Кърджали (Пушкин)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджали.

---

Кърджали
Кирджали
Автор	Александър Сергеевич Пушкин
Първо издание	1834 г.
Оригинален език	руски
Вид	стихотворение (1828); повест (1834)

„Кърджали“ (на руски: Кирджали) са две едноименни литературни произведения на руски език – стихотворение (1828) и повест (1834), от руския поет и писател Александър Сергеевич Пушкин. Стихотворението е за трудния бит в българските села в областта Буджак (Южна Бесарабия), а повестта, както авторът посочва в нея, е за български разбойник.

Руският лирик живее 3 години (1821 – 1824) в неотдавна присъединените към Руската империя южни области Новорусия и Източна Молдова, предимно в градовете Кишинев и Одеса.

Синът на поета, генерал Александър Александрович Пушкин, участва в Освободителната война от 1877 – 1878 г., сложила край на турското владичество, и е командир на 13 Нарвски хусарски полк от „летящия отряд“ на Лермонтов, който освобождава Бургас.

Стихотворение „Кърджали“

КИРДЖАЛИ

В степях зелёных Буджака,
Где Прут, заветная река,
Обходит русские владенья,
При бедном устьи ручейка
Стоит безвестное селенье.‎
Семействами болгары тут
В беспечной дикости живут,
Храня родительские нравы,
Питаясь трудом,
И не заботятся о том,
Как ратоборствуют державы
И грозно правят их судьбой.

1828

Повест „Кърджали“

Главен герой на повестта „Кърджали“ е български разбойник, действал в района на Яш в Молдова – той е заловен от руснаците и предаден на османските власти, но успява да избяга и продължава дейността си. „Кирджали был родом булгар. Кирджали на турецком языке значит витязь, удалец (войвода, храбрец). Настоящего его имени я не знаю.“ – посочва Пушкин.

Според някои източници прототипът на главния герой е историческа личност, български хайдутин на име Георги Кърджали. Някои автори оспорват това и смятат героя за измислен или за събирателен образ на български хайдути, а според Пламен Павлов сред възможните прототипи е Индже войвода.

Творбата е създадена в Санкт Петербург към 1834 г., близо 7 години след като А. С. Пушкин е напуснал Молдова и Новорусия. Руският творец е привлечен от силата на храбрия и остроумен волево-психологичен тип на българина, бунтуващ се срещу чуждата нему власт. Изграждайки я, той създава обобщен образ на романтичния и не толкова безжалостен разбойник, но и достоен човек в неговите вълнуващи премеждия, съчетаващи дързост и трагична съдба с непоправим оптимизъм и жизнелюбие.

В повестта виждаме литературния герой в Молдова като участник в общото въстание в 1821 г. на българи, власи и гърци в княжествата срещу турското господство.)

Разказът е драматичен поглед в тези събития, участниците в тях и царящата атмосфера в тази гранична зона на Балканите с художествено пресъздадени реални исторически факти за въстанието и битката при Скулени, в която, отказал с гордост да се спаси с малодушно бягство на руския бряг на река Прут, Стоян Индже храбро пада.

Повестта е публикувана за пръв път в „Библиотека для чтения“, 1834 г., т. VII, кн. 12.

Любопитно: левове/леи

Любопитна подробност в края на повестта е споменаването в какви пари иска „Кърджалията“ българин откупа от 5000 от господаря на Яс (дн. гр. Яш) – в... левове! Всъщност „леу“ (от на латински: leo; на румънски: leu – лъв) е румънско име за широко разпространените там в онази епоха нидерландски льовендаалери, които са имали изображение на лъв на реверса и от които произлиза името на по-късните парични единици на Румъния и на Молдова. А Пушкин ги е записал като „лѣвъ“ (на руски: лев – лъв).^{[източник? (Поискан преди 89 дни)]}

Външни препратки

• „Кирджали“, стихотворение, А. С. Пушкин
• „Кирджали“, повесть, А. С. Пушкин, Собрание сочинений А. С. Пушкина в 10 томах. М: ГИХЛ, 1960, том 5, с 263 – 269. Русская виртуальная библиотека