Георги Згурев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Lattaque73 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Lattaque73 (беседа | приноси) |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 13 октомври 1857 |
Роден е на 13 октомври 1857 г. в [[Болград]], [[Бесарабия]]. През 1883 г. завършва право в Императорския Новорусийски университет в [[Одеса]]<ref>ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.). ''Bulgarian Historical Review'', 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 224. ISSN 0204-8906.</ref>. В периода 1884-1893 г. последователно учителства в [[Разград]], работи като съдия в [[Русе]] и като адвокат в [[София]]. Между 1892 и 1897 г. е преподавател във Висшето училище. Заедно с [[Петър Данчов]] и [[Антон Каблешков]] Згурев е редактор на „Юридическо списание“.<ref>Иванов, Ю. Българский периодически печат от Възражданието му до днес, том I, София 1893, с. 549-550.</ref> |
||
В периода 1897-1899 е министър на правосъдието<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 64, ISBN 954-528-790-X</ref>. Бил е и подпредседател на петнадесетото обикновено народно събрание. Пред 1921 година става председател на УС на Адвокатския съюз. Умира на 27 май 1941 година в [[София]]. |
В периода 1897-1899 е министър на правосъдието<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 64, ISBN 954-528-790-X</ref>. Бил е и подпредседател на петнадесетото обикновено народно събрание. Пред 1921 година става председател на УС на Адвокатския съюз. |
||
Умира на 27 май 1941 година в [[София]]. |
|||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
||
Ред 41: | Ред 43: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
*ИВАНОВ, Ю. ''Българский периодически печат от Възражданието му до днес, том I''. София, 1893, с. 549-550. |
|||
*ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.). ''Bulgarian Historical Review'', 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 222-228. ISSN 0204-8906. |
*ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.). ''Bulgarian Historical Review'', 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 222-228. ISSN 0204-8906. |
||
*ЦУРАКОВ, А. ''Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България''. София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 15:09, 27 ноември 2018
Георги Згурев | |
български политик | |
Роден |
13 октомври 1864 г.
|
---|---|
Починал | |
Политика | |
Партия | Народна партия |
Убеждения | русофил |
Депутат | |
X ОНС XII ОНС XIII ОНС V ВНС XV ОНС | |
Георги Згурев в Общомедия |
Георги Згурев е български политик от Народната партия.
Биография
Роден е на 13 октомври 1857 г. в Болград, Бесарабия. През 1883 г. завършва право в Императорския Новорусийски университет в Одеса[1]. В периода 1884-1893 г. последователно учителства в Разград, работи като съдия в Русе и като адвокат в София. Между 1892 и 1897 г. е преподавател във Висшето училище. Заедно с Петър Данчов и Антон Каблешков Згурев е редактор на „Юридическо списание“.[2]
В периода 1897-1899 е министър на правосъдието[3]. Бил е и подпредседател на петнадесетото обикновено народно събрание. Пред 1921 година става председател на УС на Адвокатския съюз.
Умира на 27 май 1941 година в София.
Вижте още
Литература
- ИВАНОВ, Ю. Българский периодически печат от Възражданието му до днес, том I. София, 1893, с. 549-550.
- ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 222-228. ISSN 0204-8906.
- ЦУРАКОВ, А. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
Източници
- ↑ ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879–1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1-2, pp. 224. ISSN 0204-8906.
- ↑ Иванов, Ю. Българский периодически печат от Възражданието му до днес, том I, София 1893, с. 549-550.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 64, ISBN 954-528-790-X
Шаблон:Политик-мъниче Шаблон:България-мъниче Шаблон:Румъния-мъниче
|