Шеста пехотна бдинска дивизия
Шеста пехотна бдинска дивизия | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1883 – 1918 |
Държава | България |
Гарнизон/щаб | Враца |
Шеста пехотна бдинска дивизия е българска военна част, просъществувала от 1892 до 1918 година.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Формирана на 1 януари 1892 г. във Враца в състав 3-ти бдински пехотен полк, 15-и ломски пехотен полк, 35-и врачански пехотен полк, 36-и козлодуйски пехотен полк, 51-ви и 52-ри пехотен полк, 2-ри и 19-и дивизионен артилерийски полк и 6-о дивизионно индентантство. [1]
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 3-та армия и има следното командване и състав:[2]
Командване и състав
[редактиране | редактиране на кода]Щаб на дивизията
- Началник на дивизията – генерал-майор Православ Тенев
- Началник на щаба на дивизията – от Генералния щаб, полковник Христо Морфов
- Дивизионен инженер – военен инженер, майор Васил Атанасов
- Дивизионен лекар – санитарен подполковник д-р Димитър Михов
- Дивизионен интендант – подполковник Стоян Маринов
Части
- Командир на 1-ва бригада – полковник Тодор Кантарджиев
- Командир на 3-ти пехотен бдински полк – полковник Георги Тенев
- Командир на 15-и пехотен ломски полк – полковник Теофан Хранов
- Командир на 2-ра бригада – полковник Христо Паков
- Командир на 35-и пехотен врачански полк – подполковник Георги Бошнаков
- Командир на 36-и пехотен козлодуйски полк – полковник Станчо Радойков
- Командир на 6-а пионерна дружина – майор Петко Иванов
- Командир на 2-ри с.с. артилерийски полк и началник на артилерията – полковник Димитър Русчев
По време на Лозенградската операция Шеста дивизия е пазена като резерв и само нейната Втора бригада се включва в най-критичния момент. В Люлебургазко-Бунархисарската операция е разположена на десния фланг на настъпващата Трета армия и още през първия ден на боевете завзема Люлебургаз. По-късно в хода на операцията осъществява важния пробив при село Сатъкьой. След Люлебургаз дивизията е прехвърлена към Първа българска армия (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев). По време на Чаталджанската операция е разположена в централния участък на фронта, където трябва да се проведе спомагателен удар в хода на настъплението. През първия ден на операцията с големи трудности успява да завземе укреплението Отлуктабия, но на следващия ден е принудена да се оттегли.
През Междусъюзническата война (1913) война дивизията е в състава на Трета армия, а впоследствие извадена и дадена в разпореждане на главното командване.[3] През август 1913 г. е демобилизирана.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[4]
Командване и състав
[редактиране | редактиране на кода]Щаб на дивизията
- Началник на дивизията – От Генералния Щаб, генерал-майор Асен Пападопов (1915), генерал-майор Христо Попов (1915 – 1918)
- Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Йосиф Разсуканов, От Генералния Щаб, подполковник Григор Преславски
- Дивизионен инженер и командир на 6-а пионерна дружина – военен инженер, подполковник Васил Атанасов
- Дивизионен лекар – санитарен полковник Христо Леонидов
- Дивизионен интендант – полковник Стефан Ненов
- Председател на Военно-полевия съд – майор Владимир Такев
Първа бригада
- Командир на бригадата – полковник Асен Николов
- Командир на 3-ти пехотен бдински полк – полковник Белю Христов
- Командир на 15-и пехотен ломски полк – полковник Атанас Вапцаров (1915 – 1916)
Втора бригада
- Командир на бригадата – полковник Христо Попов (1915 – 1916), полковник Атанас Вапцаров (от 1916)
- Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Георги Миндов
- Командир на 35-и пехотен врачански полк – От Генералния Щаб подполковник Васил Таслаков
- Командир на 36-и пехотен козлодуйски полк – полковник Константин Гладичев
Трета бригада
- Командир на бригадата – полковник Стефан Тасев, полковник Петър Манев (от 1917)
- Командир на 51-ви пехотен полк – подполковник Иван Попов
- Командир на 52-ри пехотен полк – подполковник Атанас Петров
- Командир на бригадата – полковник Христо Вълчев
- Командир на 2-ри артилерийски полк – подполковник Трифон Пеев
- Командир на 12-и артилерийски полк – подполковник Димитър Райчев
- Командир на 3-ти видински тежък артилерийски полк – артилерийски инженер полковник Павел Павлов
Конница
- Командир на 2-ри конен полк – полковник Никола Брадинов
Боен път
[редактиране | редактиране на кода]Шеста пехотна бдинска дивизия води боеве на Македонския фронт – Беласица, Баба планина, кота 1248 и Червената стена. Разформирана е през октомври 1918 г.
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Втора пеша бригада (1883 – 1891)
- Шеста пехотна бдинска дивизия (1 януари 1892 – 1920)
- Шести пехотен бдински полк (1920 – 1938)
- Шеста пехотна бдинска дивизия (1938 – 1944)
Началници
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Полковник | Василий Якимович | от 24 март 1883 |
? | Подполковник | Стефан Любомски | към 22 юни 1886 |
? | Майор | Никола Бочев | до 12 февруари 1891 |
? | Майор | Георги Мечконев | от 12 февруари 1891 |
? | Полковник | Кръстю Маринов | 1896 |
? | Генерал-майор | Никола Бочев | 1900 – 1901 |
? | Полковник | Васил Кутинчев | 31 декември 1903 – 1905 |
? | Генерал-майор | Вичо Диков | 1905 – 1907 |
? | Генерал-майор | Православ Тенев | 1907 – 1914 |
? | Генерал-майор | Асен Пападопов | 1914 – 1915 |
? | Генерал-майор | Христо Попов | 1915 – 1918 |
? | Полковник | Илия Атанасов | 1927 - |
? | Генерал-майор | Любомир Босилков | 1931 - |
? | Полковник | Васил Василев | 1933 – 1934 |
Полковник | Николай Кюркчиев | 1934 – 1936? | |
Полковник | Борис Митев | 1936 – 1939? | |
Полковник | Петър Илинов | 1939 – 1940 | |
Полковник | Иван Маринов | 1 ноември 1940 – 12 юни 1942 | |
Полковник | Никола Алексиев | 1941 | |
Полковник | Никола Боев | 4 юни 1942 – 16 октомври 1943 | |
Полковник | Рафаил Банов | 16 октомври 1943 – 13 септември 1944 | |
Полковник | Марко Марчев | 14 септември 1944 – ? | |
Генерал-майор | Михаил Захариев | 1944 – 1945 | |
Генерал-майор | Ангел Доцев | 1945 – 1946 | |
Полковник | Иван Дяковски | от 1946 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 192
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646 – 647
- ↑ Георги, Гинчев, Иванов, Петко, Чолпанов, Борис. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963. с. 99.
- ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 888 – 889
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода][1]Български военни маршове – Бдинци, Лъвове, Титани
|