Ветрен (дем Синтика)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.
| Ветрен Νέο Πετρίτσι | |
| — село — | |
 Гимназията във Ветрен | |
  Ветрен  Ветрен  Ветрен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 100 m |
| Население | 2373 души (2001) |
| Пощенски код | 62043 |
| Телефонен код | +3023230 |
| Ветрен в Общомедия | |
Вѐтрен, Вѐтрена, Вѐтрина или Вя̀търна (изписване до 1945 г. Вѣтренъ, на гръцки: Νέο Πετρίτσι, Нео Петрици, катаревуса: Νέον Πετρίτσιον, Неон Петрицион, до 1927 Βέτρινα, Ветрина[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика, област Централна Македония, с 2373 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в югоизточното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 100 метра надморска височина. През селото тече река Султаница. На няколко километра североизточно от селото започва Рупелският пролом на Струма.
Църквата в селото е посветена на Свети Мина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от вятър с ѣ > е в говора.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в османски източник от втората половина на XV и началото на XVI век под името Ветрена с 14 регистрирани лица, глави на домакинства.[3]
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано като Ветрене, със 191 джизие ханета (домакинства).[4]
В средата на XVII век през Ветрен минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че в селото освен няколкото мюсюлмански има и
| „ | 5 махали на гръцки, български и сръбски неверници.[5] | “ |
През XIX век Ветрен е едно от големите села в Демирхисарската каза. Населението е смесено, като преобладават мюсюлманите. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ветрина (Vétrina) е посочена като село с 228 домакинства с 480 жители мюсюлмани и 100 жители българи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ветрина, голямо село при подножието на Беласица, на северозапад от Валовища 2 1/2 часа. Преминуват със салове през дервента. Изобилна планинска вода. Почва от най-плодородните. ражда се и памук, сусам. Църква, в която четат гръцки. 220 турски къщи, 30 български, 30 цигански и 25 черкезки. Всички турци са бежанци арнаути, които са донесли и нравите. Убийствата тук са едно от най-обикновените занятия. Мнозина упражняват разбойничеството като наследствено занятие. В неделя става малък пазар. 25 къщи българе, 200 цигане и 30 черкези.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вятърна (Вѣтренъ) живеят 250 българи, 1300 турци, 100 черкези и 120 цигани.[8] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ветрен се състои от 240 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 13 ученици.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ветрен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война, по Букурещкия договор от 1913 година селото остава в Гърция и в него се заселват преселници гъркомани от Старчево, както и власи от съседното беласишко село Рамна (днес Ано Вирония). След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Ветрен го напуска и в селото се заселват и голям брой понтийски гърци, бежанци от Турция и по-малко тракийски гърци бежанци от Източна Тракия и останалата част на Мала Азия.[11]
Според преброяването от 1928 година Ветрен е смесено местно-бежанско село със 179 бежански семейства с 687 души.
До 1928 г. Има 1930 македонци от Ветрен, Петрич, Старчево и други села от Петричко поле.[12]
В 1927 г. селото е прекръстено на Неон Пертицион, в превод Нов Петрич.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Джами Кари[14] | Τζαμί Καρί[15] | Гинекоклиси | Γυναικοκκλήσι | местност на Ю от Ветрен по десния бряг на Струма[14] |
| Джан Куртаран[14] | Τζάν Κουρταράν | Сотирас | Σωτήρας[15] | местност на И от Ветрен по десния бряг на Струма[14] |
| Дирин[14] Дири дере | Ντιρί Ντερέ | Ватирема | Βαθύρεμα[15] | река на З от Ветрен[14] |
| Султаница[14] | Σουλτανίτσα | Василиски | Βασιλίσκη[15] | беласишка река, минаваща през Ветрен, десен приток на Струма[14] |
| Вудоник | Βουντονίκ | Плая | Πλαγιά[15] | |
| Маджирка | Ματζίρκα | Катафигион | Καταφύγιον[15] | |
| Лубут[14] | Λουμπούτι | Конос | Κώνος[15] | възвишение в Беласица СИ от Ветрен над десния бряг на Струма (293,2 m)[14] |
| Оградина[14] | Όγκραντίνα | Стенотопи | Στενοτόπι[15] | връх в Беласица СЗ от Ветрен (1082 m);[14] от ограда и -ина, както падина[16] |
| Кушница[14] | Κουσνίτσα | Кремастон | Κρεμαστόν[15] | местност в Беласица СЗ от Ветрен[14] |
| Градум[14] | Γκραντουμ | Трикофрон | Τρίκορφον[15] | връх в Беласица С от Ветрен[14] |
| Дивичо[14][17] | Ντινίτσιον,[15] Ντιβίτσιο[18] | Хорисма | Χώρισμα | възвишение в Беласица СИ от Ветрен над десния бряг на Струма (294 m)[14] |
| Касър тепе[14] | Κασίρ Τεπέ | Периптерон | Περίπτερον[15] | връх в Беласица С от Ветрен (801 m)[14] |
| Летник[14] | Λέτνικ | Геракас | Γέρακας[15] | връх в Беласица С от Ветрен[14] |
| Янушница[14] | Γιαννούσνιτσα | Янорема | Γιαννόρεμα[15] | беласишка река на З от Ветрен[14] |
| Меджит[14][17] | Μιτζίτι | Тристрату | Τρίστρατου[15] | възвишение в Беласица ССИ от Ветрен[14] |
| Кел Кая[14] | Κέλ Καγιά | Фалакри | Φαλακρή[15] | гранична местност в Беласица ССЗ от връх Типец[14] |
| Арпалук[14] | Άρπαλούκι | Стиригма | Στήριγμα[15] | връх в Беласица С от Ветрен (1042 m)[14] |
| Ваджлък[14] | Καλύβια Βατζαλάκ | Каливия | Καλύβια[15] | местност СИ от Ветрен по десния бряг на Струма[14] |
| Горни гьолове | Έπάνω Γκιόλια | Елос | Έλος[15] | |
| Кудул[17] | Κουντούλ | Стасис | Στάσις[15] | връх в Беласица на С от Ветрен[17] |
| Хан дере[14] | Χάν Ντερέ | Анапавтирион | Άναπαυτήριον[15] | бивше село СИ от Ветрен по десния бряг на Струма[14] |
| Ашая махала[14] | Άσία Μαχαλάδες | Катомерон | Κατώμερον[15] | бивше село С от Ветрен[14] |
| Тополница[14] | Τοπόλνιτσα | Асимандо | Άσήμαντο[15] | бивше село ЮЗ от новото село Тополница на българска територия[14] |
| Трапезка[19] | Τραπέσκα | Трапези | Τραπέζι[15] | връх в Беласица ССЗ от Ветрен (1110 m)[19] |
| Истибей[14] | Ίστίμπεη | Охирон | Όχυρόν[15] | укрепление на връх Белия камък (Истимбей) в Беласица[14] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Ветрен
Атанас Сейтов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, учител с третокласно образование, четата на Крум Пчелински[20]- Иван Атанасов – Инджето (около 1846 – 1896), български революционер, опълченец
- Петър Георгиев, известен като Петре Касапчето (около 1867 – ?), български революционер, участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година като част от щаба на Беласишкия отряд[21]
Христо Капитанчето (? – 1912), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Починали във Ветрен
- Богдан Дим. Атанасов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[22]
- Никола Монев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[23]
- Никола Наков Хаджикостов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[24]
- Пенчо Стайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[25]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Аероснимки на Ветрен Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 90.
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
- ↑ Евлия Челеби. Пътепис, София, 1972, стр. 284.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136 – 137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Το Χωριό // Πολιτιστικός Σύλλογος Νέου Πετριτσίου. Посетен на 21 август 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 166.
- ↑ а б в г Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρη. Μετονομασίες θέσεων (μικροτοπωνυμίων) // Δημήτρης Λιθοξόου. (на гръцки)
- ↑ а б Topografska Karta JNA 1:100.000.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 606.
- ↑ Величкова, Цветана. Дървингов и неговият дневник на Беласишкия отряд през 1903 г. // Македонски преглед. Година XXVI. Книга 3. 2003. с. 118, 122 – 123.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 333, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 70
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 74
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 41
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
