Кърджали (Пушкин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджали.

Кърджали
Кирджали
Автор Александър Сергеевич Пушкин
Първо издание 1834 г.
Оригинален език руски
Вид стихотворение (1828);
повест (1834)

„Кърджали“ (на руски: Кирджали) са две едноименни литературни произведения на руски език – стихотворение (1828) и повест (1834), от руския поет и писател Александър Сергеевич Пушкин. Тези произведения описват българите. Стихотворението е за трудния бит в българските села в областта Буджак (Южна Бесарабия), а повестта, както авторът специално посочва в нея, е за прочут български войвода храбрец („витязь, удалец“).

Руският лирик живее 3 години (1821 – 1824) в неотдавна присъединените към Руската империя южни области Новорусия и Източна Молдова, предимно в градовете Кишинев и Одеса.

Синът на поета, генерал Александър Александрович Пушкин, участва в Освободителната война от 1877 – 1878 г., сложила край на турското владичество, и е командир на 13 Нарвски хусарски полк от „летящия отряд“ на Лермонтов, който освобождава Бургас.[1]

Стихотворение „Кърджали“[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на събитията от Руско-турската война от 1828 – 1829 г., когато Пушкин създава стихотворението, той вижда българите и българските села в Буджак.

КИРДЖАЛИ

В степях зелёных Буджака,
Где Прут, заветная река,
Обходит русские владенья,
При бедном устьи ручейка
Стоит безвестное селенье.‎
Семействами болгары тут
В беспечной дикости живут,
Храня родительские нравы,
Питаясь трудом,
И не заботятся о том,
Как ратоборствуют державы
И грозно правят их судьбой.

1828[2]

Повест „Кърджали“[редактиране | редактиране на кода]

Главен герой на повестта „Кърджали“ е български разбойник, действал в района на Яш в Молдова – той е заловен от руснаците и предаден на османските власти, но успява да избяга и продължава дейността си. „Кирджали был родом булгар. Кирджали на турецком языке значит витязь, удалец (войвода, храбрец). Настоящего его имени я не знаю.“ – посочва Пушкин и създава литературен образ, притежаващ действителни черти на прототипа, но включващ документалните факти за войводата и на други българи като него, художествено обединени, претворени и съчетани в героя на повестта.

Според много източници прототипът на главния герой е историческа личност, български хайдутин на име Георги Кърджали.[3][4] Някои автори оспорват това и смятат героя за измислен или за събирателен образ на български хайдути, а според Пламен Павлов сред възможните прототипи е Индже войвода.[5]

Творбата е създадена в Санкт Петербург към 1834 г., близо 7 години след като А. С. Пушкин е напуснал Молдова и Новорусия. Руският творец е привлечен от силата на храбрия и остроумен волево-психологичен тип на българина, бунтуващ се срещу чуждата нему власт. Изграждайки я, той създава обобщен образ на романтичния и не толкова безжалостен разбойник, но и достоен човек в неговите вълнуващи премеждия, съчетаващи дързост и трагична съдба с непоправим оптимизъм и жизнелюбие. Кърджалията на Пушкин е българинът, идентичен с разпространеното в Европа в 19 век, и до днес, романтично обществено възприемане на хора, поставили се извън деспотичния закон, като знаменития разбойник Риналдо Риналдини в Италия, другарите „контрабандистас“ на незабравимата Кармен в Испания или по-късно за Джеси Джеймис или Бони и Клайд – разбойници, станали почти национални герои на САЩ.

В повестта виждаме литературния герой в Молдова като командир на княжеската гвардия и участник в общото въстание в 1821 г. на българи, власи и гърци в княжествата срещу турското господство, завършило с героичната гибел на храбреца в битката при Скулени заедно с много от другарите в четата му българи волонтири, т.н. „арнаути“ (в случая наименование на тогавашен вид въоръжена сила, а не национално определение за албанци, за които авторът специално посочва, че заедно с българи, власи и пр. влизат като доброволци във войската на „арнаутите“.[6])

Разказът е драматичен поглед в тези събития, участниците в тях и царящата атмосфера в тази гранична зона на Балканите с художествено пресъздадени реални исторически факти за въстанието и битката при Скулени, в която, отказал с гордост да се спаси с малодушно бягство на руския бряг на река Прут, Стоян Индже храбро пада.[5][7] Това е майсторски претворено в творбата от Пушкин с емоционална пауза на ритъма ѝ, в която той неусетно изважда Индже от образа на главния герой и го превъплъщава в този на безстрашно загиналия негов другар Кантагони.

Неподправена симпатия към тези българи грее от текста на Пушкин, показващ тяхната скромност и достойнство, които поетът явно е срещал през престоя си в Кишинев и Одеса, тяхната порядъчност и гордост в бедността, неприкритото му възмущение от бездушното отношение на царската власт към тях. Искрено се забавлява от българското остроумие и глупавата алчност на турци и власи, довели до успешното спасяване със собствени сили на обречения юначага Кърджалията. Неслучайно не пише нищо, че подобен на неговия възкръснал герой е бил повторно уловен и екзекутиран в Яш, защото Кърджалията след гибелта на Стоян Индже е превърнат в общ образ на българските „витязи“, вдигнали се геройски срещу чудовищната сила на чуждите господари, а героите не умират, поне литературните.

Повестта е публикувана за пръв път в „Библиотека для чтения“, 1834 г., т. VII, кн. 12.

Любопитно: левове/леи[редактиране | редактиране на кода]

Наред с многото други факти, исторически точно предадени, любопитна подробност в края на повестта е споменаването в какви пари иска „Кърджалията“ българин откупа от 5000 от господаря на Яс (дн. гр. Яш) – в... левове! Всъщност „леу“ (от на латински: leo; на румънски: leu – лъв) е румънско име за широко разпространените там в онази епоха нидерландски льовендаалери, които са имали изображение на лъв на реверса и от които произлиза името на по-късните парични единици на Румъния и на Молдова. А Пушкин ги е записал като „лѣвъ“ (на руски: лев – лъв).[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Паметник на А. С. Пушкин в Бургас
  2. Кирджали (стихотворение, Пушкин)
  3. Болград туристический. // uabessarabia.com. uabessarabia.com, 2015. Посетен на 4 април 2015. Архив на оригинала от 2015-04-10 в Wayback Machine.
  4. Белоусов, Роман. Тайна Иппокрены. Москва, Советская Россия, 1978. (на руски)
  5. а б Пламен Павлов, Познатият и непознат Индже войвода, „Поглед“, 27.12.2012 г.
  6. Борис Илиев, сборник „Исторически очерци“: „Към въпроса за изселванията във връзка с участието в Руско-турската война 1768 – 1774 и участието на изселниците в помощ на руската армия“ (стр. 52 – 53), „Сава Бинбаши и побратимът му Кьороглу“ (стр. 80 – 85); С, 2008, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402100934/http://gutenberg-bg.com/ludogorie-wp/wp-content/uploads/2014/10/Исторически-Очерци-Борис-Илиев.pdf, посетен на 2015-03-19 
  7. Димитър Каменов, Божествените грешки на великите ни писатели и поети, „24 часа“, 24.05.2010 г.
  8. The origins of currency names, quantity physicality source

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]