Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 29x тире-числа, 9x тире, 2x нов ред, 2x число+г., запетая, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 2: Ред 2:
{{към пояснение|Св. св. Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий (пояснение)}}
{{към пояснение|Св. св. Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий (пояснение)}}
[[File:National Library, Sofia, Bulgaria.jpg|450п|thumb|]]
[[File:National Library, Sofia, Bulgaria.jpg|450п|thumb|]]
'''Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“''' (преди Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), която се намира в град [[София]], е най-старият културен институт на следосвобожденска [[България]] и най-голямата публична библиотека в страната. Библиотеката е разположена до [[СУ|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.<ref>Съгласно [http://nationallibrary.bg/fce/001/0025/files/Otchet%20NBKM%202011.pdf публичен годишен отчет на НБКМ - 2011 г.]</ref> Библиотеката издава специализирано списание за библиотечна теория и практика&nbsp;— списание „Библиотека“.
'''Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“''' (преди Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), която се намира в град [[София]], е най-старият културен институт на следосвобожденска [[България]] и най-голямата публична библиотека в страната. Библиотеката е разположена до [[СУ|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.<ref>Съгласно [http://nationallibrary.bg/fce/001/0025/files/Otchet%20NBKM%202011.pdf публичен годишен отчет на НБКМ – 2011 г.]</ref> Библиотеката издава специализирано списание за библиотечна теория и практика – списание „Библиотека“.


== История ==
== История ==
[[Картинка:SS. Cyril and Methodius National Library 1910.jpg|мини|450п|Първата сграда на библиотеката на улица „Георги Раковски“, 1910&nbsp;г. унищожена от [[Бомбардировки на България|англо-американските бъмбардировки на София]] в 1944г.]]
[[Картинка:SS. Cyril and Methodius National Library 1910.jpg|мини|450п|Първата сграда на библиотеката на улица „Георги Раковски“, 1910 г. унищожена от [[Бомбардировки на България|англо-американските бъмбардировки на София]] в 1944 г.]]


По идея на софийския учител [[Михаил К. Буботинов]] на [[10 декември]] ([[28 ноември]] [[стар стил]]) [[1878]] г. е създадена комисия с председател [[Марин Дринов]], която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на [[17 юни]] [[1879]] г. като държавно учреждение с името '''Българска народна библиотека'''. През [[1900]] г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През [[1924]] г. към нея е добавен създаденият през [[1904]] г. ''Архив на Българското възраждане''.
По идея на софийския учител [[Михаил К. Буботинов]] на [[10 декември]] ([[28 ноември]] [[стар стил]]) [[1878]] г. е създадена комисия с председател [[Марин Дринов]], която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на [[17 юни]] [[1879]] г. като държавно учреждение с името '''Българска народна библиотека'''. През [[1900]] г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През [[1924]] г. към нея е добавен създаденият през [[1904]] г. ''Архив на Българското възраждане''.
Ред 13: Ред 13:
=== Преименуване ===
=== Преименуване ===
През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“.
През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“.

На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.
На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.

С § 5. на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г. ''Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“'' е преименувана в ''Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“''. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.
С § 5. на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г. ''Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“'' е преименувана в ''Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“''. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.


=== Директори ===
=== Директори ===
<div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;">
<div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;">
* ''1879-1880'' : [[Георги Кирков (учен)|Георги Кирков]]
* ''1879 – 1880'' : [[Георги Кирков (учен)|Георги Кирков]]
* ''1880 '' : [[Петко Славейков]]
* ''1880 '' : [[Петко Славейков]]
* ''1884 '' : [[Константин Иречек]]
* ''1884 '' : [[Константин Иречек]]
* ''1884-1894'' : [[Васил Стоянов]]
* ''1884 – 1894'' : [[Васил Стоянов]]
* ''1894-1895 '' : [[Димитър Маринов]]
* ''1894 – 1895 '' : [[Димитър Маринов]]
* ''1895-1899'': [[Райчо Каролев]]
* ''1895 – 1899'': [[Райчо Каролев]]
* ''1899 '' : [[Илия Миларов]]
* ''1899 '' : [[Илия Миларов]]
* ''1899-1901 '' : [[Александър Козаров]]
* ''1899 – 1901 '' : [[Александър Козаров]]
* ''1901-1902 '' : [[Давид Панайотов]]
* ''1901 – 1902 '' : [[Давид Панайотов]]
* ''1902-1903 '' : [[Владимир Шишманов]]
* ''1902 – 1903 '' : [[Владимир Шишманов]]
* ''1903-1908'' : [[Стоян Заимов]]
* ''1903 – 1908'' : [[Стоян Заимов]]
* ''1909-1911'' : [[Пенчо Славейков]]
* ''1909 – 1911'' : [[Пенчо Славейков]]
* ''1911-1913 '' : [[Никола Бобчев]]
* ''1911 – 1913 '' : [[Никола Бобчев]]
* ''1913-1915 '' : [[Александър Златанов]]
* ''1913 – 1915 '' : [[Александър Златанов]]
* ''1915-1916'' : [[Михаил Тихов]]
* ''1915 – 1916'' : [[Михаил Тихов]]
* ''1919-1922'': [[Стилиян Чилингиров]]
* ''1919 – 1922'': [[Стилиян Чилингиров]]
* ''1922-1923'': [[Станимир Станимиров]]
* ''1922 – 1923'': [[Станимир Станимиров]]
* ''1923-1928 '': [[Божан Ангелов]]
* ''1923 – 1928 '': [[Божан Ангелов]]
* ''1928-1934'': [[Велико Йорданов]]
* ''1928 – 1934'': [[Велико Йорданов]]
* ''1934-1944'': [[Райчо Райчев]]
* ''1934 – 1944'': [[Райчо Райчев]]
* ''1944-1949'' : [[Тодор Боров]]
* ''1944 – 1949'' : [[Тодор Боров]]
* ''1949'' : [[Трайчо Костов]]
* ''1949'' : [[Трайчо Костов]]
* ''1949-1960'' : [[Георги Добрев|Георги Михайлов Добрев]]
* ''1949 – 1960'' : [[Георги Добрев|Георги Михайлов Добрев]]
* ''1964-1965'' : [[Орлин Василев]]
* ''1964 – 1965'' : [[Орлин Василев]]
* ''1965-1982'' : [[Константинка Калайджиева]]
* ''1965 – 1982'' : [[Константинка Калайджиева]]
* ''1983-1989'' : [[Петър Караангов]]
* ''1983 – 1989'' : [[Петър Караангов]]
* ''1990-1991'' : [[Атанас Натев]]
* ''1990 – 1991'' : [[Атанас Натев]]
* ''1992-1995'' : [[Александра Дипчикова]]
* ''1992 – 1995'' : [[Александра Дипчикова]]
* ''1996-1997'' : [[Вера Ганчева]]
* ''1996 – 1997'' : [[Вера Ганчева]]
* ''1997-1998'' : [[Кирил Топалов]]
* ''1997 – 1998'' : [[Кирил Топалов]]
* ''1998 - ...'' : [[Боряна Христова]]
* ''1998 – ...'' : [[Боряна Христова]]
</div>
</div>


Ред 65: Ред 67:
* междубиблиотечно заемане
* междубиблиотечно заемане
* ксерокопиране и фотокопиране
* ксерокопиране и фотокопиране

=== Компютри ===

Библиотеката има относително модернизирана база компютри на разположение на потребителите й, като повечето са "сглобени" (а не серийно производство) от PowerSoft, на тях има инсталирана неособено популярната Линукс дистрибуция [[:en:Fuduntu|Fuduntu]], създадена от особено странния музикант и продуцент Андрю Уат, която освен това е прекратена (с преустановена поддръжка) от 30 септември 2013, което е обявено поне от 15 април 2013 <ref>{{икона|en}} Катрин Нойс, [http://www.pcworld.com/article/2034669/fuduntu-linux-is-closing-its-doors.html Линукс Фудунту затваря врати], 15 април 2013</ref>, но въпреки това е от скоро (именно след септември 2013) инсталирана на мястото на предходните Windols-и

по за сега неустановени причини (вероятно заради множеството пробойни в сигурността, а също така и заради неоправданата висока цена на операционните системи на MS), въпреки че едно от основните правила за [[компютърна сигурност|системна сигурност]] (некоректно цитиране) е операционната система да има актуални ъпдейти (за което е необходимо всъщност да има поддръжка) <ref>{{икона|en}} [http://www.linux.com/learn/tutorials/234011-linux-101-updating-your-system Линукс 101: Ъпдейтвайки твоята система], linux.com, 16 декември 2009</ref>.


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 77: Ред 73:
== Литература ==
== Литература ==
* [http://ia700304.us.archive.org/15/items/opisnarukopisiti01sofiuoft/opisnarukopisiti01sofiuoft.pdf Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев (Т. I). София, 1910]
* [http://ia700304.us.archive.org/15/items/opisnarukopisiti01sofiuoft/opisnarukopisiti01sofiuoft.pdf Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев (Т. I). София, 1910]
* Йорданов , Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината и 1879-1929/ Велико Йорданов.- София: Държ. печатица, 1930 . - 360 с. : с ил.
* Йорданов, Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината и 1879 – 1929/ Велико Йорданов.- София: Държ. печатица, 1930 . – 360 с. : с ил.
* Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека: 1944-1978 / Константинка Калайджиева. - София: Нар. библ Св. св. Кирил и Методий, 2003. - 660 с. : с ил.
* Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека: 1944 – 1978 / Константинка Калайджиева. – София: Нар. библ Св. св. Кирил и Методий, 2003. – 660 с. : с ил.
* Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879-2009) / Ред., [увод] Боряна Христова. - София : ИК Христо Ботев, 2009 (Пловдив : Нова принт АД). - 184 с.: с ил.
* Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879 – 2009) / Ред., [увод] Боряна Христова. – София : ИК Христо Ботев, 2009 (Пловдив : Нова принт АД). – 184 с.: с ил.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commonscat|SS. Cyril and Methodius National Library}}
{{commonscat|SS. Cyril and Methodius National Library}}
* [http://www.nationallibrary.bg/ Официален сайт]
* [http://www.nationallibrary.bg/ Официален сайт]
** [http://www.bg.cobiss.net/ Кооперирана онлайн библиографска система и услуги - COBISS/BG (Уеб каталог)]
** [http://www.bg.cobiss.net/ Кооперирана онлайн библиографска система и услуги – COBISS/BG (Уеб каталог)]
* [http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1668&nxt=1&update=all История на библиотеката, софия.бг]
* [http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1668&nxt=1&update=all История на библиотеката, софия.бг]



Версия от 12:46, 18 април 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Св. св. Кирил и Методий.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (преди Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), която се намира в град София, е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата публична библиотека в страната. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.[1] Библиотеката издава специализирано списание за библиотечна теория и практика – списание „Библиотека“.

История

Първата сграда на библиотеката на улица „Георги Раковски“, 1910 г. унищожена от англо-американските бъмбардировки на София в 1944 г.

По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.

През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.

Преименуване

През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“.

На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.

С § 5. на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.

Директори

Колекции

Библиотеката притежава богата колекция от енциклопедии, речници и справочници на различни езици и в различни области на знанието, както и национални, регионални и отраслови библиографии.

Услуги

  • ползване на библиотечни материали на библиотеката
  • компютри, интернет, безжичен интернет
  • справочно-библиографски и информационни услуги
  • междубиблиотечно заемане
  • ксерокопиране и фотокопиране

Бележки

Литература

  • Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев (Т. I). София, 1910
  • Йорданов, Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината и 1879 – 1929/ Велико Йорданов.- София: Държ. печатица, 1930 . – 360 с. : с ил.
  • Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека: 1944 – 1978 / Константинка Калайджиева. – София: Нар. библ Св. св. Кирил и Методий, 2003. – 660 с. : с ил.
  • Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879 – 2009) / Ред., [увод] Боряна Христова. – София : ИК Христо Ботев, 2009 (Пловдив : Нова принт АД). – 184 с.: с ил.

Външни препратки