Буново (област Кюстендил)

За другото българско село с име Буново вижте Буново (Софийска област).

---

Буново
Сградата на кметството в Буново
Буново 42.394188, 22.781412 Буново
Общи данни
Население	43 души (15 март 2024 г.) 2,11 души/km²
Землище	20,437 km²
Надм. височина	947 m
Пощ. код	2539
Тел. код	07934
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	07048
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Буново в Общомедия

Буново е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География

Село Буново се намира в планински район, по поречието на река Шегава. Заема обширна територия по южните склонове на хребета Риша, в Конявската планина.

Махали: Джонгевци, Бойовци, Атовци, Пенкьовци, Груйовци, Милкинци, Петковци, Болюбашинци, Горни и Долни Караджинци, Долни Чакъревци, Стоимировци, Милчаковци, Миладиновци, Горни Чакъревци, Стоилковци, Николовци, Стоичинци, Център (Пейовци, Тутковци, Кадии, Гьоревци, Цинцаревци)

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1934 – 1958), община Коняво (1959 – 1992), община Кюстендил (от 1992). [1]

Население

Година	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2008	2012
Население	425	589	850	893	876	856	736	374	220	128	23	12

История

Църквата „Свети Георги“ (1927)

Няма данни кога точно е възникването на селището. Първоначално селото се казва Златица и се намира при махала Милкинци, но не съществува информация, кога то става с. Буново. В регистър от 1576 година се споменават имената на две села – Горне Бунува и Долне Бунува. През 1605 година се среща като Букува.

По време на Освобождението в Буново има 50 къщи на българи староседелци. През 1893 г. селото има 7754 декара землище (3845 декара ниви, 2714 декара гори, 838 декара ливади, 101 декара градини, 16 декара лозя и други.) и се отглеждат 1716 овце, 1226 кози, 327 говеда и 157 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

Построени са училище (1883 и достроено през 1911), църква „Свети Георги“ (1927), учредена е кооперация „Риша“ (1942).

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Правда“, което през 1958 г. е обединено с ТКЗС с. Шишковци и ТКЗС с. Шипочано. От 1959 г. е в състава на Обединено ТКЗС с. Коняво, което по късно става АПК с. Коняво и съществува до 1992 г. През 1992 г. е образувана ЗК „Риша“, която е ликвидирана през 2005 г.

Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1949 – 1985 г. През 1974 г. е построена нова административна и кооперативна сграда, на мястото на училището.

Културни и природни забележителности

• Църква „Свети Георги“ – построена 1927 г.
• Останки на черкви: при махала Бойовци, при местността Цръквище срещу махала Стоилковци и при местността Св. Петка под махала Груйовци
• Останки от малка крепост при местността Градище

Религии

Село Буново принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

Кметско наместничество.

Редовни събития

• 24 май: празник на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий
• 15 август: общоселски събор с курбан за честване Успение на Пресвета Богородица.

Литература

• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Милошов, Йордан Райков (2009). Село Буново – моят роден край – история и родословия, Кюстендил, 2009, изд. Кюстендилски имоти ООД

Галерия

• 
• 
• 
• 
•