Направо към съдържанието

Пейтън Раус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пейтън Раус
Американски вирусолог
Роден
Починал

Учил вУниверситет „Джонс Хопкинс“
Научна дейност
ОбластВирусология
Работил вРокфелеров университет
Известен сОнковируси
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1966)

Франсис Пейтън Раус (член на Британското кралско научно дружество[1]) (5 октомври 1879 – 16 февруари 1970) е американски вирусолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1966 г.

Роден е в Балтимор, щата Мериленд през 1879 г. Получава бакалавърска и магистърска степен от университета „Джонс Хопкинс“.[2]

Раус участва в откриването на ролята на вирусите в предаването на някои видове рак. Като патолог през 1911 г. наблюдава, че злокачествен тумор (по-специално саркома) отглеждан по домашно пиле може да се прехвърли към друга птица чрез просто излагане на здравата птица на безклетъчен филтрат.[3][4] Тази констатация, че ракът може да се предава от вирус (сега известна като саркомен вирус на Роус, ретровирус), е широко подложен на недоверие от повечето от експерти в областта по това време. Тъй като той е сравнително млад учен, минават няколко години преди някой дори се опита да възпроизведе резултатите. Въпреки това, няколко влиятелни изследователи са впечатлени достатъчно, за да го номинират пред Нобеловия комитет още през 1926 г. (и в много от следващите години, докато най-накрая той получава наградата, 40 години по-късно; това може да бъде рекордна за времето между откриването и Нобеловата награда).

  1. Andrewes, C. H. Francis Peyton Rous. 1879 – 1970 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 17. 1971. DOI:10.1098/rsbm.1971.0025. с. 643 – 662.
  2. Peyton Rous – Biography // Nobelprize.org. Посетен на 6 юни 2011.
  3. Peyton Rous, A Transmissible Avian Neoplasm (Sarcoma of the Common Fowl), Journal of Experimental Medicine 12, no. 5 (1910): 696 – 705
  4. Peyton Rous, A Sarcoma of the Fowl Transmissible by an Agent Separable from the Tumor Cells, Journal of Experimental Medicine 13, no. 4 (1911): 397 – 411.