Боян Българанов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 44: Ред 44:
През 1933 година получава амнистия и заминава за [[СССР]], където от 1934 до 1936 г. учи в [[Международна ленинска школа|Международната ленинска школа]]. През 1935 година се завръща в България. От 1937 година живее заедно с [[Цола Драгойчева]]. Член е на [[ЦК на БКП|ЦК на БРП (т.с.)]] от 1937 до 1944 година и на [[Централна военна комисия при ЦК на БКП|Централната военна комисия при ЦК на БРП (т.с.)]] (1941 – 1944)<ref>[http://www.archives.bg/politburo/dokumenti/1970-1979/95 Кратка биография на сайта на българския „Държавен архив“]</ref>.
През 1933 година получава амнистия и заминава за [[СССР]], където от 1934 до 1936 г. учи в [[Международна ленинска школа|Международната ленинска школа]]. През 1935 година се завръща в България. От 1937 година живее заедно с [[Цола Драгойчева]]. Член е на [[ЦК на БКП|ЦК на БРП (т.с.)]] от 1937 до 1944 година и на [[Централна военна комисия при ЦК на БКП|Централната военна комисия при ЦК на БРП (т.с.)]] (1941 – 1944)<ref>[http://www.archives.bg/politburo/dokumenti/1970-1979/95 Кратка биография на сайта на българския „Държавен архив“]</ref>.


Участва в комунистическото партизанско движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Пълномощник е на ЦК на БРП (т.с.) в Главния щаб на [[Югославска народна освободителна армия|Югославската народна освободителна армия]] в рамките на [[Македония (област)|Македония]].<ref>{{МКЕ|172}}</ref> Докато е там, [[Светозар Вукманович]] в доклади към [[ЦК на ЮКП]] обвинява Българанов „в зловредно влияние сред македонските комунисти чрез внушаване на тактиката на БРП (т.с.)“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kc/cyrn40_a.html Църнушанов, Коста „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.]</ref> Пребивава там от началото на октомври 1941 г. до началото на 1944 г. След това е партизанин от [[Първа софийска народоосвободителна бригада]], а впоследтвие става командир на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА.
Участва в комунистическото партизанско движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Пълномощник е на ЦК на БРП (т.с.) в Главния щаб на [[Югославска народна освободителна армия|Югославската народна освободителна армия]] в рамките на [[Македония (област)|Македония]].<ref>{{МКЕ|172}}</ref> Докато е там, [[Светозар Вукманович]] в доклади към [[ЦК на ЮКП]] обвинява Българанов „в зловредно влияние сред македонските комунисти чрез внушаване на тактиката на БРП (т.с.)“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kc/cyrn40_a.html Църнушанов, Коста „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.]</ref> Пребивава там от началото на октомври 1941 г.<ref>Историјско одељење Централног комитета КПЈ, „Историјски архив Комунистичке партије Југославије“, Београд, 1951, том VII, 61 стр.</ref> до началото на 1944 г. След това е партизанин от [[Първа софийска народоосвободителна бригада]], а впоследтвие става командир на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА.


=== Професионална кариера ===
=== Професионална кариера ===

Версия от 13:53, 15 ноември 2020

Тази статия е за политика Боян Българанов. За шуменския квартал вижте Боян Българанов (квартал).
Боян Българанов
Секретар на ЦК на БКП
Мандат2 април 1956 – 25 април 1971
Назначен отЦентралния комитет на БКП
Първи секретар на ЦК на БКП
1954 – 1957Тодор Живков
ПредшественикБорис Тасков
НаследникДанчо Димитров
Лична информация
Роден
Починал
Полит. партияБКП (1920 – 1972)
ОбразованиеМеждународната ленинска школа
Професиявоенен • политик
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   
Портал Портална икона Политика

Боян Петков Българанов, с псевдоними Богдан и Бай Иван, е български генерал и политик от БКП. Участник е в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, командир на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Боян има сестра в София. Тя се казва Евгения Българанова.

Биография

Произход, образование и ранни години

Боян Българанов е роден на 20 октомври 1896 година в град Шумен, България. Баща му, Петко Българанов, е социалдемократ, който след Деветосептемврийския преврат от 1944 година участва в Отечествения фронт и за известно време е областен директор на Русе.[1]

Боян Българанов става член на БРП (т.с.) през 1920 година. През 1922 година започва да учи в Генералщабната академия в Москва. Заедно с Васил Коларов се включва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година.

Година след неуспеха на въстанието става началник на Североизточната военно-партийна област към Военната организация на БРП (т.с.). Областта включва Русе, Варна и Шумен и окръга. По-късно е прехвърлен в Южнобългарската военно-партийна област. През ноември 1924 г. е заловен и осъден по ЗЗД на смърт, но през 1926 година присъдата му е заменена с доживотна[2].

През 1933 година получава амнистия и заминава за СССР, където от 1934 до 1936 г. учи в Международната ленинска школа. През 1935 година се завръща в България. От 1937 година живее заедно с Цола Драгойчева. Член е на ЦК на БРП (т.с.) от 1937 до 1944 година и на Централната военна комисия при ЦК на БРП (т.с.) (1941 – 1944)[3].

Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Пълномощник е на ЦК на БРП (т.с.) в Главния щаб на Югославската народна освободителна армия в рамките на Македония.[4] Докато е там, Светозар Вукманович в доклади към ЦК на ЮКП обвинява Българанов „в зловредно влияние сред македонските комунисти чрез внушаване на тактиката на БРП (т.с.)“[5] Пребивава там от началото на октомври 1941 г.[6] до началото на 1944 г. След това е партизанин от Първа софийска народоосвободителна бригада, а впоследтвие става командир на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА.

Професионална кариера

Участва във вземането на властта след 9 септември 1944 г. и след това в първата фаза на войната срещу Германия като помощник-командир на Втора българска армия (с министерска заповед № 352 от 22 септември 1944). От 12 април 1945 е заместник-началник на Военното училище в София.

Бил е член на Централния комитет на БКП от 27 февруари 1945 до края на живота си. От 1945 до 1947 година е директор на Народната милиция, а до 1948 г. – началник на Политическото управление на Българската армия. Отстранен е от поста в края на 1949 година при кампанията срещу Трайчо Костов.[7] Генерал-лейтенанти от НРБ (1948)

На Априлския пленум през 1956 година е реабилитиран. Между 2 април 1956 и 25 април 1971 г. е секретар на ЦК на БКП. От 11 юли 1957 до 26 декември 1972 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. [8]. В периода от май 1967 до април 1972 г. е председател на Националния съвет на ОФ. Два пъти е член на Президиума на Народното събрание на Народна република България (17 март 1962 – 12 март 1966; 16 юни 1967 – 18 май 1971).[9] От 9 юли 1971 до смъртта си е член на Държавния съвет на Народна република България.[10]

Удостояван е със званието „Герой на Народна република България“ и награден с пет ордена „Георги Димитров“, както и със званието „Герой на социалистическия труд“.[11] Отделно е награждаван с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас, орден „Свети Александър“, III степен, м.с. и съветския орден „Червено знаме“[12].

Бележки

  1. ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 298.
  2. ↑ Личности от книгата, Тодор Живков – мит и истина, посетен на 27 май 2013 г.
  3. ↑ Кратка биография на сайта на българския „Държавен архив“
  4. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 172. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Църнушанов, Коста „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.
  6. ↑ Историјско одељење Централног комитета КПЈ, „Историјски архив Комунистичке партије Југославије“, Београд, 1951, том VII, 61 стр.
  7. ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 144.
  8. ↑ Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 2 – 6 април 1956 г., стр. 3 – 5 – www.archives.bg
  9. ↑ Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987 г., стр. 301 – 302
  10. ↑ Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987 г., стр. 296
  11. ↑ Народни представители в Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 84
  12. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 27
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Боян_Българанов&oldid=10554234“.