Алвар Гулстранд: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Гулстранд е роден на 5 юни 1862 в [[ |
Гулстранд е роден на 5 юни 1862 в [[Ландскруна]]. Баща му е главен градски военен лекар. През 1885 година Гулстранд завършва медицина в [[Упсалски университет|Университета в Упсала]]. През 1890 година защитава докторат по офталмология в [[Каролински институт|Каролинския институт]] в Стокхолм, като обект на изследванията му е [[астигматизъм|астигматизмът]]. От 1894 до 1927 е професор, първо по офталмология, а след това и по оптика в Университета в Упсала. Основава и ръководи от 1914 до 1929 година катедрата по физическа и физиологична оптика.<ref name="nl">Енциклопедия „Нобелови лауреати“, БАН, София, 1994, ISBN 945-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8, стр. 138.</ref> |
||
Научната и клиничната дейност на Гулстранд е изцяло в областта на офталмологията. Той е известен и с изследванията си върху астигматизма и подобряването на [[офталмоскоп]]а и лещите за очила за ползване след операция на [[катаракта]]. Съвременната концепция за зрителните възприятия у човека се базират на изследванията му, с които развива и допълва теорията на германския физик [[Херман фон Хелмхолц]], например по отношение способността на [[око]]то да [[Фокус (оптика)|фокусира]] на различни разстояния.<ref>[https://www.britannica.com/biography/Allvar-Gullstrand Allvar Gullstrand], Encyclopaedia Britannica</ref> Сред приносите на Гулстранд са изчисляването на основните оптични параметри на окото (радиуси и пречупващи сили на [[роговица]]та и [[очна леща|очната леща]]), създаването на тази база на широко използвания и до днес схематичен модел на окото, и конструирането на специална лампа за микроскопски офталмологични изследвания.<ref name="nl" /> |
Научната и клиничната дейност на Гулстранд е изцяло в областта на офталмологията. Той е известен и с изследванията си върху астигматизма и подобряването на [[офталмоскоп]]а и лещите за очила за ползване след операция на [[катаракта]]. Съвременната концепция за зрителните възприятия у човека се базират на изследванията му, с които развива и допълва теорията на германския физик [[Херман фон Хелмхолц]], например по отношение способността на [[око]]то да [[Фокус (оптика)|фокусира]] на различни разстояния.<ref>[https://www.britannica.com/biography/Allvar-Gullstrand Allvar Gullstrand], Encyclopaedia Britannica</ref> Сред приносите на Гулстранд са изчисляването на основните оптични параметри на окото (радиуси и пречупващи сили на [[роговица]]та и [[очна леща|очната леща]]), създаването на тази база на широко използвания и до днес схематичен модел на окото, и конструирането на специална лампа за микроскопски офталмологични изследвания.<ref name="nl" /> |
||
Версия от 20:45, 7 май 2020
| Алвар Гулстранд Allvar Gullstrand | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Швеция |
| Учил в | Упсалски университет |
| Медицина | |
| Област | офталмология |
| Алвар Гулстранд в Общомедия | |
Алвар Гулстранд (на шведски: Allvar Gullstrand) е шведски офталмолог и оптик. Прилага методите на математическата физика към изследването на оптическите образи и рефракцията на светлината в човешкото око. За работата си е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина за 1911 година.
Биография
Гулстранд е роден на 5 юни 1862 в Ландскруна. Баща му е главен градски военен лекар. През 1885 година Гулстранд завършва медицина в Университета в Упсала. През 1890 година защитава докторат по офталмология в Каролинския институт в Стокхолм, като обект на изследванията му е астигматизмът. От 1894 до 1927 е професор, първо по офталмология, а след това и по оптика в Университета в Упсала. Основава и ръководи от 1914 до 1929 година катедрата по физическа и физиологична оптика.[1]
Научната и клиничната дейност на Гулстранд е изцяло в областта на офталмологията. Той е известен и с изследванията си върху астигматизма и подобряването на офталмоскопа и лещите за очила за ползване след операция на катаракта. Съвременната концепция за зрителните възприятия у човека се базират на изследванията му, с които развива и допълва теорията на германския физик Херман фон Хелмхолц, например по отношение способността на окото да фокусира на различни разстояния.[2] Сред приносите на Гулстранд са изчисляването на основните оптични параметри на окото (радиуси и пречупващи сили на роговицата и очната леща), създаването на тази база на широко използвания и до днес схематичен модел на окото, и конструирането на специална лампа за микроскопски офталмологични изследвания.[1]
През 1905 година е избран за член на Кралската шведска академия на науките, както и на Комитета за връчване на Нобеловата награда за физика. В това си качество, използва позицията си да осуети връчването на Нобеловата награда за физика на Алберт Айнщайн за неговата обща теория на относителността, която Гулстранд смятал за погрешна.[3]
Гулстранд умира в Стокхолм на 28 юли 1930 и е погребан в Северното гробище.
Източници
- ↑ а б Енциклопедия „Нобелови лауреати“, БАН, София, 1994, ISBN 945-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8, стр. 138.
- ↑ Allvar Gullstrand, Encyclopaedia Britannica
- ↑ Ravin, James G. (1999). „Gullstrand, Einstein, and the Nobel Prize“. Arch Ophthalmol. 117 (5): 670 – 672. doi:10.1001/archopht.117.5.670.
|
