | (+389) 034 |
| МПС код | GE |
| Официален сайт | www.valandovo.gov.mk |
| Валандово в Общомедия | |
Валандово (Шаблон:Lang-mk) е град в Република Македония, център на едноименната община Валандово.
География
Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина, на десния бряг на Анската река, ляв приток на Вардар. Тъй като е в южното подножие на Плавуш, Валандово е известен като Града под Плавуш.
История
За първи път Валандово се споменава в една дарствена грамота на цар Стефан Душан от 12 юни 1349 година под името Алавандов.[1] През 70-те години на XIV век село Алавандово е в състава на Велбъждкото деспотство и принадлежи на светорския манастир „Свети Пантелеймон“.[2]
В средата на XVII век през Валандово минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за градчето:
| „ | Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.[3] | “ |
Според османски джизие регистър от 1664 – 1665 година Валандово е център на нахия в рамките на Петричка кааза.
В края на XIX век Валандово е малко българо-турско градче. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Валантово е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 българи и 44 помаци.[4]
На 7 декември 1899 г. започва Валандовската афера, при която за революционна дейност са арестувани над 250 българи, свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гевгелийско, Дойранско и Ениджевардарско.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 820 жители българи християни, 285 турци и 90 цигани.[5]
В началото на 20 век християнското население на Валандово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Валандово има 312 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти гъркомани. Там функционират българско и гръцко начално училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Валандово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година Валандово остава в Сърбия. През март 1915 година градчето е за кратко освободено по време на Валандовската акция на ВМОРО. Населението посреща четите на ВМОРО като освободители, а по-къщите се веят български знамена.[8] През есента на 1915 година след намесата на България в Първата световна война Валандово е освободено от българската армия.
По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година Валандово отново е включено в границите на Царство България.
Население
Според преброяването от 2002 година Валандово има 4 402 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 4 279 |
| сърби | 58 |
| турци | 26 |
| цигани | 13 |
| власи | 1 |
| бошняци | 1 |
| други | 24 |
Политика
Кмет
За трети пореден мандат (2004-2009, 2009-2013 и от 2013 г.) на местните избори през 2013 г. жителите на община Валандово преизбират за кмет – Николче Чурлиновски,[10] подкрепен от управляващата партия – ВМРО-ДПМНЕ.
Общински съвет
Съветът на общината се състои от 15 съветници, избирани на общи избори от жителите на община Валандово, за мандат от 4 години. Съветът на общината избира измежду членовете си председател.[11]
Побратимени градове
Икономика
Основна част от стопанството на града и общината е земеделието. В растениевъдството главно се отглеждат житни култури, грозде, диня, пипер, домати, тютюн и други. В животновъдството застъпено е птицевъдството, производството на бройлери и яйца (фирма „Агрипро“).
От преработващата индустрия са развити производството на храни (фабриката за сладкарски изделия „9 ноември“), винопроизводството и преработката на тютюн. Застъпена е шивашката индустрия.
Образование
Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“. (към 2014 г.)
Култура
- Културен център „25-ти май“
- Край града е разположен Валандовският манастир „Свети Георги“, изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква.
- Църквата „Свети Димитър“ е от 1830 година.[13]
- Във Валандово се провежда придобилият известност и в България Валандовкси Фолк фест, който се провежда за пръв път през 1985 г. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23-25 май, като е изградена специална зала с 1 200 седящи места.[14]
- Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на ракия[15]
Личности
- Родени във Валандово
- Шаблон:MKD-флаг Георге Иванов (1960 – ), юрист от Република Македония, 4-ти президент на Република Македония (от 2009 г.)
- Шаблон:MKD-флаг Душко Гошевски (1983 – ), писател от Република Македония
- Шаблон:MKD-флаг Костадин Танчев (1940 – ), художник график от Република Македония
- Шаблон:BGR-флаг Никола Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 6 охридска дружина[17]
- Починали във Валандово
- Шаблон:BGR-флаг Христо Франгулата, български революционер
Бележки
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.
- ↑ Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.
- ↑ Евлия Челеби. Пътепис. София, 1972. с. 268, 270.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 162.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 100-101.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833.
- ↑ Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, стр. 343
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Локална самоуправа > Градоначалник // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. ((mk))
- ↑ Локална самоуправа > Совет // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. ((mk))
- ↑ „Валандово се збратими со Сиврихисар, Р. Турција“ // www.jugoinfo.mk. ((mk))
- ↑ Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Култура > Фестивали // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. ((mk))
- ↑ Георгиев, Зоран. „Одржана 13-та валандовска ракијада“ // ТВ Сител, 19 октомври 2013. Посетен на 2013-02-21. ((mk))
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 3 март 2013 г.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
| |||||||||||||||||||||||
| |||||
