Инки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Инка)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Империя на инките
Tawantin Suyu, Tawantinsuyu
 
1438 — 1533  
 
 

Местоположение на Инки

Империята на инките в разцвета си.
Континент Южна Америка
Столица Куско
Официални езици кечуа, аймара, пукина
Религия Политеизъм на инките
Форма на управление Абсолютна монархия
Държавен глава
  Сапа Инка
   - 1438 – 1471 Пачакути
   - 1471 – 1493 Тупак Юпанки
   - 1493 – 1527 Хуайна Капак
   - 1532 – 1533 Атауалпа
История Доколумбова Америка
 - Пачакути създава империята на инките
1438 г.
 - Гражданска война между Уаскар и Атауалпа
1529 – 1532 г.
 - Испанско завладяване от Франсиско Писаро
1533 г.
 - Край на последното съпротивление на инките
1572 г.
Площ
 - Общо (1527 г.) 2 000 000 km²
Население  
 - По оценка от 1527 г. ок. 10 000 000 души
 - Гъстота 5 д./km² 
Днес част от Флаг на Аржентина Аржентина
Флаг на Боливия Боливия
Флаг на Еквадор Еквадор
Флаг на Колумбия Колумбия
Флаг на Перу Перу
Флаг на Чили Чили
редактиране

Империята на инките (на кечуа: Tawantinsuyu, означаващо „Четирите района“) е най-голямата и могъща империя на американския континент[1][2], а възможно и в света, преди идването на Колумб. Империята е управлявана от монарх с титла Сапа Инка, Син на слънцето[3] Възниква около долината на Куско в перуанските Анди в началото на 13 век, достига най-голяма територия през 1438 г. и е превзета от испанците 1572 г. Официалният език е кечуа.

Древните инки са индиански племена, населявали северозападните земи на Южна Америка. Потомците им днес се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Живеят в каменни постройки, в малки селища и пазят традициите и религиозните вярвания на предците си. Първите геоплоитически успехи на инките се свързат с името на монарха Пачакути – войн, дошъл на власт през 1438 г. Неговият син Тупак и внукът му Хуайна Капак разширяват империята в земите на днешните държави Еквадор, Колумбия, Боливия и източните части на Аржентина и Чили.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Мачу Пикчу.

Управляващият елит на инките произхожда от индианци от племето кечуа, населявало планините на Перу. През XII век те се придвижват на север, където се заселват и основат своята столица Куско на място, което според легендите на инките, им е посочено от бога на Слънцето Инти. Оттогава датира и появата на владетелската титла Сапа Инка – потомък на Инти и сам почитан като бог. Всички важни дела в империята са поверени на йерархична система от държавни чиновници. Те администрират дейността на провинциите, на които е разделена държавата. Инките нямат писменост, а използват системата кипу – дълго въже, на което се прикрепят множество цветни връвчици с навързани по тях възли. Всеки възел означава определена информация, обикновено цифрова, която засяга данъците, броя на населението или друга важна информация. Инките опъват дългото въже и „четат“ по висящите надолу връвчици. Населението дължи данък под формата на труд – при строеж на пътища и храмове, в земеделието или армията, в занаятчийските работилници, както и в сребърните мини като тази в Потоси. Инките отглеждат царевица, фасул, тиква, картофи и други зеленчуци, като за тази цел терасират стръмните склонове на Андите и наторяват почвата с естествен птичи тор гуано. По високите места пасат лами и алпаки, които инките развъждат за месо и вълна. Изработват изящни предмети от злато, сребро, платина и скъпоценни камъни, които използват за накити или при религиозни ритуали. Държавата управлява изцяло бита на инките – невъзможно е някой да смени труда, за който е роден, или да промени местоживеенето си. Държавата се грижи за своите престарели и болни поданици. В империята е изградена внушителна мрежа от пътища – над 27 000 км. На определени разстояния по пътищата са строени пощенски станции за бегачи-вестоносци, наречени часкуи, които пренасят съобщенията из цялата страна. Инките, както и ацтеките, не познават коня и не ползват колелото и вестоносците им разнасят пеша̀ съобщения и пакети из цялата империя. Всеки един пробягва близо 1.5 км., след което бива заместен от следващ бегач-вестоносец. За да се извърши по-бързо смяната, вестоносецът съобщава за пристигането си, надувайки голяма морска раковина.

Разширение на инките[редактиране | редактиране на кода]

През 1438 г. Пачакути става владетел на инките и започнал да разширява териториите около град Куско. Няколко десетилетия по-късно той завладял земите около езерото Титикака и започнал война с Лупаките и Колите. През 1466 г. под предводителството на сина му Тупак са покорени съседите от могъщото крайбрежно племе чиму. През 1471 г. Топа е провъзгласен за десетия Сапа Инка. През следващите 15 години той завладява територии далече на юг, а по-късно присъединява към държавата земите на север и запад. Империята се простира на повече от 3000 км от Еквадор на север до Чили на юг. През 1537 г. империята е завладяна от испанците.

Възход и упадък на инките[редактиране | редактиране на кода]

Императорът има пълна власт и притежава цялата земя. Една трета от реколтата, получавана от селяните, се полагала на жреците и една трета на Сапа Инка. От своя дял той заплаща на своите чиновници, войници и занаятчии. Инките развиват ефективно земеделие, терасирайки стръмните склонове и изграждайки напоителни съоръжения. Те показват завидни строителни и инженерни умения, строейки мостове, пътища и градове високо в планината и създавайки добра организация, без да разполагат с писменост. Транспортът и комуникациите в империята се организират около две главни пътни артерии, от които към всяко по-голямо или по-малко селище се отклоняват своеобразни второстепенни пътища. Пътищата прекосяват планинските клисури и пропасти посредством дълги висящи мостове, чиито въжета от плътно усукани растителни влакна достигат на дебелина размера на човешко тяло. Буйните планински реки инките прекосяват през плаващи „мостове“ от балсови салове. Търговците пренасят стоките си с кервани от лами, а кипу се предават като щафета от вестоносците.

Атауалпа, последният Сапа Инка на империята е екзекутиран от испанците на 29 август 1533 г.

Топа Инка строи много по пътищата и в градовете. Неговият син Уайна Капа, който става Сапа Инка през 1493 г., разширява империята и строи втора столица в Кито. Когато той умира през 1525 г., империята е поделена между синовете му Уаскар и Атауалпа. Това разделение води до гражданска война, разразила се непосредствено преди испанците да слязат на американския бряг през 1532 г. Завоевателите се възползват от политическата ситуация и удобната пътна система, за да завземат земите на инките до 1535 г.

Общество[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Кипу, 15 век.

Броят на хората, населяващи империята в разцвета ѝ, не е категорично уточнен, като оценките на различните източници варират от 4 през 14 до 37 милиона. Въпреки че инките държат отлични записи на преброяванията си чрез кипу, знанието как да се разчитат последните е изгубено, тъй като почти всички от тях излизат от употреба и се разпадат с времето или са унищожени от испанците.[4]

Език[редактиране | редактиране на кода]

Основната форма на комуникация и записване в империята са кипу, керамика, текстили и различни диалекти на кечуа, езикът, който инките налагат на хората в империята. Докато кечуа вече се говори в района на Андите, включително Централно Перу, няколко века преди разширяването на цивилизацията на инките, диалектът на кечуа на инките са налага като адаптация от Кралство Куско или т.нар. диалект Куско.[5][6] Езикът, наложен от инките, се отклонява от първоначалната си фонетика, тъй като някои общества образуват собствени регионални варианти.

Въпреки че много общества в империята говорят или учат кечуа, други продължават да говорят родните си езици, като аймара, който продължава да се използва в днешна Боливия, където е основният туземен език. Следователно, лингвистичното тяло на империята е променливо. Въздействието на инките надживява тяхната империя, като при испанската власт продължава употребата на кечуа.

Инките не развиват писмена форма на комуникация, но визуално записват разкази чрез рисунки върху вази или чаши.[7] Тези рисунки обикновено са придружавани от геометрични модели, които могат да бъдат намерени и по текстилите. Някои изследователи смятат, че тези модели може би са служили като вид писмена комуникация, но това остава неясно.[8]

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Мумията на 15-годишно инка момиче.

В империята на инките възрастта за женитба е различна за мъжете и за жените. Мъжете обикновено се женят на 20 г., докато жените се омъжват около 4 години по-рано, на 16.[9] Мъжете с висок социален статут могат да имат няколко жени, но тези с по-нисък могат да имат само една.[10] Браковете типично са сред класовете и приличат повече на бизнес споразумения. Веднъж омъжени, от жените се очаква да готвят, да събират храна и да наглеждат децата и добитъка.[9] Момичетата и майките също работят около къщата, за да я поддържат подредена и за да удовлетворяват публичните инспектори.[11] Тези задължения остават едни и същи даже и след като жените забременяват и с добавената отговорност да се молят и да правят дарове на Канопа, бога на бремеността.[9] Често се случва браковете да започва на изпитателна основа, като мъжете и жените се споразумяват относно продължителността на брака. Ако мъжът чувства, че нещата няма да сработят или ако жената иска да се върне в бащиния дом, бракът се приключва. Веднъж сключили брат, двамата могат да се разведат само ако нямат дете.[9]

Полова идентичност[редактиране | редактиране на кода]

Новородените деца на инките са уауа, термин който използват и за новородени животни. Терминът се използва за всички новородени, независимо от биологичния им пол. Бебетата не получават човешко социален статут докато не навършат 2 или 3 години, поради високо ниво на детска смъртност. По това време се държи церемония, при която детето получава първата си прическа и име. След церемонията детето става от уауа на уарма, полово неутрален термин за дете, което все още не умее да говори много добре. Докато навършат 7 години, децата вече биват определяни като таски (момиче) и макта (момче).[12]

Всекидневен бит[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от милионното население са селяни, заети в земеделие или скотовъдство. Носят се дрехи от вълнени и памучни тъкани, а домакинските съдове са направени от глина.

Големият празник на Слънцето[редактиране | редактиране на кода]

Капак Раями – Големият празник на Слънцето, се провежда в Куско по време на най-дългия и най-краткия ден в годината. Празникът започва като още в ранна утрин императорът предлага златна чаша със свещено пиво на Инти и му принася в жертва бяла лама, за да измоли така неговата помощ и закрила. Други важни богове били върховното божество Виракоча и богините на земята и морето.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Империята на инките прилага тип централно икономическо планиране. Тя търгува с външни региони и не установява съществена вътрешна пазарна икономика. По северния бряг се използват бронзови артефакти като разплащателно средство при търгуване,[13] а повечето домакинства в империята живеят в традиционна икономика, при която домакинствата са задължени да плащат данъци, обикновено под формата на труд мита и военно задължения,[14] като в някои райони е разпространен и бартерът.[15] В замяна на това, държавата предоставя сигурност, храна през трудни времена, селскостопански проекти и понякога пиршества.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Moseley, Michael E. (2001), The Incas and their Ancestors, London: Thames and Hudson, p. 7
  2. After Collapse: The Regeneration of Complex Societies. University of Arizona Press, 15 August 2010. ISBN 978-0-8165-2936-0.
  3. "The Inca.". The National Foreign Language Center at the University of Maryland. 29 May 2007. Retrieved 10 Sept 2013.
  4. McEwan, Gordon F. (26 August 2008). The Incas: New Perspectives. W. W. Norton, Incorporated. с. 93 – 96. ISBN 978-0-393-33301-5.
  5. Quechua
  6. Origins And Diversity of Quechua. //
  7. Comparing chronicles and Andean visual texts. Issues for analysis.. // Chungara, Revista de Antropología Chilena 46, Nº 1, 2014. с. 91 – 113.
  8. Royal Tocapu in Guacan Poma: An Inca Heraldic?. // Boletin de Arqueologia PUCP Nº 8, 2004. с. 305 – 323.
  9. а б в г Incas : lords of gold and glory. Alexandria, Va., Time-Life Books, 1992. ISBN 0809498707. OCLC 25371192.
  10. Gouda, F. (2008). Colonial Encounters, Body Politics, and Flows of Desire. Journal of Women's History, 20(3), 166 – 180.
  11. Gerard, K. (1997). Ancient Lives. New Moon, 4(4), 44.
  12. Covey, R. Alan. 2013. Inca Gender Relations, from Household to Empire. Pearson
  13. Salomon, Frank. A North Andean Status Trader Complex under Inka Rule. // Ethnohistory 34 (1). 1987-01-01. DOI:10.2307/482266. с. 63 – 77.
  14. Earls, J. The Character of Inca and Andean Agriculture. с. 1 – 29
  15. Moseley, Michael Edward (2001). The Incas and Their Ancestors: The Archaeology of Peru. Thames & Hudson. с. 44. ISBN 978-0-500-28277-9