Крайбрежна Дакия
Крайбрежна Дакия | |
|
Крайбрежна (Брегова) Дакия или Дакия Рипензис (на латински: Dacia Ripensis; на гръцки: Δακία Ρειπήσιος[1]) е римска провинция, която се образува ок. 283 г., след като император Аврелиан се отказва от провинцията Дакия.[2] Съществува до 586 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Главен град на Dacia Ripensis става Рациария (дн. Арчар), южно на р. Дунав в Северна България. Когато през 275 г. Аврелиан напълно се отказва от Дакия, римският легион XIII Близначен легион (Legio XIII Gemina) е стациониран в Рациария в новообразуваната провинция Dacia ripensis.[3] През 285 г. съществуват две провинции – Вътрешна Дакия (Дакия Медитеранея) със столица Сердика и Дакия Рипензис, със столица Рациария. По-късно двете „Дакии“ заедно с Дардания, Долна Мизия, и Превалитания образуват Диоцез Дакия.
Провинцията Крайбрежна Дакия, която се състои от част от предишната провинция Горна Мизия, се простира от Ку̀пе (дн. Голубац, Сърбия) до река У̀тус (днес р. Вит) и на запад до западната част на Стара планина. Река Вит тече, започвайки от Стара планина до вливането ѝ в Дунав до днешния град Сомовит.
През 408 г. хуните на Улдин завладяват римската крепост Кастра Мартис (днес Кула, близо до Видин в България). През 586 г. аварите нахлуват в провинцията и се разполагат между Горна Мизия (Moesia Superior) и Долна Мизия (Moesia Inferior).
Епископство
[редактиране | редактиране на кода]Древните епископски седалища в римската провинция Дакия Рипензис са написани в папския календар Annuario Pontificio: [4]
- Аквае ин Дакия (Видонац)
- Бонония
- Кастра Мартис (Кула)
- Ескус
- Рациария
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Римският император Луций Домиций Аврелиан, наричан Аврелиан вероятно е роден в Крайбрежна Дакия, която тогава има името Мизия. [5]
- Римският император Галерий е роден около 250 г. в Крайбрежна Дакия. [6]
- Паладий от Рациария е през 4 век ариански християнски теолог и епископ в Рациария. [7]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Bury, J. B. „The Provincial List of Verona.“ The Journal of Roman Studies, Vol. 13 (1923), pp. 127 – 151.
- Hind, J. G. F. „Whatever Happened to the 'Agri Decumates'?“ Britannia, Vol. 15 (1984), pp. 187 – 192.
- Jones, C. P. „An Epigram from Ratiaria.“ The American Journal of Philology, The Johns Hopkins University Press, Vol. 109, No. 2 (Summer, 1988), pp. 231 – 238.
- Loring, William. „A New Portion of the Edict of Diocletian from Megalopolis.“ The Journal of Hellenic Studies, Vol. 11 (1890), pp. 299 – 342.
- Mackay, Christopher S. „Lactantius and the Succession to Diocletian.“ Classical Philology, Vol. 94, No. 2 (April 1999), pp. 198 – 209.
- Maenchen-Helfen, Otto J. „The Date of Ammianus Marcellinus' Last Books.“ The American Journal of Philology, Vol. 76, No. 4 (1955), pp. 384 – 399.
- Sasel, Jaroslav. „Trajan's Canal at the Iron Gate.“ The Journal of Roman Studies, Vol. 63 (1973), pp. 80 – 85.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Хирокъл, Synecdemus, 655.1. Прокопий, De Aedificiis, 4.5.11 Ῥιπησία, Ripēsía
- ↑ Иванов, Румен. Административна уредба на римските провинции Мизия и Тракия // Енциклопедия „Древна Тракия и траките“. Посетен на 26 ноември 2021.
- ↑ Jones, C. P. (1988). „An Epigram from Ratiaria“. The American Journal of Philology (The Johns Hopkins University Press) 109 (2): 231 – 38.
- ↑ Annuario Pontificio 2013 (Libreria Editrice Vaticana, 2013, ISBN 978-88-209-9070-1), „Sedi titolari“, pp. 819 – 1013
- ↑ Евтропий (9.13.1) states that Aurelianus was born in Dacia Ripensis; Historia Augusta (Aurelianus 3.1) supports the birth in Sirmium or Dacia Ripensis, but reports also origins of Moesia (Aurelianus 3.2); Аврелий Виктор (Epitome de Caesaribus, 35.1) claims he was born between Dacia and Macedonia.
- ↑ Mackay, 1999, p. 207 – 208: „Lactantius and the Epitome de Caesaribus state that the emperor Maximus was of peasant origin. His birthplace is unknown but his mother's brother, the emperor Galerius, was born in Dacia Ripensis, part of the former province of Moesia Superior (Epit. de Caes. 41.14).“
- ↑ Pallàdio di Raziaria, Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 15 marzo 2011.
|