Петър Груев

Петър Груев
	Петър Груев
българо-руски офицер
	Майор Петър Груев 1885/1886
Звание	Генерал-лейтенант от Руската императорска армия Генерал-лейтенант
Години на служба	1877 – 1925
Служи на	Царство България; Царство Русия
Род войски	Пехота
Военно формирование	• •
Командвания	Трета пехотна балканска дивизия
Битки/войни	Руско-турска война Битка при Стара Загора; Сръбско-българска война Пиротско сражение;
Награди	•
Дата и място на раждане	3 юли 1855 г. Чемлеккьой, Бесарабия, Руска империя
Дата и място на смърт	9 февруари 1942 г. (на 86 г.) Тула, СССР

Тази статия е за българския офицер. За общественика вижте Петър Груев (общественик).

Петър Димитров Груев е български майор и руски генерал-лейтенант,^[1] артилерийски инженер. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и Сръбско-българската война (1885).

Биография

Роден е на 3 юли 1855 г. в с. Чемлеккьой, Бесарабия в семейството на българи, преселници от Пиротско. Учи в гимназията на гр. Николаев. Ориентира се към военното поприще и през 1877 г. завършва Второ Kонстантиновско военно училище, а през 1883 година и Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург.

Петър Груев участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като ротен командир в XIV стрелкови батальон от елитната IV стрелкова бригада под командването на генерал-майор Адам Цвецински). Бие се храбро и оцелява в битките при Уфлани, при Стара Загора и под връх Шипка. Награден е с Орден „Свети Станислав“ III ст. (1878).

След Освобождението служи в Българската армия. На 7 октомври 1878 е назначен за командир на 3^-та батарея от 1^-ви артилерийски полк.^[2] През 1885 г. по време на Сръбско-българската война е командир на II артилерийски полк и на резерва на Сливнишката позиция. Участва в овладяването на Пирот. В края на войната е командир на III пехотна дивизия. Награден е с Орден „За храброст“ IV ст.

Началник на Военното училище в София през периода 1885 – 1886. Майор Петър Груев е сред главните организатори на преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър Батенберг. След контрапреврата същата година е арестуван за кратко, а след това емигрира в Румъния. Влиза в Тайния комитет на офицерите-емигранти и взема участие в бунта на офицерите-русофили в Силистра. След неуспеха на начинанието Груев емигрира в Русия.

Служи в Генералния щаб на Руската императорска армия, достигайки звание генерал-лейтенант.^[3] През 1925 г. му е присвоено званието генерал-лейтенант на Червената армия.^[1]

↑ ^а ^б ^в Военен календар // Национален военноисторически музей. Архивиран от оригинала на 2012-10-26. Посетен на 2012-06-22.
↑ Руменин, стр. 213
↑ Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 84 – 85

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.