Авиоотряд 28

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Авиоотряд 28
IATA
ICAO
BGF
Позивна
BULGARIAN
Информация
Националност Флаг на България България
Основана 1972 г.
Седалище София, България
Размер на флота 4
Ръководители Тодор Коджейков
Служители около 80
Уебсайт http://www.avio28.com/
Авиоотряд 28 в Общомедия
Junkers Ju 52/3m на Lufthansa („Otto Falke“) обслужващ балканската линия България-Югославия през 1941 г.
Не-111
A319 LZ-AOB на Авиоотряд 28 на летището в Белград
Фалкон 2000 LZ-OOI на Авиоотряд 28

Авиоотряд 28 е държавен авиационен оператор в България за изпълнение основно на:

  • полети със специално предназначение;
  • полети за министерства и ведомства.

Наречен е така заради основаването му през 1972 г., когато се навършват 28 години от преврата на 9 септември 1944 г.

Авиоотряд 28 извършва и друга въздухоплавателна дейност в съответствие със свидетелството си за авиационен оператор за обучение, повишаване и поддържане на професионалната квалификация на авиационния персонал, когато това не възпрепятства изпълнението на основната дейност.

Регистрация[редактиране | редактиране на кода]

Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, на основание чл. 46б от Закона за гражданското въздухоплаване на Република България и Наредба №24/15 февруари 2000 г. на Министерството на транспорта за издаване на свидетелства на авиационни оператори, предоставя на Авиоотряд 28 валидно свидетелство за авиационен оператор № BG A234/23 февруари 2011. Има разрешение за работа със самолетите Еърбъс А 319 – 111 и Dassault Falcon 2000, както и за вертолетите MI 8 PS9 и Agusta AW 109E.[1]

Въздушен Флот[редактиране | редактиране на кода]

Авиоотряд 28 оперира 1 Еърбъс A319, 1 Фалкон 2000, 2 хеликоптера Ми-8 и 1 Аугуста AW109.

Флот на Авиоотряд 28
Тип Брой Поръчки Пасажери Забележки
C Y Общо
Еърбъс A319-112 1 0 LZ-AOB
Фалкон 2000 1 0 LZ-OOI
Ми-8 2 0 LZ-CAT ; LZ-CAN
Аугуста AW 109E 1 0 LZ-BMB

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Полети със специално предназначение[редактиране | редактиране на кода]

От 1948 и от 1971 до 10 ноември 1989 г. специални полети за превоз и обслужване на партийното(БКП и БЗНС имащи съвместна ръководна роля съгласно чл.1 алинея 3 от Конституцията на НР България от 18 май 1971 г.) и държавното ръководство(Държавен съвет на НРБ, Министерски съвет на НРБ и Народно събрание на НРБ) са:

От 1991 г. до днес това са полетите за превоз и обслужване на:

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

Ту-154М
Ту-154М LZ-BTZ на Авиоотряд 28 пред ВИП „А“ на летището в София, ползуван в годините до 1989 г. от Първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков и другите ръководители от БКП и БЗНС и държавните ръководители от Държавния и Министерския съвет на НРБ

Авиоотряд 28 стопанисва и управлява ВИП „А“ Правителствена зала на летище София за обслужване на официални лица и делегации по ред, определен с решение на Министерския съвет.

Обслужването на официалните лица, преминаващи през ВИП „А“ Правителствена зала, се извършва от служители на Авиоотряд 28.

История[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война България не разполага с гражданска авиация и със самолети за обслужване на висшето държавно ръководство и изпълнение на специални правителствени задачи.

След 9 септември 1944 г. и до края на Втората световна война единственият в българската войска бомбардировач Heinkel He-111 е преоборудван в пътнически и става основен самолет за обслужване на висшето командване на войските и за военно-дипломатически мисии. Преоборудван и за същите цели се използва още трофеен Не-111, изоставен от германците в България.[2]

Остра потребност от гражданско въздухоплаване се проявява през 1946 г., когато българска правителствена делегация трябва да участва в международни срещи, свързани с края на Втората световна война. Налага се спешно преоборудване в Държавната самолетна фабрика в Ловеч на десантно-транспортен Junkers Ju 52/3m в пътнически. 14-членна българска делегация, водена от Васил Коларов през април 1946 г., отлита за Прага, на другия ден за Копенхаген и след това за Париж.[3]

„Юнкерс 52/3м“ на гражданската авиация е ползван само веднъж от Георги Димитров по маршрута Варна – София. На 15 май 1948 г. главният инспектор-пилот Никола Александров на българския държавен авиационен оператор Дирекция въздушни съобщения, избягва в Турция с предназначения за правителствен He111. След това бягство на 30 юни 1948 г.[4] е проведен и терористичния акт от бившия летец от въздушните войски Страхил Михалакиев [5], при който самолета Ju 52/3m е отклонен за Турция. Предприемат се мерки за безопасност които не допускат обслужването на първите държавни ръководители от български летателни машини и екипажи. При необходимост Васил Коларов и Вълко Червенков известно време ползват само съветски граждански и военни самолети, изпратени специално за случая.

Ли-2 Борд 41“ е 4-ят доставен от СССР военно-транспортен самолет за българската авиация. Зачислен е в 16-ти транспортно-авиационен полк (трап) на летище Враждебна. Определен е за правителствен и е преоборудван от стандартен пътнически салон във вариант с повишен комфорт. В салона са поставени диван и радиоприемник. Машината е обслужвана от военни пилоти и се съхранява под засилена охрана в хангара на северния район на летището. След смяната на Вълко Червенков през 1956 г. новият първи партиен ръководител Тодор Живков се доверява на военните пилоти и техническото обслужване на правителствената машина от 16-ти трап, като започва да я ползва за пътувания в България и до социалистическите страни. Доставката на 2 самолета „Ил-14“ през 1956 г. за гражданската авиация налага преподготовка на български летци за експлоатацията им. След усвояването на машините по-модерният самолет се налага при извършване на полети за обслужване на правителството.[2]

В последвалите години Авиоотряд 28 използва самолети Ил-18, Ту-134, Ту-154 Б/М, Як-40, Ан-24, Еърбъс A319, Фалкон 050 и 2000, вертолети Ми-8 ПС/Т и Агуста AW-109E Power Elite.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/09/03/1899868_aviootriad_28_niamal_licenz_za_turgovski_prevozi/
  2. а б Ли-2 в България, Част ІV, автор Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 1, 2012, с. 46 – 51
  3. Ли-2 в България, автор Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 10, 2011, с.49 – 52
  4. Ли-2 в България, автор Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 10, 2011, с.51
  5. Драма, достойна за перото на Шекспир, вестник „Десант“, http://www.desant.net/show-news/24928/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]