Инки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Инка)
Направо към: навигация, търсене
Империя на инките
Tawantin Suyu, Tawantinsuyu
 
1438 — 1533  
 
 

Местоположение на Инки

Империята на инките в разцвета си.
Континент Южна Америка
Столица Куско
Официални езици кечуа, аймара, пукина
Религия религия на инките
Форма на управление Абсолютна монархия
Държавен глава
  Сапа Инка
   - 1438 – 1471 Пачакути
   - 1471 – 1493 Тупак Юпанки
   - 1493 – 1527 Хуайна Капак
   - 1532 – 1533 Атауалпа
История Доколумбова Америка
 - Пачакути създава империята на инките
1438 г.
 - Гражданска война между Уаскар и Атауалпа
1529 – 1532 г.
 - Испанско завладяване от Франсиско Писаро
1533 г.
 - Край на последното съпротивление на инките
1572 г.
Площ
 - Общо (1527 г.) 2 000 000 km²
Население  
 - По оценка от 1527 г. ок. 10 000 000 души
 - Гъстота 5 д./km² 
Днес част от Флаг на Аржентина Аржентина
Флаг на Боливия Боливия
Флаг на Еквадор Еквадор
Флаг на Колумбия Колумбия
Флаг на Перу Перу
Флаг на Чили Чили
редактиране
Изглед към Мачу Пикчу.

Империята на инките (на кечуа: Tawantinsuyu, означаващо „четирите района“) е най-голямата и могъща империя на американския континент[1][2], а възможно и в света, преди идването на Колумб. Империята е управлявана от династията Инка. Възниква около долината на Куско в перуанските Анди в началото на 13-ти век, достига най-голяма територия през 1438 г. и е превзета от испанците 1572 г. Официалният език е кечуа.

Древните инки са индиански племена, населявали северозападните земи на Южна Америка. Потомците им днес се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Живеят в каменни постройки, в малки селища и пазят традициите и религиозните вярвания на предците си. Считат своя водач, Сапа Инка, за син на слънцето[3]. Първият велик император на Инките е Пачакути – войн, дошъл на власт през 1438 г. Неговият син Тупак и внукът му Хуайна Капак завземат части от земите на днешните държави Еквадор, Колумбия, Боливия и източните части на Аржентина и Чили.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Атауалпа, последният Сапа Инка на империята е екзекутиран от испанците на 29 август 1533 г.

Първоначално Инките – индианци от племето кечуа – живеели в планините на Перу. През 12-ти век те се придвижили на север. Мястото, където се заселили и основали своята столица Куско, според легендите на Инките, им било посочено от бога Инти. Владетелят на Инките се наричал Сапа Инка. Той бил смятан за потомък на Инти – бога на Слънцето, и самият той бил почитан като бог. Всички важни дела в империята били поверени на държавните чиновници. Те следели за дейността на провинциите, на които била разделена държавата. Инките нямали писменост. Те използвали кипу – дълго въже, на което се прикрепяли множество цветни връвчици с навързани по тях възли. Всеки възел означавал определена информация, обикновено цифрова, относно данъците, броя на населението и друга важна информация. Инките опъвали дългото въже и „четели“ по висящите надолу връвчици. Населението дължало данък под формата на труд – при строеж на пътища и храмове, в земеделието или армията, в занаятчийските работилници, както и в сребърните мини. Инките отглеждали царевица, фасул, тикви, картофи и други зеленчуци, като за тази цел терасирали стръмните склонове на Андите с помощта на дървени сечива, наторявали почвата с гуано (естествен птичи тор). По високите места пасели лами и алпаки, които Инките развъждали за месо и вълна. Държавата управлявала изцяло бита на инките. Било невъзможно някой да смени труда, за който бил роден, или да промени местоживеенето си. Държавата се грижела за старите и болни поданици. В империята била изградена внушителна мрежа от пътища – над 27 000 км. На определени разстояния по пътищата имало пощенски станции за бегачите-вестоносци, които пренасяли съобщенията из цялата страна. Инките, както и ацтеките, не познавали коня и колелото. Вестоносците разнасяли съобщения и пакети из цялата империя. Всеки един пробягвал близо 1.5 км., след което го замествал следващият. За да стане по-бързо смяната, вестоносецът съобщавал за пристигането си, надувайки голяма морска раковина.

Разширение на инките[редактиране | редактиране на кода]

През 15-ти век на северозападните територии на Южна Америка Инките, водени от Пачакути, създали могъща империя, която след 1470 г. обхващала земите на днешните държави Еквадор, Перу, Боливия и северните части на Аржентина и Чили. През 1537 г. империята била завладяна от испанците.

През 1438 г. Пачакутека станал владетел на Инките и започнал да разширява териториите около град Куско. Няколко десетилетия по-късно той завладял земите около езерото Титикака и започнал война с Лупаките и Колите. През 1466 г. под предводителството на сина му Тупак покорили съседните чиму – най-могъщото племе по крайбрежието по онова време. През 1471 г. Топа бил провъзгласен за десетия Сапа Инка. През следващите 15 години той завладял територии далече на юг, а по-късно присъединил към държавата земите на север и запад. Империята се простирала на повече от 3000 км от Еквадор на север до Чили на юг.

Възход и упадък на инките[редактиране | редактиране на кода]

Инките били находчив народ. Те развили ефективно земеделие, терасирайки стръмните склонове и изграждайки напоителни съоръжения. Показали завидни строителни и инженерни умения. Строели мостове, пътища и градове високо в планината и създали добра организация, без да имат писменост. През цялата империя минавали два главни пътя. От тях към всяко по-голямо или по-малко селище се отклонявали второстепенни пътища. Пътищата прекосявали планинските клисури и пропасти чрез огромни висящи мостове, а буйните планински реки с хитроумно построени плаващи „мостове“ от балсови салове. Търговците пренасяли стоките си с кервани от лами, а кипу се предавали като щафета от вестоносците.

Топа Инка построил много от пътищата и градовете. Неговият син Уайна Капа, който станал Сапа Инка през 1493 г., още повече разширил империята като построил втора столица в Кито. Когато умрял през 1525 г., империята била поделена между синовете му Уаскар и Атауалпа. Това разделение довело до гражданска война, точно преди испанците да слязат на американския бряг през 1532 г. Тъй като завоевателите използвали превъзходната пътна система, създадена от Инките, а самите Инки воювали по между си, испанците завзели земите им към 1535 г.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Императорът имал огромна власт. Той притежавал цялата земя. Една трета от реколтата, получавана от селяните, се полагала на жреците и една трета на Инка. От дяла си той заплащал на своите чиновници, войници и занаятчии. В империята били построени 23 000 км. пътища, виещи се от морския бряг до върховете на Андите, част от които се използват и днес. Над планинските пропасти висели мостове, чиито въжета от плътно усукани растителни влакна били дебели колкото човешко тяло. Големите реки били прекосявани с хитроумно построени плаващи мостове от басово дърво. По тях пътували часкуи – вестоносците на императора, и търговци, които превозвали стоката си с лами – инките не познавали колелото.

Общество[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Кипу, 15 век.

Броят на хората, населяващи империята в разцвета си, не е сигурен, като оценките варират от 4 до 37 милиона. Повечето оценки, все пак, варират от 6 до 14 милиона. Въпреки че инките държат отлични записи на преброяванията си чрез кипу, знанието как да се разчитат последните е изгубено, тъй като почти всички от тях излизат от употреба и се разпадат с времето или са унищожени от испанците.[4]

Език[редактиране | редактиране на кода]

Основната форма на комуникация и записване в империята са кипу, керамика, текстили и различни диалекти на кечуа, езикът, който инките налагат на хората в империята. Докато кечуа вече се говори в района на Андите, включително Централно Перу, няколко века преди разширяването на цивилизацията на инките, диалектът на кечуа на инките са налага като адаптация от Кралство Кускоили т.нар. диалект Куско.[5][6] Езикът, наложен от инките, се отклонява от първоначалната си фонетика, тъй като някои общества образуват собствени регионални варианти.

Въпреки че много общества в империята говорят или учат кечуа, други продължават да говорят родните си езици, като аймара, който продължава да се използва в днешна Боливия, където е основният туземен език. Следователно, лингвистичното тяло на империята е променливо. Въздействието на инките надживява тяхната империя, тъй като испанците продължават употребата на кечуа.

Инките не развиват писмена форма на комуникация, но визуално записват разкази чрез рисунки върху вази или чаши.[7] Тези рисунки обикновено са придружавани от геометрични модели, които могат да бъдат намерени и по текстилите. Някои изследователи смятат, че тези модели може би са служили като вид писмена комуникация, но това остава неясно.[8]

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Мумията на 15-годишно инка момиче.

В империята на инките възрастта за женитба е различна за мъжете и за жените. Мъжете обикновено се женят на 20 г., докато жените се омъжват около 4 години по-рано, на 16.[9] Мъжете с висок социален статут могат да имат няколко жени, но тези с по-нисък могат да имат само една.[10] Браковете типично са сред класовете и приличат повече на бизнес споразумения. Веднъж омъжени, от жените се очаква да готвят, да събират храна и да наглеждат децата и добитъка.[9] Момичетата и майките също работят около къщата, за да я поддържат подредена и за да удовлетворяват публичните инспектори.[11] Тези задължения остават едни и същи даже и след като жените забременяват и с добавената отговорност да се молят и да правят дарове на Канопа, бога на бремеността.[9] Често се случва браковете да започва на изпитателна основа, като мъжете и жените се споразумяват относно продължителността на брака. Ако мъжът чувства, че нещата няма да сработят или ако жената иска да се върне в бащиния дом, бракът се приключва. Веднъж сключили брат, двамата могат да се разведат само ако нямат дете.[9]

Полова идентичност[редактиране | редактиране на кода]

Новородените деца на инките са уауа, термин който използват и за новородени животни. Терминът се използва за всички новородени, независимо от биологичния им пол. Бебетата не получават човешко социален статут докато не навършат 2 или 3 години, поради високо ниво на детска смъртност. По това време се държи церемония, при която детето получава първата си прическа и име. След церемонията детето става от уауа на уарма, полово неутрален термин за дете, което все още не умее да говори много добре. Докато навършат 7 години, децата вече биват определяни като таски (момиче) и макта (момче).[12]

Всекидневен бит[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от 12-милионното население били селяни. Отглеждали лами и алпаки за вълната и месото. Терасирали стръмните планински склонове и отглеждали царевица, картофи и други зеленчуци. Носели дрехи от вълнени и памучни тъкани, а домакинските съдове правели от глина.

Големият празник на Слънцето[редактиране | редактиране на кода]

Капак Раями – Големият празник на Слънцето, се провеждал в Куско по време на най-дългия и най-краткия ден в годината. Още в ранна утрин императорът предлагал златна чаша със свещено пиво на Инти – бога на слънцето, и му принасял в жертва бяла лама, за да измоли неговата помощ и закрила. Други важни богове били върховното божество Виракоча и богините на земята и морето.

Инките нямали писменост. Използвали кипу – система от възелчета, завързани за цветни връвчици. Изработвали красиви предмети от злато, сребро, платина и скъпоценни камъни, които използвали за накити или при религиозни ритуали.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Империята на инките прилага централно икономическо планиране. Тя търгува с външни региони, въпреки че не управлява съществена вътрешна пазарна икономика. Докато по северния бряг се използват бронзови артефакти за търгуване,[13] повечето домакинства в империята живеят в традиционна икономика, при която домакинствата са задължени да плащат данъци, обикновено под формата на труд мита и военно задължения,[14] като в някои райони е разпространен и бартерът.[15] В замяна на това, държавата предоставя сигурност, храна през трудни времена, селскостопански проекти и понякога пиршества.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Moseley, Michael E. (2001), The Incas and their Ancestors, London: Thames and Hudson, p. 7
  2. After Collapse: The Regeneration of Complex Societies. University of Arizona Press, 15 August 2010. ISBN 978-0-8165-2936-0.
  3. "The Inca." The National Foreign Language Center at the University of Maryland. 29 May 2007. Retrieved 10 Sept 2013.
  4. McEwan, Gordon F. (26 August 2008). The Incas: New Perspectives. W. W. Norton, Incorporated. с. 93 – 96. ISBN 978-0-393-33301-5.
  5. Quechua
  6. Origins And Diversity of Quechua. //
  7. Comparing chronicles and Andean visual texts. Issues for analysis.. // Chungara, Revista de Antropología Chilena 46, Nº 1, 2014. с. 91 – 113.
  8. Royal Tocapu in Guacan Poma: An Inca Heraldic?. // Boletin de Arqueologia PUCP Nº 8, 2004. с. 305 – 323.
  9. а б в г Incas : lords of gold and glory. Alexandria, Va., Time-Life Books, 1992. ISBN 0809498707. OCLC 25371192.
  10. Gouda, F. (2008). Colonial Encounters, Body Politics, and Flows of Desire. Journal of Women's History, 20(3), 166 – 180.
  11. Gerard, K. (1997). Ancient Lives. New Moon, 4(4), 44.
  12. Covey, R. Alan. 2013. Inca Gender Relations, from Household to Empire. Pearson
  13. Salomon, Frank. A North Andean Status Trader Complex under Inka Rule. // Ethnohistory 34 (1). 1987-01-01. DOI:10.2307/482266. с. 63 – 77.
  14. Earls, J. The Character of Inca and Andean Agriculture. с. 1 – 29
  15. Moseley, Michael Edward (2001). The Incas and Their Ancestors: The Archaeology of Peru. Thames & Hudson. с. 44. ISBN 978-0-500-28277-9