Карибско море: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
| Ред 155: | Ред 155: | ||
== Релеф == |
== Релеф == |
||
Повърхността на |
Повърхността на Карибската плоча е разделена на пет котловини: Гренадска (дълбочина 4 120 m), Венецуелска (5 420 m<ref name="bse">[http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00032/67200.htm|title= БСЕ. Карибскоe море]</ref> или 5 630 m<ref name="britannica" />), Колумбийска (4 532 m<ref name="bse" /> или 4 263 m<ref name="britannica" />), Кайманова (Бартлет, 7 686 m) и Юкатанска (5 055 m<ref name="bse" /> или 4 352 m<ref name="britannica" />). Падините са разделени от подводните хребети (вероятно бивши островни дъги) Авес, Беата и Никарагуанското възвишение. |
||
Юкатанската котловина е отделена от Мексиканския залив чрез Юкатанския пролив, който е разположен между полуостров Юкатан и остров Куба и има средна дълбочина около 1 600 m. На юг от Юкатанската котловина, от запад на изток се протира Каймановата котловина, частично отделена от Юкатанската чрез Каймановия хребет, който на няколко места се показва над повърхността, образувайки [[Кайманови острови|Каймановите острови]]. Никарагуанското възвишение, имащо форма на триъгълник и средна дълбочина около 1 200 m, се простира от крайбрежието на Хондурас и Никарагуа до остров [[Хаити (остров)|Хаити]]. На това възвишение се намира остров [[Ямайка (остров)|Ямайка]], и по него преминава границата между Каймановата и Колумбийската котловини. Колумбийската котловина на свой ред, е частично отделена от Венецуелската от хребета Беата, който се издига до 2 121 m под морското равнище. Колумбийската и Венецуелската котловини са съединени чрез Арубската пролука, чиято дълбочина достига 4 000 m. Хребетът Авес разделя Венецуелската от малката Гренадска котловина, която от изток е ограничена от дъгата на Малките Антилски острови.<ref name="britannica" /> |
Юкатанската котловина е отделена от Мексиканския залив чрез Юкатанския пролив, който е разположен между полуостров Юкатан и остров Куба и има средна дълбочина около 1 600 m. На юг от Юкатанската котловина, от запад на изток се протира Каймановата котловина, частично отделена от Юкатанската чрез Каймановия хребет, който на няколко места се показва над повърхността, образувайки [[Кайманови острови|Каймановите острови]]. Никарагуанското възвишение, имащо форма на триъгълник и средна дълбочина около 1 200 m, се простира от крайбрежието на Хондурас и Никарагуа до остров [[Хаити (остров)|Хаити]]. На това възвишение се намира остров [[Ямайка (остров)|Ямайка]], и по него преминава границата между Каймановата и Колумбийската котловини. Колумбийската котловина на свой ред, е частично отделена от Венецуелската от хребета Беата, който се издига до 2 121 m под морското равнище. Колумбийската и Венецуелската котловини са съединени чрез Арубската пролука, чиято дълбочина достига 4 000 m. Хребетът Авес разделя Венецуелската от малката Гренадска котловина, която от изток е ограничена от дъгата на Малките Антилски острови.<ref name="britannica" /> |
||
{|class="graytable" |
|||
| ⚫ | В редицата на Големите Антилски острови има два дълбоки прохода: пролива [[Анегада (пролив)|Анегада]] и [[Наветрен пролив|Наветрения пролив]]. Дълбочината на Анегада се изменя от 1 |
||
|+ Карта на Карибско море, съставена въз основа на спътникови данни<br /><span class="subcaption">на [[НАСА]], 2008 г.</span> |
|||
| align="center" |<imagemap> |
|||
Image:Caribbean Sea labeled ru.jpg|center|750px| |
|||
poly 0 192 9 148 99 123 144 126 151 155 121 202 108 273 76 347 −1 262 [[Юкатан]] |
|||
poly 668 30 569 22 559 38 776 132 805 101 [[Бахамски острови]] |
|||
poly 153 45 137 58 139 86 175 131 232 118 [[Юкатански пролив]] |
|||
poly 267 421 245 549 263 551 284 427 [[Москитов бряг]] |
|||
poly 166 188 263 180 271 227 166 227 [[Юкатанска котловина]] |
|||
poly 247 95 343 58 448 80 567 141 670 181 633 201 527 202 547 179 539 167 512 170 487 150 482 126 460 134 398 109 358 109 342 92 254 115 [[Куба (остров)]] |
|||
poly 692 207 718 196 821 195 889 234 881 254 811 261 774 293 755 271 672 275 655 268 656 255 737 251 719 234 724 216 [[Хаити (остров)]] |
|||
poly 901 216 1021 217 1022 229 978 234 980 250 974 259 933 257 929 233 902 233 [[Пуерто Рико]] |
|||
poly 493 277 502 266 560 264 578 278 586 285 573 293 541 289 543 294 574 301 574 311 498 313 494 300 519 297 524 290 [[Ямайка (остров)]] |
|||
poly 321 373 539 378 538 405 321 412 [[Никарагуанско възвишение]] |
|||
poly 412 658 445 642 513 657 507 716 422 712 [[Панамски провлак]] |
|||
poly 521 478 649 479 655 513 636 538 528 533 [[Колумбийска котловина]] |
|||
poly 766 300 808 326 744 416 722 407 [[Хребет Беата]] |
|||
poly 840 476 835 503 1030 509 1033 474 [[Подветрени Антилски острови]] |
|||
poly 842 361 975 362 978 385 960 410 848 403 [[Венецуелска котловина]] |
|||
poly 1031 331 1055 327 1061 440 1034 434 [[Хребет Авес]] |
|||
poly 1078 310 1092 490 1104 487 1096 310 [[Гренадска котловина]] |
|||
poly 1096 270 1161 264 1170 486 1125 493 1108 471 1130 424 1125 363 1103 316 [[Малки Антилски острови]] |
|||
poly 1088 209 975 267 986 284 1101 221 [[Пролив Анегада]] |
|||
poly 111 290 174 374 58 370 85 348 [[Хондураски залив]] |
|||
poly 305 619 426 644 370 673 [[Москитос]] |
|||
poly 513 653 542 639 591 642 553 678 [[Дариенски залив]] |
|||
poly 791 510 830 512 821 524 828 543 780 566 760 548 788 534 [[Венецуелски залив]] |
|||
poly 774 585 753 612 772 639 790 628 787 616 792 611 [[Маракайбо (езеро)]] |
|||
poly 535 167 546 176 519 201 514 201 499 177 505 169 [[Гуаканаябо]] |
|||
poly 690 207 660 252 713 259 737 253 719 234 720 219 [[Гонав (залив)]] |
|||
poly 1115 517 1140 509 1149 521 1152 536 1111 542 [[Тринидад (остров)]] |
|||
poly 366 241 451 218 416 203 394 203 [[Кайманови острове]] |
|||
poly 268 272 454 230 475 267 280 304 [[Падина Кайман]] |
|||
poly 3 468 164 584 169 628 291 706 367 741 418 744 500 748 502 758 2 755 [[Тих океан]] |
|||
poly 667 1 679 29 873 125 900 181 1040 187 1172 249 1172 5 [[Атлантически океан]] |
|||
desc bottom-left |
|||
</imagemap> |
|||
|- |
|||
| align="center"|С цифри са обозначени: 1. [[Хондураски залив]] 2. Залив [[Москитос]] 3. [[Дариенски залив]] 4. [[Венецуелски залив]] 5. езеро [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]] 6. [[Гуаканаябо]] 7. залив [[Гонав (залив)|Гонав]] 8. остров [[Тринидад (остров)|Тринидад]] 9. [[Кайманови острови]]<br />''(При нажатии на какай-либо из изображённых географических объектов, будет осуществлён переход на соответствующую статью.)'' |
|||
|} |
|||
| ⚫ | В редицата на Големите Антилски острови има два дълбоки прохода: пролива [[Анегада (пролив)|Анегада]] и [[Наветрен пролив|Наветрения пролив]]. Дълбочината на Анегада се изменя от 1 950 до 2 350 m, а на Наветрения пролива — от 1 600 до 1 630 m.<ref name="britannica" /><ref>{{cite web|url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/ibcca/ibcca.html|title=International Bathymetric Chart of the Caribbean Sea and the Gulf of Mexico|publisher=[[NOAA]]|accessdate=2009-04-23|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8hKaie|archivedate=2011-08-13}}</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 17:37, 27 август 2013
| Карибско море | |
| — Море — | |
 Плаж на Карибско море на остров Ларго дел Сур, Куба | |
 | |
| Местоположение | Атлантически океан |
|---|---|
| Притоци | 6 860 хил. км³ |
| Площ | 2 754 000 км² |
| Дълбочина | 2500 м (средна) 7686 м (максимална) |
| Карибско море в Общомедия | |
Карибско море (Шаблон:Lang-es, Шаблон:Lang-en) е периферно полузатворено море, част от Атлантическия океан. На запад граничи с Централна Америка, на юг — с Южна Америка, на север — с Големите Антили, а на изток — с Малките Антили. На северозапад Юкатанският пролив го свързва с Мексиканския залив, а на югозапад изкуственият Панамски канал го съединява с Тихия океан.
Карибско море се намира между 9° и 22° с. ш. и между 89° и 60° з. д., като площта му е 2 753 000 км². На юг водите му мият бреговете на Венецуела, Колумбия и Панама, на запад — с Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Гватемала, Белиз и мексиканския полуостров Юкатан, на север — с Куба, Хаити и Доминиканската република, а на изток — със страните на Малките Антили (виж Карибски държави).
Геология
Карибско море е разположено върху Карибската тектонична плоча. Теориите за възрастта му варират от 20 000 до 570 млн. години. Дъното на морето е разделено на четири части, всяка от които отделена от останалите чрез хребети и подводни планински вериги. Най-голямата дълбочина на морето е измерена в Кайманската падина - 7 686 метра. Между Мексико и Куба е разположен Юкатанския провлак, който отделя Карибско море от Мексиканския залив.
Района около Карибско море е силно сеизмичен, с висока концентрация на подводни земетресения, които понякога образуват опустошителни вълни цунами. Научна информация разкрива, че в последните 500 години е имало над 10 земетресения с магнитуд над 7.5 в този район. Най-скорошното катастрофално земетресение в района е земетресението на 12 януари 2010 г., поразило Хаити.
Фауна
Морската фауна на региона е с произход от Индийския и Тихия океан, попаднали в Карибско море в периода преди възникването на Панамския провлак, преди около 4 млн години. В Карибско море се срещат около 450 вида риба[1], в това число акули (Бича акула, Тигрова акула, копринена акула и карибска рифова акула), Летящи риби, Манта, Acanthurus bahianus, Ангелски риби (Pomacanthus), Chaetodon ocellatus, Каменен костур голиат (Epinephelus itajara), Тарпон (Megalops) и мурени (Muraena). В целия карибски регион се извършва промишлен риболов на лангусти, сардина, риба тон. Риби като баракуди, марлин и уаху (Acanthocybium solandri) са обект на спортен риболов.
Екология
9% от кораловите рифове в света се намират в Карибско море, съсредоточени главно по карибските острови и брега на Централна Америка. Общата площ на рифовете е 52 000 км².
В последните десет години, необичайно топли карибски води заплашват рифовете. Рифовете представялват един от най-разнообразните морски хабитати, но също така са неустойчиви екосистеми. Когато тропическите води станат необичайно топли са по-продължителен период от време, загиват микроскопични растения, които са в симбиоза с кораловите тъкани. Тези растения осигуряват храна на коралите и им придават цвят. Резултатът от смъртта и разпиляването на тези растения се нарича коралово обезцветяване и може да доведе до унищожаването на големи площи рифове.
Туристически дейности като подводно гмуркане и риболов носят между 3 и 5 милиарда долара годишно на карибските нации. Туристите са привлечени от уникалните хабитати, оцеляващи благодарение на рифовете. Разрушаването на рифовете би сериозно навредило на икономиката на региона. През 1986 беше приет протокол за защита и развитие на морската природа в карибския регион, който забранява някои човешки дейности, които биха навредили на рифовете. Към настоящия момент, протоколът е ратифициран от 15 държави. Също така няколко благотворителни организации са се появили с цел опазване на морските създания.
История
Първите хора, които пресичат Карибско море и се заселват на Антилските острови са таино, уседнали племена, които се прехранват със земеделие и риболов. Те говорят на езици от аравакското семейство и пристигат на островите от Южна Америка в началото на 1 хилядолетие пр.н.е. По-късно таино са изтласкани или подчинени от карибите, които идват от областта около река Ориноко. Когато в края на 15 век първите европейци достигат до Карибския регион, островите са заселени главно от кариби, които дават и името на морето.
За първи път европейците достигат до Антилските острови още с първата експедиция на Христофор Колумб през 1492 година. Те са и сред първите части от Новия свят, колонизирани от европейците. Още през 1495 година испанските владетели дават разрешение на всички свои поданици, които имат желание, да заминат за новооткритите земи. През следващите десетилетия Карибско море се превръща в средоточие на испанските завоевателни експедиции към различни части на Америка, както и на транспортните и търговски пътища и на свързаното с тях пиратство. Засилващата се заплаха от пиратството довежда до изграждането на първите укрепления в ключови испански пристанища, като Картахена и Хавана. Нуждата от работна ръка за мините и селското стопанство в новите колонии дава тласък на вноса в Карибския регион на голям брой роби от Африка.
През първите десетилетия след откриването на Америка Карибско море е под пълния контрол на Испания. Не след дълго обаче натам се насочват интересите и на други европейски държави, като Англия и Франция. Французите успяват да завладеят Мартиника и Гваделупа, а англичаните - Антигуа, Монсерат, Барбадос и Ямайка, лишавайки испанците от някои от техните най-ценни владения в региона. През 1625 година английските и френски пирати и буканиери създават своя база на остров Тортуга, откъдето до края на столетието организират нападения срещу испански кораби и дори пристанищни градове по карибското крайбрежие. През втората половина на 17 век друга важна пиратска база е Порт Роял в Ямайка.
От началото на 19 век започва процеса на получаване на независимост от повечето страни в Карибския регион от европейските си метрополии, макар че и до днес там има няколко френски, британски и нидерландски владения. В резултат на въстанието на робите, френската колония Сан Доминго първа получава независимост през 1804 г. Останалата част от Еспаньола е завоювана от хаитяните през 1821 г., но през 1844 г. на тази територия е образувана Доминиканската република. След серия от войни, Куба (при намесата на САЩ) получава независимост от Испания през 1898 г., а остров Пуерто Рико преминава към Съединените американски щати, които започват да играят доминираща роля в региона. През 1903 г., при участието на САЩ след отделянето на Панама от Колумбия, е започнат строежа на Панавдсия канал, свързващ Карибско море с Тихия океан. Той е открит на 15 август 1914 г. и се намира под американско управление до 31 декември 1999 г. През 1917 г. Дания продава на САЩ владенията си, които получават името Американски Вирджински острови. В периода от 1958 до 1962 г. голяма част от контролираните от Великобритания острови са отделени във Западноиндийска федерация, кояторая скоро се разпада на отделни държави.
На 12 декември 2001 г. държавните глави и правителствата на страните-членки на Асоциацията на карибските държави се събират на остров Маргарита (Венецуела) и подписват „Маргаритската декларация“, която признава Карибско море за общо наследство и безценен актив, и задават курс на сътрудничество на страните по въпросите за търговията, туризма, транспорта и ликвидирането на последствията от стихийни бедствия.[2] На 29 юли 2005 г., на среща в град Панама, членовете на асоциацията подтвърждават намеренията си.
История на изследванията
Основните географски характеристики на региона са изучени от Христофор Колумб в хода на неговите пътешествия. По време на първите му две експедиции (1492 и 1493 г.) са открити Бахамските, Големите Антилски и северните острови на Малката Антилска дъга. Третата експедиция (1498 г.) открива остров Тринидад и залива Пария. Четвъртата експедиция, която продължава от 1502 до 1504 г. и е последна за Колумб, се отправя още по на запад, в опит да намери проход към Индийския океан. По време на това пътешествие са изследвани бреговете на Хондурас, Москитовия бряг, тези на Коста Рика и Панамския провлак, както и залива Москитос и северната част на Дариенския залив.[3][4] Хуан де ла Коса, командващ един от корабите от първата експедиция, по данни от пътешествията на Колумб, Америго Веспучи (1497 и 1498 г.), Джон и Себастиан Кабот (1497 и 1498 г.) съставя през 1500 г. първата карта на Новия свят.[5]
Продължавайки изследванията на новите земи, испанският конкистадор Алонсо де Охеда открива през 1499 г. остров Кюрасао и езерото Маракайбо,[6] а експедиция под ръководството на Родриго де Бастидас и Васко Нунес де Балбоа изследва устието на река Магдалена и около 1 000 km крайбрежие, включително Дариенския залив и залива Ураба.[7] През 1507 г. Мартин Валдземюлер, по данни от дотогавашните изследвания, съставя свой вариант на карта на света, в която за първи път се появява името Америка. Тридесет години по-късно, през 1538 г., фламандският картограф Герардус Меркатор издава карта, на която целият нов континент е наречен Америка.[8]
Значителен принос в изучаването на природата на Карибско море в края на 17 век внася английския буканиер и изследовател Уилям Дампир.[9] Немският пътешественик и изследовател Александър фон Хумболт посвещава няколко години (1799—1804) на изучаването на географските, геологичните, климатичните и биологичните характеристики на региона.
През 1856 г. във френско навигационно ръководство се появява точна карта на Карибско море, включваща схема на преобладаващите течения.[10] През 1873 г. Карибско море е изучавано в хода на британската експедиция на „Чалънджър“, след което в периода 1877—1889 г. този район е изследван по-подробно от американците.[9] От 1872 до 1878 г. сътрудниците на NOAA провеждат точни сонарни измервания и съставят първата съвременна батиметрична карта на Карибско море и Мексиканския залив.[11]
Датски и американски експедиции от 1913 до 1930-те години, включително изследвания през 1934 г., проведени от Океанографския институт в Уудс Хол с помощта на кораба „Атлантис“,[8] полагат началото на систематичното изучаване на басейна на Карибско море, което продължава и до наши дни. Появата на акваланга и изследователските подводници довежда до засилване на научната активност през втората половина на 20 век.[9]
Политическа география
Релеф
Повърхността на Карибската плоча е разделена на пет котловини: Гренадска (дълбочина 4 120 m), Венецуелска (5 420 m[12] или 5 630 m[9]), Колумбийска (4 532 m[12] или 4 263 m[9]), Кайманова (Бартлет, 7 686 m) и Юкатанска (5 055 m[12] или 4 352 m[9]). Падините са разделени от подводните хребети (вероятно бивши островни дъги) Авес, Беата и Никарагуанското възвишение.
Юкатанската котловина е отделена от Мексиканския залив чрез Юкатанския пролив, който е разположен между полуостров Юкатан и остров Куба и има средна дълбочина около 1 600 m. На юг от Юкатанската котловина, от запад на изток се протира Каймановата котловина, частично отделена от Юкатанската чрез Каймановия хребет, който на няколко места се показва над повърхността, образувайки Каймановите острови. Никарагуанското възвишение, имащо форма на триъгълник и средна дълбочина около 1 200 m, се простира от крайбрежието на Хондурас и Никарагуа до остров Хаити. На това възвишение се намира остров Ямайка, и по него преминава границата между Каймановата и Колумбийската котловини. Колумбийската котловина на свой ред, е частично отделена от Венецуелската от хребета Беата, който се издига до 2 121 m под морското равнище. Колумбийската и Венецуелската котловини са съединени чрез Арубската пролука, чиято дълбочина достига 4 000 m. Хребетът Авес разделя Венецуелската от малката Гренадска котловина, която от изток е ограничена от дъгата на Малките Антилски острови.[9]
Грешка: невалидна координата на ред 3, трябва да бъде число. |
| С цифри са обозначени: 1. Хондураски залив 2. Залив Москитос 3. Дариенски залив 4. Венецуелски залив 5. езеро Маракайбо 6. Гуаканаябо 7. залив Гонав 8. остров Тринидад 9. Кайманови острови (При нажатии на какай-либо из изображённых географических объектов, будет осуществлён переход на соответствующую статью.) |
В редицата на Големите Антилски острови има два дълбоки прохода: пролива Анегада и Наветрения пролив. Дълбочината на Анегада се изменя от 1 950 до 2 350 m, а на Наветрения пролива — от 1 600 до 1 630 m.[9][13]
Източници
- ↑ Southern Caribbean Basin of Venezuela // The Nature Conservacy. Архивиран от оригинала на 2011-08-18. Посетен на 2009-04-24. (на английски)
- ↑ Declaration of Margarita // Association of Caribbean States, December 11—12, 2001. Архивиран от оригинала на 2011-08-13. Посетен на 2009-03-12. (на английски)
- ↑
Карибско море 
Автор Washington Irving. Карибско море в Общомедия - ↑ Christopher Columbus (Italian explorer) // Britannica Online Encyclopedia. Архивиран от оригинала на 2011-08-13.
- ↑ First Map Showing the Gulf of Mexico, 1500 // gulfbase.org. Архивиран от оригинала на 2011-08-13. Посетен на 2009-04-01. (на английски)
- ↑ БСЕ
- ↑ Бастидас Родриго // Большой энциклопедический словарь. Архивиран от оригинала на 2011-08-13.
- ↑ а б Mexican Gulf Exploration History // gulfbase.org. Архивиран от оригинала на 2011-08-13. Посетен на 2009-04-01. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з Robert James Menzies, John C. Ogden. Caribbean Sea (sea, Atlantic Ocean) // Britannica Online Encyclopedia. Архивиран от оригинала на 2011-08-13. Посетен на 2009-05-01. (на английски)
- ↑ Map by De Kerhallet, 1853 // gulfbase.org. Архивиран от оригинала на 2011-08-13. Посетен на 2009-04-01. (на английски)
- ↑ History of NOAA Ocean Exploration // NOAA. Архивиран от оригинала на 2011-08-13. Посетен на 2009-04-01. (на английски)
- ↑ а б в БСЕ. Карибскоe море
- ↑ International Bathymetric Chart of the Caribbean Sea and the Gulf of Mexico // NOAA. Архивиран от оригинала на 2011-08-13. Посетен на 2009-04-23. (на английски)
.jpeg)