Мароко

Кралство Мароко
	Кралство Мароко
المملكة المغربية
	Знаме Герб
	Девиз: الله، الوطن، الملك; „За Бога, страната и краля“
	Химн: النشيد الوطني المغربي
	Кралство Мароко (в тъмнозелено); Спорната територия Западна Сахара (в светлозелено)
География и население
Площ	446 550 km²; (на 57-о място)
Води	0,056%
Климат	средиземноморски
Столица	Рабат
Най-голям град	Казабланка
Официален език	арабски език
Религия	99,6% ислям; —99,23% сунити; —0,45% шиити; 0,13% агностицизъм; 0,10% бахайство; 0,09% християнство; 0,01% юдаизъм
Демоним	мароканец
Население (2022)	37 984 655; (на 39-о място)
Население (2020)	37 112 080
Гъстота на нас.	83 души/km²
Градско нас.	63,5%; (на 90-о място)
Управление
Форма	унитарна парламентарна полуконституционна монархия
Крал	Мохамед VI
Министър-председател	Азиз Аханнух
Организации	ООН, Африкански съюз
Законодат. власт	Парламент
Горна камара	Камара на съветниците
Долна камара	Камара на представителите
История
Мавретания	400 г. пр.н.е.
Идрисиди	788 г.
Алауити	1631 г.
Протекторат	30 март 1912 г.
Независимост	7 април 1956 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)	359,671 млрд. щ.д.; (на 56-о място)
БВП на човек (ППС)	9808 щ.д.; (на 124-то място)
БВП (ном., 2022)	142,874 млрд. щ.д.; (на 60-о място)
БВП на човек (ном.)	3896 щ.д.; (на 145-о място)
ИЧР (2021)	0,683 (среден); (на 124-то място)
Джини (2015)	40,3 (среден)
Прод. на живота	76,5 години; (на 62-ро място)
Детска смъртност	21,4/1000; (на 117-о място)
Грамотност	68,5%; (на 156-о място)
Валута	Марокански дирхам (MAD)
Други данни
Часова зона	UTC+1; UTC+0 (по време на Рамадан)
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	MA
Интернет домейн	.ma
Телефонен код	+212
ITU префикс	CNA-CNZ; 5CA-5GZ
Официален сайт	maroc.ma
	Мароко в Общомедия

Кралство Мароко^[5] е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

География

Основна статия: География на Мароко

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.

История

Основна статия: История на Мароко

Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Христа. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности.

През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него – юдаизма.

През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и ислямът. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави като Бергуата (744 – 1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.

Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Мароко

Съгласно Конституцията от 1996 г., Мароко е монархия управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед V, синът му Хасан II и Мохамед VI от 30 юли 1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Мароко

До 2015 г. Мароко е разделен на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции. След промяна на административното райониране през 2015 г. регионите стават 12.^[6]

Регионите до 2015 г. са:

Икономика

Основна статия: Икономика на Мароко

Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата.

Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на XX век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70 – 80-те и 90-те години на XX век са Франция, Съветския съюз до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоставянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90-те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството.

През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.

Население

Основна статия: Население на Мароко

Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.