Направо към съдържанието

Манчестър (лек крайцер, 1937)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Манчестър.

„Манчестър“
HMS Manchester (C15)
Лекият крайцер „Манчестър“, 1942 г.
Флаг Великобритания
Клас и типЛек крайцер от типа „Глостър“
ПроизводителHawthorn Leslie & Co. Ltd във Великобритания.
Служба
Заложен28 март 1936 г.
Спуснат на вода12 април 1937 г.
Влиза в строй4 август 1938 г.
Потъналпотопен на 13 август 1942 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на вимпела: C15
Водоизместимост9550 t (стандартна)
11 836 t (пълна)
след модернизацията: 12 527 t
Дължина180,3 m
Дължина между перпендикулярите
170,1 m
Ширина19,0 m
Газене6,3 m
(при пълна водоизместимост);
след модернизацията: 6,55 m
Броняпояс: 114 mm;
траверси: 63 mm;
палуба: 32 mm;
погреби: 114 – 32 mm;
кули: 102 – 51 mm;
барбети: 25 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип
Мощност82 500 к.с. (61,5 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32,3 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване
7320 морски мили при 13 възела ход;
Запас гориво: 1950 – 2100 t мазут
Екипаж800 души
Хидроакустическа
система (ХАС)
ехолот обр. 1928 г.
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпасa Адмиралтейски тип;
жирокомпас „Браун“ модел „G“
Девиз„Sapere aude“ – „Осмелете се да бъдете мъдри“.
Кръстен в чест на:град Манчестър
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия4x2 102 mm;
2x4 40 mm;
3x4 12,7 mm картечници „Викерс“
Торпедно
въоръжение

2x3 533 mm ТА
Самолети2 хидроплана Supermarine Walrus,
1 катапулт[~ 1]
„Манчестър“ в Общомедия

Манчестър (на английски: HMS Manchester (C15)) е лек крайцер на британския Кралски флот, от времето на Втората световна война от втората серия крайцери тип „Таун“. Заложен е на 28 март 1936 г., спуснат на вода на 12 април 1937 г. и влиза в експлоатация на 4 август 1938 г. Корабът има кратка, но много наситена бойна кариера.

Крайцерът участва във Втората световна война. В патрулите в Индийския океан, Норвежката операция, сраженията в Средиземно море, Арктическите конвои. В хода на боевете е сериозно повреден от италианските торпедоносци. Потопен е от италиански торпедни катери по време на провеждане на конвой за Малта.

Девизът на кораба е: „Sapere aude“ – „Осмелете се да бъдете мъдри“.

За времето на своята служба крайцерът получава 4 звезди за бойни отличия (Норвегия – 1940 г.; Битката при нос Спартивенто – 1940 г.; Арктическите конвои – 1942 г.; Малтийските конвои 1941 – 1942 г.)

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

След влизането му в строй крайцерът, през септември 1938 г., влиза в състава на 4-та крайцерска ескадра, базирана в Източноиндийската станция. В периода ноември – декември 1938 г. заедно с ескадрата осъществява пътуване по Индийския океан.

Втора световна война

[редактиране | редактиране на кода]

Началото на Втората световна крайцерът посреща в Индийския океан, извършвайки през септември няколко излизания за прихващане на немски съдове и възможни търговски рейдери. По-късно осъществява защитата на собствената търговия в триъгълника: Коломбо – Бомбай – Аден.

През октомври е решено превеждането на крайцера в 18-та крайцерска ескадра в Метрополията, където крайцерът и се насочва на 14 октомври през Средиземно море. На 25 ноември крайцерът пристига в Портсмът и веднага влиза за ремонт.

В състава на флота на Метрополията

[редактиране | редактиране на кода]

С края на ремонта на 21 декември крайцерът минава изпитания и се насочва за Скапа Флоу. На 24 декември той влиза в състава на базираната там 18-та ескадра.

В течение на януари 1940 г. крайцерите от ескадрата излизат в Атлантика за прихващане на немските търговски съдове при Северозападните подходи и насочващи се в Северно море.

През февруари крайцерът влиза в състава на Северния патрул. На 21 февруари по време на търсенето на блокадопробивачи заедно с разрушителя Kimberley прихваща немския товарен съд Wahehe (операция WR). Съдът е пленен. През март крайцерът става флагмански кораб на ескадрата.

В началото на април крайцерът отплава като част от конвоя ON-25, насочващ се за Норвегия за влизането на британски войски в тази страна. Но едновременно с британската започва и немската операция, цел на която е бързата и пълна окупация на Норвегия. На 8 април „Манчестър“ съвместно с крайцера Southampton, разрушителите Janus, Javelin, Grenade и Eclipse се отделя от ескорта за присъединяване към Флота на метрополията.

На 9 април Флотът на метрополията е подложен на атаката на немски бомбардировачи. Това първо бойно стълкновение на флота в открито море с вражеската авиация изяснява множество недостатъци, а от бомбите загива разрушителят Gurkha.

След това „Манчестър“ заедно с крайцерите Glasgow, Sheffield и Southampton в съпровождение на 7 разрушителя е насочен за атаката над немски кораби, по съобщения пристигнали в Берген. След безуспешни издирвания по вътрешните пътища на норвежките фиорди, крайцерите се присъединяват към флота и заедно с него отплават за Скапа Флоу за зареждане и попълване на боеприпасите.

На 12 април заедно с крайцерите Birmingham и Cairo под прикритието на разрушители ескортира военния конвой NP1 с десантни войски за Нарвик (Операция Rupert/R4).

На 14 април заедно с крайцерите Birmingham и Cairo под прикритието на разрушителите Vanoc, Whirlwind и Highlander ескортира войсковите транспорти Empress of Australia и Chobry в прехода им до Намсос. По-късно крайната точка на плаването е изменена на Lillesjona поради въздушната заплаха и дефицита на разтоварващи средства в залива на Намсос (Операция Maurice). На 15 април войските са преместени на разрушителите за последващо стоварване, а крайцерите се насочват за Розайт, където пристигат на 19 април.

На 21 април на крайцера в Розайт започват да се качват войските на 15-а пехотна бригада. А на 22 април „Манчестър“ заедно с крайцерите Birmingham и York и разрушителите Acheron, Arrow и Griffin, се насочва за Ондалснес (Норвегия). На 25 април стоварват войските, които са усиление на „Sickle Force“.

На 26 април крайцерът излиза в морето за поддръжка на операциите на разрушителите при Тронхайм. На 28 април се насочва за Скапа Флоу за попълване на припасите, с цел продължение на операците при норвежкото крайбрежие.

На 1 май, заедно с крайцерите Birmingham и Calcutta, „Манчестър“ предприема евакуацията на войските от Andalsnes. Евакуируемите войски се пренасочват на крайцерите от брега с разрушителите Diana, Delight, Inglefield, Somali и Mashona.

На 10 май излиза от Скапа Флоу заедно с крайцера Sheffield за прикритие на прехода на повредения в бой с немските торпедни катери разрушител Kelly в устието на река Тайн.

Противодесантни операции

[редактиране | редактиране на кода]

На 26 май е преведен в Хъмбър заедно с крайцерите Sheffield и Birmingham за участие в противодесантните операции. През юни за същите цели е преведен в Розайт, а през юли влиза за ремонт на Портсмътските стапели. След края на ремонта, на 31 август, се връща в Хамбър в състава на 18-та ескадра. В течение на септември предприема походи в Северно море за ескортиране на конвои и противодесантни патрулирания.

От 4 октомври е пребазиран в Скапа Флоу.

На 9 октомври заедно с 5-та флотилия разрушители прикрива линкора Revenge, докато той предприема обстрел над Шербур.

Командировка в Средиземно море

[редактиране | редактиране на кода]

През ноември крайцерът е избран в качеството на подкрепление за Средиземноморския флот и на 15 ноември се насочва в съпровождение на разрушителите Jaguar и Kelvin към този театър с отбиване през Гибралтар.

В Гибралтар „Манчестър“, съвместно с крайцера Southampton образувайки Съединение „F“ натоварват на 23 ноември на борда си 1370 души персонал на RAF и съставят близкото прикритие на конвоя от 3 съда за Малта и за залива Суда. Така започва операция Collar.

В хода на операцията крайцерът участва в боя при нос Спартивенто и след това успешно доставя своя товар в Малта.

На 8 декември крайцерът, заедно с разрушителите Kashmir, Kelvin, Jersey и Jupiter, отплава от Гибралтар и се насочва за Плимът, където и пристига на 11 декември, след което има преход до Скапа Флоу, пристигайки там на 13 декември.

Завръщане в северни води

[редактиране | редактиране на кода]

От януари до март крайцерът се ремонтира в Тайн. По време на ремонта, на крайцера е поставен радар за въздушно наблюдение Тип 279.

На 18 април след завършването на ремонта крайцерът се съединява с флота и отново влиза в състава на Северния патрул, заедно с крайцерите Birmingham и Arethusa.

На 6 май крайцерът прикрива корабите на минния дивизион, изпълняващ минирането на Северния бараж (Операция SN9A).

На 7 май по време на патрулирането, съвместно с крайцерите Edinburgh и Birmingham и 4 разрушителя, пленява немския метеорологичен съд Munchen. Немският капитан успява да унищожи шифровъчната машина Енигма, но британските моряци от разрушителя Somali успяват да се доберат до роторите ѝ и шифровъчните книги към нея. С разрушителя Nestor те са изпратени във Великобритания.

В търсене на „Бисмарк“

[редактиране | редактиране на кода]

На 22 май крайцерът патрулира на линията между Исландия и Фарьорските острови съвместно с крайцерите Arethusa и Birmingham в издирване на немския линкор „Бисмарк“, пробиващ си път към просторите на Атлантика. На 24 май след потопяването на линейния крайцерХуд“, патрулира североизточно от Исландия заради завръщането на „Бисмарк“ в Датския пролив.

На 3 юни крайцерът се връща в Скапа Флоу.

Завръщане в Средиземно море

[редактиране | редактиране на кода]

На 2 юли крайцерът е решено да бъде съпровождение на поредния конвой за Малта и на 11 юли той отплава за Гибралтар съвместно с линкора Nelson, крайцерите Edinburg и Arethusa, прикривани от разрушители на Флота на метрополията.

Торпедно попадение

[редактиране | редактиране на кода]

На 21 юли крайцерът заедно с крайцерите Edinburgh, Arethusa и минния заградител Manxman образуват Съединение „X“, което съставлява ескорта на конвоя за Малта под прикритието на Съединения „H“: линейния крайцер Renown, линкора Nelson, самолетоносача Ark Royal крайцера Hermione и разрушители (Операция Substance).

На 23 юли съединенията са подложени на въздушна атака и „Манчестър“ получава торпедно попадение в десния борд в района на котелното отделение. Крайцерът е принуден да се насочи за ремонт в Гибралтар на един гребен вал, под прикритието на разрушителите Avon Vale, Vidette, Vimy и Wishart.

На 26 юли влиза за ремонт в Гибралтар и в течение на целия август се готви за преход към САЩ.

На 17 септември крайцерът заедно с разрушителя Firedrake се насочват за САЩ. До 25 градуса западна дължина те са съпровождани от разрушителя Heythrop. На 23 септември той пристига там и влиза за ремонт във Филаделфийската военноморска корабостроителница. Ремонтът продължава до март 1942 г. В хода му са изпълнени подготовителните работи за поставяне на допълнително радиолокационно оборудване.

На 3 март крайцера, с края на изпитанията, се насочва за провеждане на бойната подготовка към Бермудите, след което отплава за метрополията, в Портсмът. В Портсмът в течение на април на крайцера е поставено радиолокационното оборудване. Поставени са радар за управление на огъня на главния калибър и тежката зенитна артилерия Тип 284 и Тип 285, а също и най-новия надводен 10-сантиметров радар тип 273.

На 2 май крайцерът отново се присъединява към флота в Скапа Флоу.

На 1 юни крайцерът прикрива минно-заградителна ескадра в поставянето на мини на Северния бараж (Операция SN72).

На 25 юни крайцерът съвместно с разрушителя Eclipse доставят припаси и персонал за усилване на гарнизона на Шпицберген (Операция Gearbox).

На 3 юли крайцерът, заедно с британски (Duke of York), и американски (Washington) линкори, самолетоносача Victorious, крайцерите Cumberland и Nigeria, осъществява далечното прикритие на знаменития конвой PQ-17. След разгрома на конвоя крайцерът заедно с флота се връщат в Скапа Флоу.

Средиземно море. Кръг трети

[редактиране | редактиране на кода]

На 3 август „Манчестър“ заедно с крайцерите Nigeria и Kenya съставляват ескорта на поредния конвой за Малта (операция „Пиедестал“). Заедно с тях са и други кораби от флота на Метрополията: линкорите Nelson и Rodney, самолетоносачите Victorious и Furious в прикритие на разрушители. На 10 август крайцерът влиза в състава на Съединение „X“ заедно с крайцерите Nigeria, Kenya и Cairo и разрушители от Хоум Флийта. Съединението изпълнява прикритието на малтийския конвой и на прехода е атакувано от авиацията и подводниците на противника.

На 12 август през нощта, в района на остров Пантелерия, конвоят е атакуван от немски и италиански торпедни катери. „Манчестър“ получава две торпедни попадения от италианските MAS16 и MAS22. Торпедата попадат в средната част на кораба в десния борд, предизвиквайки наводняване на машинните отделения. В резултат на това могат да се използват само външните гребни валове. Крайцерът губи 12 души убити. Към утрото на 13 август във връзка с близкото местонахождение на крайцера до вражеския бряг изчезва надеждата да се спаси крайцера и да се докара до Гибралтар. Разрушителите Pathfinder и Eskimo качват 312 членове на екипажа на крайцера. Поставените взривни заряди не успяват да потопят крайцера, за това разрушителя Pathfinder го довършва с торпедо. Крайцерът потъва в района на тунизийския нос Кап Бон при град Келибия в точката с координати 36°50′ с. ш. 11°10′ и. д. / 36.833333° с. ш. 11.166667° и. д..

Останалите членове на екипажа успяват да се доберат до брега на Тунис, където те са интернирани от Вишиските власти и се намират в лоши условия до нахлуването на съюзниците в Северна Африка.

Капитанът на крайцера, Харолд Дрю, е предаден от Адмиралтейството на военнополевия съд с обвинението, че корабът, намиращ се на вода, е бил способен да достигне неутрално пристанище в Северна Африка. Дрю е признат за виновен, получава присъда и е уволнен от военна служба. Но решението е и си остава спорно. Корабът е прекалено силно повреден и както справедливо се опасява капитана, в т.ч. и според показанията на РЛС, е могло да попадне в ръцете на противника.

  1. Всички данни се привеждат към 1939 г.
  • Балакин С. А. № 1997 – 01 (013). Крейсер „Белфаст“. М., Моделист-конструктор, 1997, 32 с.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В. Гордость британского флота. Легкие крейсера типа Таун. Москва, Яуза, ЭКСМО, 2014, 240 с. ISBN 978-5-699-75584-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C., Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. London, William Kimber, 1981.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Manchester (1937) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​