Мигел Анхел Астуриас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Астуриас)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мигел Анхел Астуриас
Miguel Ángel Asturias Rosales
гватемалски писател

Роден
Починал
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция

Националност Флаг на Гватемала Гватемала
Образование Парижки университет
Професия писател, дипломат
Литература
Период 1928-1977
Жанрове роман, разказ, новела, стихотворение
Направление сюрреализъм
магически реализъм
Известни творби „Сеньор Президентът“ (1946)
Награди
Нобелова награда
Нобелова награда (1967)
Семейство
Съпруга Клеменсия Амаду (1939-1947)
Бланка Мора и Арою (1950-1974)
Деца Родриго Астуриас
Мигел Анхел Астуриас в Общомедия

Мигел Анхел Астуриас Росалес (на испански: Miguel Ángel Asturias Rosales) е гватемалски писател, поет и дипломат, получил Нобелова награда за литература през 1967 г.

Той е баща на Родриго Астуриас, партизанин и политик.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Астуриас в студентските му години.

Мигел Анхел Астуриас е роден през 1899 г. в град Гватемала. От 1904 до 1908 г. семейството му живее в Салама. От 1917 г. той учи право в Университета „Сан Карлос“ в Гватемала, като през 1920 участва в бунтове срещу диктатора Мануел Естрада Кабрера. Дипломира се през 1923 г. и заминава за Париж, където учи етнология в Парижкия университет. Там се включва в групата на сюрреалистите, под влиянието на нейния водач Андре Бретон. През 1930 г. издава „Leyendas de Guatemala“, която му донася одобрението на критиката.

Паметник на Астуриас в Гватемала

Астуриас се връща в Гватемала през 1933 г., след което работи като журналист, води основано от него радиопредаване и пише поезия. През 1946 г. постъпва на дипломатическа служба и работи в няколко страни в Латинска Америка. След свалянето на президента Хакобо Арбенс през 1954 г. е принуден да напусне страната до възстановяването на демократичния режим през 1966. През следващите години Астуриас е посланик в Париж (1966-1970), където остава да живее и след това. През 1966 г. получава Ленинска награда за мир, а през 1967 г. – Нобелова награда за литература.

Мигел Анхел Астуриас умира през 1974 г. в Мадрид. Погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Arquitectura de la vida nueva“ (1928)
  • „Leyendas de Guatemala“ (1930)
    Гватемалски легенди, изд.: Народна култура, София (1976), прев. Тодор Нейков
  • „Sonetos“ (1936)
  • „El señor Presidente“ (1946)
    Сеньор Президентът, изд.: Народна култура, София (1971), прев. Валентина Рафаилова
  • „Hombres de maíz“ (1949)
  • „Viento fuerte“ (1950)
  • „Carta Aérea a mis amigos de América“ (1952)
  • „El papa verde“ (1954)
    Зеленият папа, изд. „НС на ОФ“ София (1959), прев. Мария Николова
  • „Week-end en Guatemala“ (1956)
    Уикенд в Гватемала, изд.: Народна младеж, София (1978), прев. Тамара Такова
  • „Los ojos de los enterrados“ (1960)
    Очите на погребаните, изд. „Партиздат“ София (1973), прев. Стефан Д. Савов
  • „El alhajadito“ (1961)
  • „Mulata de tal“ (1963)
  • „Rumania, su nueva imagen“ (1964)
  • „Latinoamérica y otros ensayos“ (1968)
  • „Malandrón“ (1969)
  • „Viernes de Dolores“ (1972)
  • „América, fábula de fábulas“ (1972)
  • „Sociología guatemalteco“ (1977)
  • „Tres de cuatro soles“ (1977)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Miguel Ángel Asturias“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.