Збъжди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сбъжди)
Збъжди
Збажди
— село —
41.35° с. ш. 20.6728° и. д.
Збъжди
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областМалесия
Надм. височина1252 m
Население10 души (2002)
Пощенски код6338
Збъжди в Общомедия

Збъжди или Збъжде (тъй като д е палатализиран се среща и изписване Збъждье, на македонска литературна норма: Збажди; на албански: Zbazhda) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западните поли на планината Караорман.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Успение Богородично“ от края на XIX век

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния вариант * Събѫжде, притежателно прилагателно със суфикс -je от личното име Събѫдъ.[1] Йордан Заимов също смята, че етимологията на името Сбъжди е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена Биджево, Стружко, Пребъдище, Воденско, Побоже (Побѫжда 1273), Скопско.[2]

В XIX век Збъжди е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Збъие (Zbaye) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 96 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Збъждье има 550 жители българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Збъжи (Жебине) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 3 къщи.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Збъжди има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

При избухването на Балканската война 1 човек от Збъжде е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители северномакедонци.[8]

Църквата в селото е „Успение Богородично“.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Збъжди
  • Ангеле Йованов Дуков, български революционер от ВМОРО[10]
  • Иван Мирчев, български революционер от ВМОРО[11]
  • поп Йордан Атанасов – Моцарт или Орман Папаз, български революционер от ВМОРО, член на селския комитет между 1902 и 1903 година[12]
  • Кипро Илиев Илиев, български революционер от ВМОРО[13]
  • Михаил Радичов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Миле Тръпчев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Петко Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО[15]
  • Силян Илов Груйов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Силян Йованов Кръстанов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Танаско Илов Дамянов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Танаско Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО[15]
  • Христо Китанов Петрев, български революционер от ВМОРО[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 177.
  2. ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  8. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007 
  9. ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
  10. ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  11. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 68, 73.
  13. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Збъжди&oldid=12194062“.