Трояци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-mk}} => {{lang|mk}}
Редакция без резюме
Ред 28: Ред 28:
[[Файл:Св. Ѓорѓи во Тројаци1.jpg|мини|250п|ляво|Стенопис от „[[Свети Георги (Трояци)|Свети Георги]]“]]
[[Файл:Св. Ѓорѓи во Тројаци1.jpg|мини|250п|ляво|Стенопис от „[[Свети Георги (Трояци)|Свети Георги]]“]]
[[Файл:Селска чешма во Тројаци.jpg|мини|дясно|250п|Чешма в Трояци]]
[[Файл:Селска чешма во Тројаци.jpg|мини|дясно|250п|Чешма в Трояци]]
В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Георги (Трояци)|Свети Георги]]“ е от 1838 година. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Трояк'' е е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184-185.</ref>
В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Георги (Трояци)|Свети Георги]]“ е от 1838 година. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Трояк'' е е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184 – 185.</ref>


Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|246}}</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|246}}</ref>


В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година във ''Троянци'' има 280 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.</ref>
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година във ''Троянци'' има 280 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 150 – 151.</ref>


Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители, всички [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители, всички [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Ред 43: Ред 43:


; Починали в Трояци
; Починали в Трояци
* {{флагче|България}} Никола Станев (? – 1907), български революционер от ВМОРО, роден в [[Крън]], четник при Стефан Шиндилов<ref>[http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/Kran Град Крън], http://svetimesta.com/, посетен на 23.08.2013 г.</ref>
* {{флагче|България}} Никола Станев (? – 1907), български революционер от ВМОРО, роден в [[Крън]], четник при Стефан Шиндилов<ref>[http://svetimesta.com/България/Старозагорска%20област/Kran Град Крън]. www.svetimesta.com. Посетен на 23 август 2013 г.</ref>
* {{флагче|България}} [[Стефан Шиндилов]] – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО
* {{флагче|България}} [[Стефан Шиндилов]] – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО


Версия от 13:25, 19 април 2019

Трояци
Тројаци
— село —
„Свети Георги“
41.3725° с. ш. 21.7397° и. д.
Трояци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областРаец
Надм. височина545 m
Население11 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Трояци в Общомедия

Трояци (на македонска литературна норма: Тројаци) е село в Община Прилеп, Република Македония.

География

Селото е разположено в долината на Раечка река, източно от град Прилеп.

История

Стенопис от „Свети Георги“
Чешма в Трояци

В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1838 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Трояк е е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Троянци има 280 българи екзархисти.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители, всички македонци.[4]

Личности

Родени в Трояци
Починали в Трояци
  • Никола Станев (? – 1907), български революционер от ВМОРО, роден в Крън, четник при Стефан Шиндилов[7]
  • Стефан Шиндилов – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184 – 185.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  3. ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 150 – 151.
  4. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.520.
  6. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  7. ↑ Град Крън. www.svetimesta.com. Посетен на 23 август 2013 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Трояци&oldid=9434379“.