Трояци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: Шаблон:МЕС |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Георги (Трояци)|Свети Георги]]“ е от 1838 година. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Трояк'' е е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184-185.</ref> |
В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Георги (Трояци)|Свети Георги]]“ е от 1838 година. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Трояк'' е е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184-185.</ref> |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|246 |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|246}}</ref> |
||
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година във ''Троянци'' има 280 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.</ref> |
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година във ''Троянци'' има 280 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.</ref> |
||
Версия от 22:52, 25 август 2018
| Трояци Тројаци | |
| — село — | |
 | |
  Трояци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 545 m |
| Население | 11 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Трояци в Общомедия | |
Трояци (Шаблон:Lang-mk) е село в Община Прилеп, Република Македония.
География
Селото е разположено в долината на Раечка река, източно от град Прилеп.
История
В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1838 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Трояк е е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Троянци има 280 българи екзархисти.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители, всички македонци.[4]
Личности
- Родени в Трояци
Никола Божков (1867 - 04.02.1946 в София), български революционер- Петре, български учител в родното си село в началото на XIX век, баща на Гьорче Петров[5]
- Христо Трайков, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[6]
- Починали в Трояци
- Никола Станев (? - 1907), български революционер от ВМОРО, роден в Крън, четник при Стефан Шиндилов[7]
- Стефан Шиндилов - Шиндил (? - 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО
Външни препратки
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.520.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
- ↑ Град Крън, http://svetimesta.com/, посетен на 23.08.2013 г.
| |||||||||||
