Боян Българанов: Разлика между версии

Боян Българанов
	Боян Българанов
Секретар на ЦК на БКП
Мандат	2 април 1956 – 25 април 1971
Назначен от	Централния комитет на БКП
Първи секретар на ЦК на БКП
1954 – 1957	Тодор Живков
Предшественик	Борис Тасков
Наследник	Данчо Димитров
Лична информация
Роден	20 октомври 1896 г. Шумен, Княжество България
Починал	26 декември 1972 г. (76 г.) София, Народна република България
Полит. партия	БКП (1920 – 1972)
Образование	Международната ленинска школа
Професия	военен • политик
	Народен представител в:; II НС III НС IV НС V НС VI НС
	Портал Политика

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:49, 15 ноември 2020

Тази статия е за политика Боян Българанов. За шуменския квартал вижте Боян Българанов (квартал).

Боян Петков Българанов, с псевдоними Богдан и Бай Иван, е български генерал и политик от БКП. Участник е в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, командир на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Боян има сестра в София. Тя се казва Евгения Българанова.

Биография

Произход, образование и ранни години

Боян Българанов е роден на 20 октомври 1896 година в град Шумен, България. Баща му, Петко Българанов, е социалдемократ, който след Деветосептемврийския преврат от 1944 година участва в Отечествения фронт и за известно време е областен директор на Русе.^[1]

Боян Българанов става член на БРП (т.с.) през 1920 година. През 1922 година започва да учи в Генералщабната академия в Москва. Заедно с Васил Коларов се включва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година.

Година след неуспеха на въстанието става началник на Североизточната военно-партийна област към Военната организация на БРП (т.с.). Областта включва Русе, Варна и Шумен и окръга. По-късно е прехвърлен в Южнобългарската военно-партийна област. През ноември 1924 г. е заловен и осъден по ЗЗД на смърт, но през 1926 година присъдата му е заменена с доживотна^[2].

През 1933 година получава амнистия и заминава за СССР, където от 1934 до 1936 г. учи в Международната ленинска школа. През 1935 година се завръща в България. От 1937 година живее заедно с Цола Драгойчева. Член е на ЦК на БРП (т.с.) от 1937 до 1944 година и на Централната военна комисия при ЦК на БРП (т.с.) (1941 – 1944)^[3].

Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Пълномощник е на ЦК на БРП (т.с.) в Главния щаб на Югославската народна освободителна армия в рамките на Македония.^[4] Докато е там, Светозар Вукманович в доклади към ЦК на ЮКП обвинява Българанов „в зловредно влияние сред македонските комунисти чрез внушаване на тактиката на БРП (т.с.)“^[5] Пребивава там от началото на октомври 1941 г. до началото на 1944 г. След това е партизанин от Първа софийска народоосвободителна бригада, а впоследтвие става командир на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА.

Професионална кариера

Участва във вземането на властта след 9 септември 1944 г. и след това в първата фаза на войната срещу Германия като помощник-командир на Втора българска армия (с министерска заповед № 352 от 22 септември 1944). От 12 април 1945 е заместник-началник на Военното училище в София.

Бил е член на Централния комитет на БКП от 27 февруари 1945 до края на живота си. От 1945 до 1947 година е директор на Народната милиция, а до 1948 г. – началник на Политическото управление на Българската армия. Отстранен е от поста в края на 1949 година при кампанията срещу Трайчо Костов.^[6] Генерал-лейтенанти от НРБ (1948)

На Априлския пленум през 1956 година е реабилитиран. Между 2 април 1956 и 25 април 1971 г. е секретар на ЦК на БКП. От 11 юли 1957 до 26 декември 1972 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. ^[7]. В периода от май 1967 до април 1972 г. е председател на Националния съвет на ОФ. Два пъти е член на Президиума на Народното събрание на Народна република България (17 март 1962 – 12 март 1966; 16 юни 1967 – 18 май 1971).^[8] От 9 юли 1971 до смъртта си е член на Държавния съвет на Народна република България.^[9]

Удостояван е със званието „Герой на Народна република България“ и награден с пет ордена „Георги Димитров“, както и със званието „Герой на социалистическия труд“.^[10] Отделно е награждаван с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас, орден „Свети Александър“, III степен, м.с. и съветския орден „Червено знаме“^[11].

Бележки

↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 298.
↑ Личности от книгата, Тодор Живков – мит и истина, посетен на 27 май 2013 г.
↑ Кратка биография на сайта на българския „Държавен архив“
↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 172. (на македонска литературна норма)
↑ Църнушанов, Коста „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.
↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 144.
↑ Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 2 – 6 април 1956 г., стр. 3 – 5 – www.archives.bg
↑ Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987 г., стр. 301 – 302
↑ Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987 г., стр. 296
↑ Народни представители в Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 84
↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 27

[везенков-1] Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 298.

[2] Личности от книгата, Тодор Живков – мит и истина, посетен на 27 май 2013 г.

[3] Кратка биография на сайта на българския „Държавен архив“

[4] Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 172. (на македонска литературна норма)

[5] Църнушанов, Коста „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.

[огнянов-6] Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 144.

[7] Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 2 – 6 април 1956 г., стр. 3 – 5 – www.archives.bg

[8] Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987 г., стр. 301 – 302

[9] Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987 г., стр. 296

[10] Народни представители в Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 84

[11] Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 27

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 През 1933 година получава амнистия и заминава за [[СССР]], където от 1934 до 1936 г. учи в [[Международна ленинска школа|Международната ленинска школа]]. През 1935 година се завръща в България. От 1937 година живее заедно с [[Цола Драгойчева]]. Член е на [[ЦК на БКП|ЦК на БРП (т.с.)]] от 1937 до 1944 година и на [[Централна военна комисия при ЦК на БКП|Централната военна комисия при ЦК на БРП (т.с.)]] (1941 – 1944)<ref>[http://www.archives.bg/politburo/dokumenti/1970-1979/95 Кратка биография на сайта на българския „Държавен архив“]</ref>.
-Участва в комунистическото партизанско движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Представлява БКП във Вардарска Македония след отстраняването на Методи Шаторов и връщането на [[Покраински комитет на Македония|Покрайненския комитет]] от БКП към ЮКП. Пребивава там от началото на октомври 1941 г. до началото на 1944 г. След това е партизанин от [[Първа софийска народоосвободителна бригада]], а впоследтвие става командир на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА.
+Участва в комунистическото партизанско движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Пълномощник е на ЦК на БРП (т.с.) в Главния щаб на [[Югославска народна освободителна армия|Югославската народна освободителна армия]] в рамките на [[Македония (област)|Македония]].<ref>{{МКЕ|172}}</ref> Докато е там, [[Светозар Вукманович]] в доклади към [[ЦК на ЮКП]] обвинява Българанов „в зловредно влияние сред македонските комунисти чрез внушаване на тактиката на БРП (т.с.)“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kc/cyrn40_a.html Църнушанов, Коста „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.]</ref> Пребивава там от началото на октомври 1941 г. до началото на 1944 г. След това е партизанин от [[Първа софийска народоосвободителна бригада]], а впоследтвие става командир на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА.
 === Професионална кариера ===
-Пълномощник е на ЦК на БРП (т.с.) в Главния щаб на [[Югославска народна освободителна армия|Югославската народна освободителна армия]] в рамките на [[Македония (област)|Македония]], където престоява от 1942 до началото на 1944 г.<ref>{{МКЕ|172}}</ref>. Докато е там, [[Светозар Вукманович]] в доклади към [[ЦК на ЮКП]] обвинява Българанов „в зловредно влияние сред македонските комунисти чрез внушаване на тактиката на БРП (т.с.)“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kc/cyrn40_a.html Църнушанов, Коста „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.]</ref>.
 Участва във вземането на властта след [[9 септември 1944]] г. и след това в [[България във Втората световна война|първата фаза на войната срещу Германия]] като помощник-командир на [[Втора българска армия]] (с министерска заповед № 352 от 22 септември 1944). От 12 април 1945 е заместник-началник на Военното училище в София.