Валандово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 41: Ред 41:
[[Файл:Valandovo Greek School Seal.jpg|ляво|мини|100п|Печат на гръцкото училище във Валандово]]
[[Файл:Valandovo Greek School Seal.jpg|ляво|мини|100п|Печат на гръцкото училище във Валандово]]
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. паланката е населявана от 820 жители българи [[християнство|християни]], 285 [[турци]] и 90 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_09.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 162.]</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. паланката е населявана от 820 жители българи [[християнство|християни]], 285 [[турци]] и 90 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_09.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 162.]</ref>

⚫
[[Файл:Olga Saisi Kordatou.jpg|дясно|мини|150п|Олга Саиси Кордату, гръцка учителка във Валандово<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=704&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 3 март 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>]]
В началото на 20 век християнското население на Валандово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година във Валандово има 312 българи екзархисти и 560 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]]. Там функционират българско и гръцко начално училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 100-101.</ref>
В началото на 20 век християнското население на Валандово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година във Валандово има 312 българи екзархисти и 560 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]]. Там функционират българско и гръцко начално училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 100-101.</ref>


Ред 109: Ред 109:


== Личности ==
== Личности ==
⚫
[[Файл:Olga Saisi Kordatou.jpg|дясно|мини|150п|Олга Саиси Кордату, гръцка учителка във Валандово<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=704&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 3 март 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>]]
;Родени във Валандово
;Родени във Валандово
* {{MKD-флаг}} [[Георге Иванов]] (1960 - ), юрист от Република Македония, 4<sup>-ти</sup> президент на Република Македония (от 2009 г.)
* {{MKD-флаг}} [[Георге Иванов]] (1960 - ), юрист от Република Македония, 4<sup>-ти</sup> президент на Република Македония (от 2009 г.)

Версия от 07:35, 7 ноември 2014

Шаблон:Селище в РМ инфо

Валандово (Шаблон:Lang-mk) е град в Република Македония, център на едноименната община Валандово.

География

Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина, на десния бряг на Анската река, ляв приток на Вардар. Тъй като е в южното подножие на Плавуш, Валандово е известен като Града под Плавуш.

История

За първи път Валандово се споменава в една дарствена грамота на цар Стефан Душан от 12 юни 1349 година под името Алавандов.[1] През 70-те години на 14 век село Алавандово е в състава на Велбъждкото деспотство и принадлежи на светорския манастир „Свети Пантелеймон“.[2]

В средата на 17 век през Валандово минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за градчето:

„ Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.[3] “
Валандово в началото на 20 век.

Според османски джизие регистър от 1664-1665 година Валандово е център на нахия в рамките на Петричка кааза.

В края на 19 век Валандово е малко българо-турско градче. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Валантово е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 българи и 44 помаци.[4]

На 7 декември 1899 г. започва Валандовската афера, при която за революционна дейност са арестувани над 250 българи, свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гевгелийско, Дойранско и Ениджевардарско.

Печат на гръцкото училище във Валандово

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 820 жители българи християни, 285 турци и 90 цигани.[5]

В началото на 20 век християнското население на Валандово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Валандово има 312 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти гъркомани. Там функционират българско и гръцко начално училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Валандово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година Валандово остава в Сърбия. През март 1915 година градчето е за кратко освободено по време на Валандовската акция на ВМОРО. Населението посреща четите на ВМОРО като освободители, а по-къщите се веят български знамена.[8] През есента на 1915 година след намесата на България в Първата световна война Валандово е освободено от българската армия.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година Валандово отново е включено в границите на Царство България.

Население

Български войници във Валандово през Първата световна война
Оранжерии край Валандово (2010 г.)
Изглед от Валандово

Според преброяването от 2002 година Валандово има 4 402 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 4 279
сърби 58
турци 26
цигани 13
власи 1
бошняци 1
други 24

Политика

Кмет

За трети пореден мандат (2004-2009, 2009-2013 и от 2013 г.) на местните избори през 2013 г. жителите на община Валандово преизбират за кмет — Николче Чурлиновски,[10] подкрепен от управляващата в това време партия - ВМРО-ДПМНЕ.

Общински съвет

Съветът на общината се състои от 15 съветници, избирани на общи избори от жителите на община Валандово, за мандат от 4 години. Съветът на общината избира измежду членовете си председател.[11]

Побратимени градове

Икономика

Основна част от стопанството на града и общината е земеделието. В растениевъдството главно се отглеждат житни култури, грозде, диня, пипер, домати, тютюн и други. В животновъдството застъпено е птицевъдството, производството на бройлери и яйца (фирма „Агрипро“).

От преработващата индустрия са развити производството на храни (фабриката за сладкарски изделия „9 ноември“), винопроизводството и преработката на тютюн. Застъпена е шивашката индустрия.

Образование

Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“. (към 2014 г.)

Култура

  • Културен център „25-ти май“
  • Край града е разположен Валандовският манастир „Свети Георги“, изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква.
  • Църквата „Свети Димитър“ е от 1830 година.[13]
  • Във Валандово се провежда придобилият известност и в България Валандовкси Фолк фест, който се провежда за пръв път през 1985 г. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23-25 май, като е изградена специална зала с 1 200 седящи места.[14]
  • Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на ракия[15]

Личности

Олга Саиси Кордату, гръцка учителка във Валандово[16]
Родени във Валандово
Починали във Валандово

Бележки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Валандово
  1. ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.
  2. ↑ Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.
  3. ↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 268, 270.
  4. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 194-195
  5. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 162.
  6. ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 100-101.
  7. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833.
  8. ↑ Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, стр. 343
  9. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. ↑ Локална самоуправа > Градоначалник // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
  11. ↑ Локална самоуправа > Совет // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
  12. ↑ „Валандово се збратими со Сиврихисар, Р. Турција“ // www.jugoinfo.mk. Шаблон:Ref-mk
  13. ↑ Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  14. ↑ Култура > Фестивали // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
  15. ↑ Георгиев, Зоран. „Одржана 13-та валандовска ракијада“ // ТВ Сител, 19 октомври 2013. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
  16. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 3 март 2013 г.
  17. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Валандово&oldid=6332365“.