Сребърна (резерват): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Radyor (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 28: Ред 28:
|ID = 219
|ID = 219
|Справка =
|Справка =
|Регион = Европа и Северна Америка
|Регион = Европа
|Координати = {{coord|44|06|52|N|27|04|41|E|}}
|Координати = {{coord|44|06|52|N|27|04|41|E|}}
|Година = 1983
|Година = 1983

Версия от 11:12, 15 август 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Сребърна.

Резерват „Сребърна“
Районът на пеликаните
Районът на пеликаните
44.1111° с. ш. 27.0722° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България
река Дунав
Най-близък градСилистра
Площ892,05 хектара
Създаден20 септември 1948 г.
Сребърна в Общомедия
Природен резерват
„Сръбърна“
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

Изглед към езерото
В регистъраSrebarna
Nature Reserve
РегионЕвропа
Местоположение България
ТипПриродно
Критерииx
Вписване1983  (7-а сесия)
Застрашен1992 – 2003
Координати44°06′52″ с. ш. 27°04′41″ и. д. / 44.114444° с. ш. 27.078056° и. д.
Природен резерват
„Сръбърна“
в Общомедия

„Сребърна“ е поддържан биосферен резерват в България, обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Местността е обявена за резерват през 1948 г. с охраняема площ от около 892,05 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара.

Местоположение

Разположен е край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав. Обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено „Via Pontica“.

История

Има няколко легенди за произхода на името. Едната е за кан Сребрун, който загива по тези места в неравен бой с печенегите. Втората легенда разказва за заровена лодка, пълна със сребро, по бреговете на блатото. Третата легенда, която е най – правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние. Когато луната е високо, нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро.

През 1913 г., след подписване на Букурещкия мирен договор, територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. През 1940 г. с подписване на Крайовската спогодба (1940) Добруджа отново преминава в територията на Българската държава.

Първият българин, проявил интерес към това място, е Алекси Петров, който е посетил резервата през 1911. Той бил запленен от красотата на птичия свят и запланувал поредица от експедиции. Алекси Петров отново посещава резервата през 1940 г., за да проучи птичите колонии, гнездящи там. В миналото местността е посещавана от Феликс Каниц, а през 1880 г. я посещава и друг австриец – това е Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията „Домът на прелетниците“. Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици. Друг изследовател, посетил Сребърна е Отомар Райзер. Той е автор на книгата „Материали на Българския орнис“, като вторият том на книгата е посветен на българската фауна.

Езерото Сребърна

Сребърна е сладководно езеро, което е разположено край река Дунав. Дълбочината му варира от 1 до 3 метра, а площта му е 2 – 2,5 км². Често се заблатява.

Флора

В езерото и около него има тръстика и други водолюбиви растения. Растителното съобщество от тръстика заема около 2/3 от площта на резервата. Тук се срещат 139 вида висши растения, като 11 от тях са редки или застрашени от изчезване извън територията на Сребърна. Вторият по разпространение растителен вид е тънколистният папур (Typha angustifolia), следван от широколистния папур (Typha latifolia). Сивата (Salix cinerea) и червената върба (Salix purpurea) също са широко разпространени.

Фауна

Препарирани пеликани в музея

Животинският свят в резервата е много разнообразен. Срещат се 41 вида бозайници, 11 вида влечуги, 10 вида земноводни и 24 вида риби – видра, европейска дива котка, степна скачаща мишка, воден плъх, смок мишкар, голям стрелец, шипобедрена костенурка, сирийска чесновица (Pelobates Syriacus), жаба дървесница, червенокоремна бумка, щука, каракуда, червеноперка, езерен рак и др.

Резерватът е известен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на неговата територия. 221 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав пеликан, розов пеликан, малък корморан, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, белоока потапница, малка белочела гъска, червеногуша гъска, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер. Тук е единственото традиционно в България гнездово находище на голяма бяла чапла.

Статут

През 1948 г. Сребърна е обявен за поддържан резерват. [1] През 1975 г. Сребърна е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО. Резерватът поддържа 22 редки, уязвими или застрашени вида животни и растения съгласно Европейския червен списък на глобално застрашените животни и растения и 149 вида съгласно Червената книга на България. Езерото е един от най-ценните и известни и в чужбина защитени природни обекти в България.[2]

Музей

Музеят на резервата

Природо-научният музей при биосферен резерват „Сребърна“ притежава експозиция от препарирани обитатели на резервата. От музея могат да се наблюдават птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните, и чрез видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето могат да се наблюдават птиците.

Сребърна е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз и има печат. Работното време на музея е: 08:00 – 18:00 ч. само през активния сезон от 1 май до 1 октомври. без почивен ден. Безплатен ден за посещения е четвъртък. Телефон: 08677 2469

Галерия

Вижте също

Външни препратки

Източници

Бележки

  1. Боев, З. 1981. „Сребърна“ вече е спасена. – Природа и знание, 7: 40.
  2. Боев, З. 1992. Уникално творение на природата. – в. „Земя“, бр. 157 (517)/ 11.08.1992: 2.